„Вярвам, че това е само началото. Трябва оттук нататък да положим страшно много усилия – всички ние заедно, за да изнесем името на Жорж Папазов в света, да го популяризираме“. Това каза на пресконференция д-р Мария Василева, куратор на ретроспективната изложба на художника, която се открива днес в Двореца на Националната художествена галерия (НХГ).
Експозицията „Жорж Папазов – Осветителят“ е по повод 50 години от смъртта на твореца. Тя включва 60 живописни творби и 23 рисунки. Те са разделени в седем зали според своите теми. Изложбата не изчерпва цялото творчество на Жорж Папазов, но включва всеки период, тема и сюжет, по който той е работил, съобщи Василева.
Най-ранните произведения са от 1916 г. Това са акварелни рисунки, по които Папазов работи в Прага, където започва пътя си на художник. Най-късните творби са от 1966 г. „Един много интензивен 50-годишен творчески път е представен в изложбата“, допълни кураторът.
В експозицията са включени творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция, сред които „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928). Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 г. на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897 г. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“. В Двореца на НХГ могат да бъдат разгледани още произведения с морски сюжети, пейзажи от областта Дордон във Франция, както и творби от серията „Къпещи се“, върху която Папазов работи от 20-те до 60-те години на миналия век.
„Жорж Папазов е една фигура, която обединява много страни. Както знаете, той тръгва от Ямбол, минава през Прага, Виена, Мюнхен, Берлин, Париж… Работи с хора от Женева, Стокхолм, Ню Йорк и много други места по света. Странно винаги ми се струва как едно момче, тръгнало от такова малко място, успява до такава степен да попие – и толкова бързо, и толкова качествено – всичко, което се случва в Европа през тези години. Наистина да акумулира цялата тази невероятна енергия и да създаде художествено творчество, което е толкова силно и толкова завладяващо, което комбинира в себе си и кубизма, и футуризма, и дадаизма, и сюрреализма“, коментира д-р Мария Василева, автор на каталог с малко известни произведения и факти за творчеството на художника.
По думите й по време на експозицията в Националната галерия ще бъде представен и превод на български език на неговата автобиографична книга „Жорж Папазов. По стъпките на художника“ (1971). „Освен великолепен художник, той е прекрасен писател. Шест от неговите авторски книги са показани в експозицията и следваща стъпка е да преведем и неговите романи. Който ги е чел във френския им оригинал, знае в каква степен Папазов борави фантастично с езика. Освен това, неговите романи са смесици между фантазии и реалност. Някои от тях са посветени на приятеля му Андре Дерен, други - на неговото семейство от Ямбол. Това е нещо, което предстои да бъде направено в близко бъдеще“, съобщи Василева.
„Жорж Папазов – Осветителят“ включва произведения, които до този момент не са показвани в България, коментира директорът на Националната галерия Ярослава Бубнова. „Надявам се на вашия интерес не само към творчеството на Жорж Папазов, но също и към логиката на колекционирането и какво се случва с произведенията на българските художници, когато по различни исторически причини, те не са останали в страната“, допълни Бубнова.
„Изложбата е уникална в художествено отношение, защото имаме едно от световните имена в модерната живопис, оставил трайни следи. И най-важното за нас е, че неговите корени са от България“, коментира пред медии колекционерът Георги Василев, който също участва в организацията на експозицията. По думите му има три имена, които са прославили България по света - Жул Паскин, Жорж Папазов и Кристо.
По време на подготовката на изложбата „Жорж Папазов – Осветителят“ Националната галерия организира и създаването на почетен комитет, съобщи координаторът на проекта от страна на НХГ Яна Братанова. В него участват генералният директор на БТА Кирил Вълчев, Георги Василев, писателят Георги Господинов, Ирина Петреску - аташе по културното сътрудничество на Френски институт в България, директорът и ръководител на отдел „Културна програма“ на „Гьоте институт“ в София Мартина Лудеман и посланикът на Швейцария в България Раймунд Фурер.
Жорж Папазов е роден на 2 февруари 1894 г. в Ямбол в семейството на търговци. През 1917-1918 г. е изпратен да учи парково инженерство в Прага. Това обаче не го влече и затова през 1918 г. се установява в Мюнхен, Германия, където постъпва в школата на Ханс Хофман.
От 1924 г. е в Париж, Франция. Покровителствала го е галерия "Вавен – Распай“, чийто собственик швейцарският поет и писател Макс Берже купува първите му творби. Още на следващата година Жорж Папазов излага свои произведения в Салона на независимите. През 1926 г. участва в първата изложба на сюрреалистите заедно с Хуан Миро, Макс Ернс, Андре Масон, Пабло Пикасо, както и в експозицията „Танцът в изкуството“ заедно с Брак, Дерен и Дюфи. Същата година негови творби са включени в Салона на модерното изкуство в Бруклин, САЩ. Когато през 1925 г. групата поети начело с Анре Бретон го канят да подпише Манифеста на сюрреализма, Жорж Папазов отказва, защото не желае да принадлежи към никоя школа. Художникът не приема ролята на видимата реалност и изгражда нов свят в картините си, като отхвърля изцяло дотогавашния художествен опит, с което шокира европейския елит. Заради своя принос в изкуството на дадаизма и сюрреализма, той е причислен към „Парижката школа“.
През 1933 г. художникът подрежда изложба в Стокхолм, Швеция, в Музея на модерното изкуство. През 1935 г. излага свои творби в Прага. Експресионистът Оскар Кокошка споделя, че изкуството на Жорж Папазов се приема в Париж като самостоятелна клонка на съвременната живопис.
Жорж Папазов никога не прекъсва връзките с родната си. Кореспондира си с писателя Светослав Минков, Елисавета Багряна и др. Приживе организира четири самостоятелни изложби в България – през 1919, 1928, 1934 и 1938 г.
През 80-те години на 20-и век в България са представени две изложби с негови творби. Едната е през 1982 г. в Галерията на Съюза на българските художници на „Шипка“ 6, където са изложени произведения, притежание на български музеи и колекционери. Втората експозиция е подредена през 1988 г. в Художествената галерия на фондация „Св. св. Кирил и Методий“ с творби от фонда на музея „Пти пале“.
Папазов е издал седем книги, почти всичките биографични. Първата му книга „Паскин! Паскин! Аз съм!“ е спомен епитафия. През 1971 г. излиза книгата „Постъпките на художника“, в която Папазов пише: „Изкуството ми не е ребус или проблем сам за себе си. То е израз на моите вътрешни сили, на моето въображение, форма на моето вдъхновение и съдба. В действителност аз бях и си оставам независим художник“. Единствената му небиографична книга – „Париж. Творчество и съдба на велики художници“ е издадена в България през 1938 г.
Жорж Папазов умира на 23 април 1972 г. във Ванс, Франция. По негова воля прахът му е разпръснат над Средиземно море. (Отдел "Справочна" на БТА)
/РБ, ТС/
news.modal.text
