Много е лесно от деца да търсим героичното, да представяме героя Васил Левски, но сме длъжници в представянето на мислителя Васил Левски. Това каза историкът и директор на Националния музей „Васил Левски“ в Карлово Дора Чаушева по време на откриването на експозицията „Бунтът на духа - основна сила по пътя към свободата“ в галерия „Средец“.
Изложбата бе открита от министъра на културата проф. Велислав Минеков. „За нашата институция е огромна чест да бъде домакин на първата проява на националния календар на отбелязването на 150 години от гибелта на Апостола на българската свобода Васил Левски. Знаете, че Министерство на културата е основен двигател на всички събития в богатата програма, с която почитаме делото и живота на един от най-обичаните национални герои и идеолози, които стоят зад борбата за независимо развитие на българската нация“, каза той. По думите му, годишнината е възможност да осмислим святото дело на героите на Възраждането, които със своята отдаденост за съхраняване на българската идентичност и историческата ни памет, са се посветили на каузата България.
„Дано една скромна в малък обем изложба да провокира интереса на тези, които влязат в зала „Средец“ да поемат по пътя на познанието към популярни издания за Васил Левски, към научни издания за Васил Левски, така че в нашето съвремие да почерпим най-вече това, което той като идеи и като слово ни е завещал“, коментира тя.
Чаушева съобщи, че изложбата води началото си от 2022 г., когато в Русе се е отбелязала 150-ата годишнина от първото общо събрание на БРЦК в Букурещ. Искахме да представим Васил Левски, но не само и традиционно, както го представяме в неговото естествено обкръжение, каза тя. Вместо това целта е да се покаже, че в българското общество в този момент има още много хора, които са мечтали и са имали дух за борба за извоюване на освобождението, но по различен начин.
Дора Чаушева разказа, че Васил Левски е сред българските революционни дейци, които са заставали много пъти пред фотографския обектив, като осем негови портрета са показани в галерия „Средец“. Мислите на Апостола, които са другият акцент в експозицията, са от онези дълбокосъкровени писма, които той разменя с комитетските дейци в различни краища на страната и с онези емигранти, с които той иска да работи в синхрон.
„Няколко нови документи са свързани с този последен етап от живота на Васил Левски, когато османската власт усилено го търси в края на 1872 г., месеците ноември-декември“, каза директорът на Националния музей „Васил Левски“ в Карлово. Според нея в изложбата посетителите ще видят, че фактически не е вярно традиционното и дългогодишно установено становище в нашата историопис, че османската власт разбира за Васил Левски след Арабаконашкия обир. „Това ни го доказва един документ още от 16 септември 1872 г., преди Арабаконашкия обир“, допълва Чаушева.
Изложбата е реализирана от Национален музей „Васил Левски“ в партньорство с фондация „Васил Левски“ и Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе и е осъществена е с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
На събитието проф. Пламен Митев представи сборниците от поредицата „Нови документи и изследвания“, осъществени от Националния музей „Васил Левски“ през последните две години. Книгите включват публикации на откритите и преведени документи от Османския архив в Истанбул, свързани с дейността, залавянето и съдебния процес срещу Васил Левски и другите комитетски дейци в края на 1872 г. и началото на 1873 г. Те представят още дейността на Ангел Кънчев като помощник на Левски, четническите акции през 1867-1868 г., четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа и четата на Димитър Топалов-Войняговеца.
/ХТ/
news.modal.text
