Един от основателите на ФСБ отбелязва днес три празника

site.btaРумен Бояджиев пред БТА: Свободата е най-важна за всичко, което се прави в живота

Румен Бояджиев пред БТА: Свободата е най-важна за всичко, което се прави в живота
Румен Бояджиев пред БТА: Свободата е най-важна за всичко, което се прави в живота

„Хората непрекъснато ни питат: „Няма ли да правите нов албум? Не, вече няма да правим нови албуми, защото от последния пускаха само едно парче!“. Това казва пред БТА Румен Бояджиев, един от основателите на „ФСБ“, музикант, певец, композитор, аранжор и музикален продуцент.

„Аз не слушам български радиа. Така се заклех след последния албум на ФСБ, който е един от най-хубавите ни албуми и го направихме след 20 години отсъствие от създаването на музика. А те избраха едно-единствено парче, което пускат по радиата. Останалите 13 парчета, които са ни изключително скъпи и хубави, и сме горди с тях, не ги пускат. Защото те просто са си харесали едно парче, с което погребват целия албум, изключително ценен за нас“, казва Бояджиев. Допълва, че според него субективността, до голяма степен, идва от редакторите в тези радиа - „защото там се пресича страхотно точката на собственото аксептиране и харесване“.

„Ако сте редактор в едно радио, неминуемо ще пускате това, което на вас ви харесва, а не това, което трябва. И никой не може да ви упрекне, защото, ако имате диплома за висше образование, това е изключително регламентирано. Тогава никой не може нищо да ви каже, отговаряте на условията за длъжността си. Но тези хора в радиата слушат това, което те харесват, а това е пагубно за всяка нова музика. Защото аз, когато съм слушал радио, звучат или „След 10 години“, или „Високо“. И трябва да си призная, че ужасно ми омръзна, защото, каквото и да направим ново, те не го пускат. И когато ги питаш: „Пак ли ще пуснете „Високо?“, те казват: „Хората това искат!“. Ама, хората това искат, защото не са слушали другото. То е „параграф 22“. Това значи, че, ако Вие сте просветител на някакви туземци, те ще говорят само вашия език и ще мислят само това, което вие казвате“, казва още един от основателите на ФСБ.

Днес той празнува своя седемдесети рожден ден. По-голямо вълнение в семейството му обаче предизвиква друга кръгла годишнина - 50 години от запознанството със съпругата му Даниела Кузманова.

„По-важен празник няколко дни преди това е, че се познавам и живея с жена си 50 години. Което всъщност е едно изключително геройство, защото това много малко хора могат да го направят, докато всеки може да стане на 70 години. И ние се колебаем кое да празнуваме повече. Моята съпруга Даниела казва, че е празнувала двадесетия си рожден ден с мен и даже си пази подаръка от тогава“, разказва Румен Бояджиев.

Според него правилната интуиция помага в това да живееш с една жена 50 години: „И това, че в крайна сметка имаш срещу себе си един човек, за когото трябва да намериш начин да интегрираш в живота си, без да го пресираш. Аз смятам, че свободата във всичко, което се прави в живота, е най-важната. Когато хората са съгласни с това, което правят, винаги можеш да се разбереш с тях, винаги остава нещо ценно, защото всичко се прави доброволно, не насила“.

В навечерието на трите празника - рожден ден, годишнина и Великден, Бояджиев казва, че иска само едно: „Пожелавам си най-вече здраве, защото може би сме добре за възрастта си, както се казва, но здравето е това, което е най-важно, за да запазим някакъв нормален човешки комфорт“. 

МУЗИКАЛНОТО НАЧАЛО

Румен Бояджиев е роден на 15 април 1953 г. в София. От 4-годишен учи пиано и солфеж.

В Седма гимназия, в София, която завършва, създава първата си рок група, на която е китарист и соло вокалист. През 1971 г. е приет във Факултета по журналистика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Отказва се от журналистиката и не се записва да учи. Подготвя се за Държавната консерватория, където е приет през 1972 г.  в инструменталния факултет в класа на проф. Добри Палиев.

Проф. Палиев е човекът, който  му разкрива света на ударните инструменти, въвежда го в света на електронните инструменти и Румен става единственият негов студент, който поема по пътя на електронната музика. Интересът му към акустиката си дължи на техническото самообразование. От малък се интересува от физика и техника.

През 70-те години на миналия век Румен слуша музиката на Мишел Фюген, Жан Люк Понти, Вангелис, Томита, Клод Ларсон, Емерсън Лейк енд Палмър, Патрик Мораз, Джон Маклафлин и прогресив рока, която окончателно затвърждава идеята му да създаде собствена група и да записва собствена музика.  

В консерваторията се запознава с Константин Цеков, който е виртуозен пианист, и Александър Бахаров – контрабасист. Като студенти тримата приятели живеели заедно, събирали се непрекъснато или в дома на родителите на Александър Бахаров, или в квартирата на Константин Цеков. Когато отивали на гости при родителите му в Благоевград, слушали разказите на баща му - Стефан Цеков, за общите му преживявания с кинопродуцента Дино де Лаурентис, с който бил личен приятел. 

