Съветът за електронни медии (СЕМ) да прави оценка при промяна в собствеността на всички медии в страната. Това предвижда Европейският законодателен акт за свободата на медиите, който бе тема на дискусия днес в Съюза на българските журналисти (СБЖ).
„Медийният регулатор в националните държави-членки ще има ангажимента да прави оценка, когато има промяна в собствеността и съответно изкупуване на медия не само от гледна точка на пазарната икономика, както е в момента. Сега КЗК за България е регулаторът, който поема тази роля, но при това не се визира дали тази концентрация ще повлияе на медийния плурализъм. СЕМ ще има ангажимента по регламент да направи втора такава оценка за медийната концентрация от гледна точка дали тя ще влияе на медийния плурализъм“, коментира пред БТА Аксения Бонева от Министерството на културата.
По думите й, актът включва всички медийни услуги, включително печатните медии, медийните агенции и др. „Това е един от проблемите при обсъжданията в държавите членки, защото регулаторите до момента се занимават единствено и само с електронните медии и платформите за споделяне на видео, а сега ще им се наложи да се занимават и с пресата“, допълни Бонева, която е представител на България в работната група за аудиовизия и медии към Съвета на ЕС.
В момента темата на обсъждане е разпределението на държавната реклама, разказа Аксения Бонева. „До този момент ние всички сме свикнали медиите да дават информация какви пари се получават от европейските програми и през държавните учреждения, министерства, общини и т.н. Тук, в този регламент, информация ще дават самите държавни власти“, коментира тя. Бонева посочи, че според първоначалния текст на Европейската комисия, такава информация се е предвиждало да може да се дава в градове, чието население е над един милион жители, а впоследствие това число е смъкнато на 100 000.
„Ще защитаваме идеята да няма квота, да няма разлика между това с колко жители е един град, за да може, например, да се дава информация от съответната община или от области, или институцията на местно ниво, какви пари са дадени на тези медии в тези общини. За нас това е важно, защото проблемите в регионалните медии често са много по-големи отколкото тези в националните и те зависят от тези пари. Фактически за нас прозрачността трябва да е на всяко ниво – няма значение дали са пет жителите или 50, или 500 или 5000. Каква е разликата за собствеността на медиите – никаква“, каза пред БТА Аксения Бонева.
Този Европейски акт за свобода на медиите има революционно значение в европейското законодателство. Той е безпрецедентен, коментира министърът на правосъдието Крум Зарков по време на дискусията в СБЖ.
„В Министерството на правосъдието ние водим преговорите по една директива за т. нар. „дела шамари“, или поне така беше преводът на български. Но Европейският акт за свободата на медиите има много по-широко приложение. Става дума и за прозрачността на собствеността, и за начина на финансиране, и за медийната концентрация, съответно – конкуренция“, каза той. Министърът коментира, че е необходимо журналистическата гилдия да участва активно в разговорите за законодателния акт на ЕС. „Ние трябва да сме автори, а не само хора, които прилагат текста“, допълни Зарков.
Водещ на дискусията беше доц. д-р Светлана Божилова. „Този регламент гарантира или се опитва да гарантира, да надгради на качествено ново равнище развитието на медийната, на аудивизуалната среда у нас. Да гарантира плуралистичен, конкурентен и прозрачен пазар. За първи път има изискване към прозрачност на собствеността, но не просто да се напише юридическото лице, а - кои са собственици, какво е дяловото участие. Защото е много важно да се знаят тези неща и от обществото, и от журналистите“, каза тя.
По думите й, в акта се поставя още въпроса за прозрачността при изследването на пазара.
/ХК/
news.modal.text
