Тя се поставя по повод 90-годишнината от рождението на твореца

site.btaНа Благовещение бе открита паметна плоча пред дома на поета Константин Павлов в София

На Благовещение бе открита паметна плоча пред дома на поета Константин Павлов в София
На Благовещение бе открита паметна плоча пред дома на поета Константин Павлов в София
Снимки: Митко Чернев/БТА

Днес бе открита паметната плоча на поета Константин Павлов (1933 – 2008) пред входа на дома му на бул. „Евлогий Георгиев“ 93 в София. Тя се поставя по повод 90-годишнината от рождението му, която се навършва на 2 април тази година. Плочата е изработена от скулптора Емил Попов. 

На събитието присъстваха дъщерята на поета Донка Павлова и неговата внучка Неда Лаптева. Сред присъстващите бяха също близки, приятели и колеги на твореца както от сферата на литературата, така и от киното.  

Пред БТА поетът Румен Леонидов изрази съжалението си, че плочата се поставя сега, 15 години след смъртта на Константин Павлов, която по думите му е била неочаквана. „Коста боледуваше дълго време, но не даваше поводи, че животът приключва. Той се подиграваше със смъртта, както и с властниците, в недостъпна за тях форма“, каза Леонидов. 

Той разказа, че Светлин Русев, който заедно с Нешка Робева се сприятелява с Константин Павлов, след кончината на поета е създал проект за стела – голяма възпоменателна плоча, която да бъде поставена пред входа на дома му. Върху нея по думите му нямало да има релеф, но щяла да бъде изобразена главата на Константин Павлов, изработена от Емил Попов. Румен Леонидов посочи, че тогава са правили подписки за реализирането на този проект. „Но Общината, с типичната си административна мудност, не прие“, каза поетът. „Доколкото разбирам, отхвърлили са този проект, като не знам какви са причините. Защото ние не сме искали финансиране от Общината, а само разрешение – да има един достоен, ако не паметник, то поне по-мащабно нещо, което отговаря на мащабите на Константин Павлов“, допълни Леонидов.

„Сега, 15 години по-късно, една скромна, много изчистена стилистично, типична по скромност за самия автор Коста Павлов“, коментира Леонидов новата плоча. По думите му Константин Павлов е бил „дързък и реактивен само когато го ядосваха, а това не се случваше рядко“. „Иначе беше с чувство за ирония и самоирония, човек, който иронично казва, че, понеже беше дълго време без работа, Господ го е назначил за секретар“, разказа Леонидов. „Естетиката на неговите творби е много висока… За разлика от това, което ни караха в комунизма, да слезем между народа, той имаше гениалното усещане, че народът трябва да се качва при своите най-добри и елитни, не елитарни, духовни същности“, посочи поетът. 

При откриването на плочата Румен Леонидов прочете част от своя текст „Чудото Константин Павлов: „Геният е несъвършен. Бездарието е по-близо до абсолюта!“
„Павлов не е класик. Той е невъзможно да бъде като класик, защото не се вписва нито в литературните кръгове, нито в европейските поетически школи, нито се съотнася към общопонятните дарования. В класиката съвестните съзидатели се бутат за място с нахалните разрушители. Павлов сякаш е извън тези координати. В стиховете и пиесите си е твърде непонятен дори за доцентите, преподаващи литература, за да бъде наречен „класик“. Те и без друго се интересуват преди всичко от това как изглеждат в собствените си очи със своите модерност и постмодерност, отколкото от алхимичния състав на сплавите, които е изобретил дяволският талант на Павлов“, посочи авторът. 

Румен Леонидов представи скулптора Емил Попов като „един от най-верните приятели, един от най-обичаните художници от Коста Павлов. Един от малкото хора, който може да се сравнява с Коста по талант и особено по почтеност“. Попов разказа, че е бил поканен да направи паметната плоча за поета. „Нямаше да бъда толкова дързък да се самопредложа“, каза той. „Благодаря Ви, че одобрявате това, което можах да направя“, допълни Попов. 

„Талантът има божията мисия да посочи с пръст ежедневното, да му каже: „Превръщам те във вечност.“ Константин Павлов е част от вечността. И както той би казал в послеслов: Здравей, Коста, прости многословието!“, каза режисьорът Коста Биков. 

Режисьорът Иван Павлов припомни работата по съвместните си кинопроекти с Константин Павлов. „Коста е един от символите на културата и изкуството на ХХ век. На мен ми се струва, че с поезията, с филмите и с всички неща, които е написал, той ще остане и символ на XXI век“, каза той. 

По думите на писателя Димитър Бочев „обикновено великите таланти, личност и морал се разминават“. „Коста беше едно лично свидетелство за тяхното монолитно и хармонично съчетание. Той притежаваше невероятния талант да пресътвори болката, която го обсипваше от всички обществени ъгли, да я преработи, пресътворявайки я в творчество“, каза той. „Днешното скромно тържество в моите очи е свидетелство за безсилието на смъртта пред паметта. За безсилието на линейното време пред творческия талант, пред творческото величие. За безсилието на физиката пред метафизиката. Днес ние сме само един епизод, един попътен камък от безсмъртието, което му предстои“, допълни Бочев. 

„Благодаря на всички, че сте тук, за да почетете най-големия за мен български поет“, каза журналистът Румяна Таслакова. Тя днес събираше подписи в подкрепа на създаването на алея на името на Константин Павлов. Таслакова припомни, че предстои да излезе брой на списание ЛИК, издание на БТА, през април, който ще бъде посветен на поета. Тя съобщи също, че в събота, на 1 април, в Софийска градска художествена галерия (СГХГ) ще бъде връчена наградата за поезия на името на Константин Павлов. 

На събитието днес актьорът Валентин Ганев прочете две стихотворения на Константин Павлов - „Елегичен оптимизъм“ и „Писмо до Светлин“. А поетът Иван Цанев представи свое стихотворение, посветено на Павлов. 

Константин Павлов е български поет, писател и драматург. Той е роден на 2 април 1933 г. в с. Витошко, Софийско. Работил е като редактор в Радио София (1957 – 1959), в издателство „Български писател“ (1961 – 1962; 1964 – 1965), вестник „Литературен форум“ (1963) и „Мултифилм“ (1965 – 1966). През 1960 г. излиза първата му стихосбирка - „Сатири“, а през 1965 г. издава книгата „Стихове“. От 1966 до 1975 г. му е забранено да работи и публикува. През 1975 г. получава разрешение за работа в „Българска кинематография“. През същата година е приет за член на Съюза на българските филмови дейци. Константи Павлов е автор на сценарии за игрални филми, сред които „Масово чудо“, „Спомен за близначката“, „Чуй  петела“, „Илюзия“, „Бяла магия“ и др. 

През 1980 г. Павлов е удостоен с Първа награда на Международния фестивал в Карлови Вари за филма „Илюзия“. За сценария на същия филм получава и Наградата на Съюза на българските филмови дейци. 

Константин Павлов е автор на стихосбирките „Стари неща. Избрани стихове и киносценарии“ (1983 г.), „Появяване“ (1989 г.), „Агонио сладка“ (1991 г.), „Убийство на спящ човек“ (1992 г.), „Елегичен оптимизъм“ (1993 г.), „Спомен за страха“ (1998 г.) и др. 

На 24 май 2003 г. Константин Павлов е награден с престижната награда „Златен век“ за принос в развитието на българската култура. На 9 юни 2005 г. Павлов е отличен с Голямата награда „Христо Г. Данов“ за изключителния си принос в българската поезия и драматургия. Поетът умира на 28 септември 2008 г. в София.

 

/ХК/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 23:05 на 02.03.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация