site.btaДанни за зимата на 2022-2023 г. в България на НИМХ

Астрономическата зима започва с зимното слънцестоене (в 23 ч. и 48 мин. на 22.XII.2022 г.) и продължава до настъпването на пролетното равноденствие (в 23 ч. и 24 мин. на 20.III.2023 г.).

Метеорологичната зима е календарният тримесечен период от 1.XII.2022 г. до 28.II.2023 г. Този зимен сезон се отличава с големи аномалии на средните сезонни температури и количества валеж. Има характера на топла зима с валежи около и под нормата, но месец февруари е много сух в централна Южна България.

Средните сезонни температури и за равнинните, и за планинските части на страната са над климатичната нормата. На фигура 1 са показани карти на средната сезонната температура и нейното отклонение от климатичната норма. На фигура 3, в лявата колона, са показани карти на отклонението на средната месечна температура от климатичната норма за трите зимни месеца. 

Най-големи положителни отклонения са отчетени в централните и крайните югозападни части на страната. Зимните валежи са под нормата предимно в Източна България, Родопите и части от Западна България. На фигура 2 са показани карти на сезонното количество валеж като абсолютна стойност и като процент от климатичната норма. На фигура 3, в дясната колона, са показани карти на месечното количество валеж като процент от нормата за трите зимни месеца.

Сезонните карти за температурата и валежа могат да бъдат намерени тук . Месечни карти на температура и валеж могат да бъдат намерени тук. Картите се произвеждат автоматично на базата на данни от оперативни метеорологични станции на НИМХ.

От трите зимни месеца със средни месечни температури над нормата се открояват януари и декември (над 4-4.5 °С средно за страната). По отношение на валежите, през месец януари те са над нормата в по-голямата част на страната, с изключение на крайморските области. Като най-сух месец се отличава февруари – в почти цялата страна (с изключение на някои планински и припланински райони) валежите са под климатичната норма. През месец декември валежите са под нормата предимно в Североизточна България и части от Родопите, а наднормени – в части от Западна и Югозападна България, както и крайните югоизточни райони на страната. Като относително най-топли периоди се открояват началото и средата на декември, средата на януари и втората половина на февруари. Относително по-студен период има през първата половина на февруари. В оперативните метеорологични станции на НИМХ най-високата измерена температура е 23.6 °С в Кнежа на 26 февруари, а най-ниската – на връх Мусала на 7 февруари (-24.7 °С). Най-голямото 24-часово количество валеж е 121.5 mm от дъжд, измерено в Златоград, обл. Смолян, на 22 януари. На фигура 4 е показана диаграма на деноношния ход на температурата, а на фигура 5 е представена диаграма на 24-часовата сума на валежите през сезона.

Диаграми на месечния ход на температурата и валежите за избрани станции могат да бъдат намерени тук.

Обща представа за атмосферната циркулация през зимата на 2022-2023 г. дават картите на средната сезонна височина на изобарна повърхност 500 hPa като отклонение от средната височина за периода 1991-2020 г. (фиг. 6а) и средното сезонно приземно атмосферно налягане като отклонение от средното за периода 1991-2020 г. (фиг. 6б). Картите са изготвени на базата на атмосферния реанализ на Националния център за прогнозиране на околната среда на САЩ (Kalnay et al., 1996) и са произведени на интернет страницата на NOAA Physical Sciences Laboratory, https://psl.noaa.gov/. През по-голямата част от сезона зоналният пренос от запад над Европа е блокиран от зона на високо налягане над Великобритания. Средното сезонно приземно налягане в България е близко до нормалното или по-ниско.

Синоптична обстановка със значителни валежи - 10 и 11 януари 2023 г.

Над страната бавно преминава средиземноморски циклон (фиг. 7). Има почти повсеместни валежи, значителни са през първия ден в Родопската област, където има количества над 60-70 mm (фиг. 8). В тила на циклона нахлува сравнително студен въздух и в нощните часове на 10 срещу 11 януари във високите полета на Западна България дъждът преминава в сняг. В Родопите над около 1000 m също вали сняг.