ФЕНОМЕНЪТ ФСБ

Идеята на Румен Бояджиев да създаде група е подкрепена от композитора Константин Драгнев, който през 1975 г. оборудва първото съвременно студио в България с най-модерни студийни инструменти в „Балкантон“. Той ги кани да участват в революцията в звукозаписната история на България. И така групата се появява през 1975 година - трио „Формация студио „Балкантон" или ФСБ. От студийна постепенно се превръща в една от водещите групи в страната. По-късно Румен Бояджиев казва : „С ФСБ съм се чувствал най-задължен и най-обвързан, и същевременно - най-свободен.”

През 1977 г. се появява албумът Non Stop, а през 1979 г. - „ФСБ-II“. Същата година триото става квинтет с присъединяването на Иван Лечев – китара, и Петър Славов – барабани. Албумът „Кълбото“ се появява на музикалния пазар през 1980 г., следват албумите „78 оборота” (1981), „След десет години“ (1983).

През 1983 г. Александър Бахаров емигрира в Германия и е заместен от Ивайло Крайчовски, който остава в групата до 2007 г.

През 1983 г. ФСБ изнася концерт на стадион „Академик“, отразен от Българската телевизия на живо и включен в Златния фонд на телевизията. С него групата остава в историята като първата българска рок група, осъществила концерт на стадион  пред 15 000 души. През 1984 г. излиза албумът „ФСБ-VI”,  през 1985 г. - двойният албум „На концерт“, записан в зала „Универсиада“ в София, през 1987 г. албумът „Обичам те дотук“. Албумът Kissing You Good Night е издаден в Австрия и Германия. 

През 1991 г. ФСБ правят свое студио, което е най-модерното и с високо професионални технологически параметри в София. Издадена е цялата дискография на компактдискове, на колекция от три албума - „Антология“, компилациите „Балади” и „Сингли” в периода 1999-2003 г., и концертното турне на ФСБ през 2000 г.

През 2006 г., Румен Бояджиев предлага на БНТ специална концертна програма на ФСБ в традиционния празничен новогодишен концерт на площад „Княз Александър Батенберг” по повод приемането на България в Европейския съюз. Мотото на концерта е „С музиката на ФСБ - в Европа!”.

През април 2008 г. умира Петър Славов. Две години след това, през 2010 г., Румен Бояджиев, Константин Цеков и Иван Лечев представят албума „ФСБ точка“.

За над 40-годишната си творческа работа групата има издадени 19 албума, над 3000 концерта, стотици изяви в европейски дискотеки и рок клубове, многобройни участия в световни рок фестивали и участия в десетки телевизионни музикални филми и програми. 

САМОСТОЯТЕЛНИ ПРОЕКТИ

През 1993 г. Румен Бояджиев основава собствено звукозаписно студио „Контрапункти“. Той е музикален продуцент на много български певци и рок групи. Автор е на повече от 250 песни и аранжор на над 600 песни за ФСБ и други български поп певци. Съавтор е на музиката на ФСБ в десет албума и на множество компилации.

Автор е на музика за документални и игрални филми, на театрална, приложна, детска музика, на официалните сигнали на програма „Хоризонт“ на Българското национално радио, на „По света и у нас” по БНТ, на сигналите на радио „Варна“ и радио „Пловдив“. Румен Бояджиев е един от основателите на Асоциацията на звукозаписните студиа в България.

Първият си самостоятелен албум „Бяло“ Румен Бояджиев издава през 2016 г. В него са включени 14 песни. „Реших да направя албум с такава музика, каквато аз бих искал, и с послание към хората, каквото считам, че имам сили все още да направя. Това заглавие беше изходна точка, за да може цялата музика, която идва от него, да бъде адресирана към този символ. Целта е да подсетя нашите слушатели, че, освен оцеляването, има и други човешки стремежи. Има и светлина, обич и щастливи мигове между хората. Всичко зависи от нас. Името „Бяло“ е основната енергия, която движи цялата музика в албума“, казва музикантът.

НАГРАДИ

Румен Бояджиев  е носител на множество награди с ФСБ. Групата печели „Мелодия на годината“ през 1983 г. с песента „Пак ще се прегърнем“ и през 1986 г. - с „Обичам те дотук“, която си поделя с група „Трик“ за песента им „Шесто чувство“.

През 1989 г. групата аранжира и акомпанира песен на Хосе Фелисиано, която през 1990 г. печели „Грами". През 1999 г. ФСБ получава голямата награда на фестивала „Бургас и морето“. На 13 декември 2010 г. ФСБ е удостоена с наградата на Министерството на културата „Златен век", а през 2013 г.  – с наградата на Съюза на българските музикални дейци „Кристална лира" в категория „Поп и рок музика". Последната изява на групата на живо е на Празниците на изкуствата „Аполония“ през 2019 г.

/АЯ/МГ/отдел „Справочна“

/ДД/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 22:10 на 24.02.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация