site.btaДве родни ленти участват в документалния конкурс на "София филм фест"

Две родни ленти участват в документалния конкурс на "София филм фест", съобщават от "Арт фест". По думите им едни от най-провокативните и любопитни заглавия от цял свят са включени в конкурса тази година.

Сред тях са "Една провинциална болница“ на Илиян Метев, Иван Чертов и Златина Тенева, чиято премиера беше в конкурсната програма на фестивала в Карлови Вари, където спечели наградата на екуменическото жури, както и най-новата творба на Никола Бошнаков и Георги Стоев-Джеки - "Моят чичо Любен“.

"Една провинциална болница“ е посветен на ковид-ежедневието в болницата в Кюстендил. Макар че се чуват шеги из коридорите, смъртта е наблизо. Много пациенти живеят в постоянен страх от това, че ще се влошат бързо и ще ги изпратят на "горния етаж“, в интензивното отделение. Постоянният поток от случаи с усложнения се наблюдава и контролира от доктор Попов. Висок, добронамерен и сърдечен, той посреща някои от пациентите с остроумна сентенция, други - с цитат от Кант и сред тихия болничен ужас обгръща всички с човешка топлота.

Екипът на българско-германската копродукция прекарва повече от 70 дни в коронавирусното отделение, за да заснеме този филм. "Погледът към обстановката в една обикновена българска болница е опит да насочим вниманието към неразвитата и недофинансирана здравна система в страната и чрез заснетите ситуации да документираме реакциите на хората при сблъсъка им с непознатата заплаха", казват авторите. 

Илиян Метев е познат с игралния си филмов дебют "3/4“, който спечели "Златен леопард“ в конкурсната програма "Режисьори на настоящето“ в Локарно през 2017, а на следващата година му бе връчена и голямата награда "София - град на киното“ за най-добър филм на 22-ия "София филм фест". Премиерата на документалния му филм "Последната линейка на София“ бе в "Седмица на критиката“ в Кан (2012), като няколко месеца по-късно печели приза за най-добър документален филм в Карлови Вари.

В "Моят чичо Любен" главен герой в него е Рей ван Цешау - фронтмен на легендарната германска пънкрокгрупа Freunde der Italienischen oper (Приятели на италианската опера), чийто български чичо е художникът Любен Стоев, брат на баща му - режисьора Джеки Стоев. Рей пътува към София, за да продаде наследствения апартамент на чичо си след неговата смърт, но жилището на художника е препълнено с картини, инсталации, истории и видеоматериали. И Рей - парче по парче, като в пъзел или в криминален филм, подрежда и за себе, и за зрителя, образа на българския си чичо – като художник и личност.

Племенникът следва чичо си на видеопътешествия до Африка, Индия и Куба, спуска се на дъното на българското общество, където Любен винаги е намирал теми и вдъхновение. В това пътуване Рей среща публиката с баща си, с голямата любов на художника в Дрезден, както и със самия дух на Любен, докато заедно си припяваме „Меки Ножа“ на Брехт и Вейл. 

Никола Бошнаков е роден през 1977 година. След като завършва средно образование, се хваща на работа в Завод за металорежещи машини, цех "Втора боя“; след това за известно време продава вестници в София, изкарва военна служба в граничен отряд в Драгоман през 1997, завършва кинорежисура в НБУ през 2006, където с Митко Таралежков и Олег Константинов стават "Бидон филм“. Сред документалните му филми са Lifestyle (2004), "Алтънджиите идат“ (2006), "Джеки, Джони и Чарли не са имена на кучета“ (2010).

В "Моят чичо Любен", копродукция между България и Германия, участват Рей ван Цешау, Джеки Стоев, Джони Пенков и други герои, като сценарист e Ивайло Манев, оператор - Тони Стоев, а продуценти са Кирил Кирилов и Галина Тонева.

/ДД