Фьонова синоптична обстановка 17-19.01.2023 г. - червен код

България попада в югоизточната част на дълбока и обширна многоцентрова циклонална област, която заема почти цяла Европа. От 17 януари през северозападната част на Балканите преминават серия малки средиземноморски циклони. България остава в зоната с много голям баричен градиент и времето е ветровито (фиг. 9). Духа силен и бурен поривист юг-югозападен вятър, в подножието на северните склонове на планините – фьон, който нанася значителни материални щети; в отделни общини е обявено бедствено положение. С вятъра се пренася топъл въздух и температурите са доста високи, на места максималните са над 20 °С (фиг. 10).

На фиг. 11 е представена обобщена информация за издадените от НИМХ предупреждения за опасни метеорологични явления през зимния сезон по месеци. През декември 2022 г. са издадени предупреждения за опасни метеорологични явления за 11 дни от месеца – десет предупреждения от първа степен (жълт код) и едно от втора степен (оранжев код). В седем дни от месеца предупрежденията са за повече от едно явление. Най много предупреждения са издадени за валежи от сняг и образуване на снежна покривка и за трайна мъгла (по 3 дни). За два дни в месеца са издадени предупреждения за поледици, а за един ден – за силен вятър. През януари 2023 г. предупреждения са издадени в 12 дни от месеца. Жълт код е издаден в шест дни, оранжев – в четири, а червен – в два дни. В четири дни от месеца издадените предупреждения са за повече от едно явление. Най-много предупреждения са издадени за силен вятър (9 дни), следвани от тези за значителни валежи (4 дни) и за поледици (1 ден). През февруари са издадени предупреждения за 16 дни. В три дни от месеца предупрежденията са за повече от едно явление. Жълт код е издаден за 14 дни, а оранжев – за 2 дни. Най-много предупреждения са издадени за силен вятър (11 дни), за ниски температури (5 дни), за валежи (3 дни).

Фигура 1. Средна сезонна температура (°С) за зимата на 2022-2023 г. (а) и нейното отклонение от климатичната норма (б)

Фигура 2. Сезонно количество валеж (mm, l/m2 ) за зимата на 2022-2023 г. (а) и отклонението му като процент от климатичната норма (б) Сезонните количества валеж в голяма част от страната са над и около климатичната норма. 

Фигура 3. Отклонения от нормата на средномесечните температури в °С (лява колона) и месечните суми на валежа в % (дясна колона) за трите есенни месеца – декември, януари и февруари, означени с 12,1 и 2, съответно. 

Фигура 4. Денонощен ход на средната за страната температура на въздуха през зимата на 2022-2023 г. 

Фигура 5. Средната за страната 24-часова сума на валежа през зимата на 2022-2023 г. 

Фигура 6. (а) Отклонение на средната сезонна височина (m) на изобарната повърхност на 500 hPa спрямо средната височина за периода 1991-2020 г.; (б) Отклонение на средното сезонно приземно налягане (mb) от средното за периода 1991-2020 г. 

Фигура 7. (а) Средна геопотенциална височина на изобарна повърхност 500 hPa (m) за периода 10-11 януари 
2023 г.; (б) средни стойности на приземното атмосферно налягане (mb) за периода 10-11 януари 2023 г.

Фигура 8. (а) Сумарно количество на валежите от 8 ч. на 10 януари до 8 ч. на 11 януари 2023 г.; (б) сумарно 
количество на валежите от 8 ч. на 11 януари до 8 ч. на 12 януари 2023 г.

Фигура 9. (а) Средна геопотенциална височина на изобарна повърхност 500 hPa (m) за периода 17-20 януари 2023 г.; (б) средни стойности на приземното атмосферно налягане (mb) и фронтален анализ за периода 17-20 януари 2023 г. 

Фигура 10. Средни стойности на температурата (К) на изобарна височина 850 mb през периода 17-20 януари 2023 г.

Фигура 11. Издадени предупреждения за опасни метеорологични явления през зимния сезон по месеци