site.btaСтъклото все още има какво да даде за развитието на човешката цивилизация, твърди експерт

Стъклото като материал все още има скрит потенциал и има какво да даде за развитието на човешката цивилизация, каза за БТА собственикът на „Инхом“ ООД и създател на фондация „Белославско стъкло“ Данко Калчев. Фирмата за ръчно духано стъкло е наследник на първия у нас стъкларски завод. Там се намира единственият в България музей на стъклото. Дружеството приюти и последната родна подводница „Слава“, която също е превърната в музей. С Калчев БТА разговаря в навечерието на Европейската нощ на учените, чийто фокус през тази година е стъклото - най-универсалният материал в човешката история, допринесъл за научния, технологичен и икономически просперитет на обществото. Основен мотив за избор на тази тема е фактът, че 2022 година е обявена от ООН за Международна година на стъклото.

Магията на прозрачния материал всеки човек възприема по своему, каза Калчев. За него тайната се крие в досега с огъня и обмяната на енергия между пламъка и различните материали, които майсторите превръщат в красиви предмети. Тази енергия е почти неконтролируема, тя крие емоции и за това посетителите винаги гледат в захлас работата в цеха, обясни Калчев. За себе си признава, че през годините много пъти е искал да хване пипата – специална тръба, с която майсторът взема стъклото от пещта, и да пробва да сътвори нещо, но така и не е посмял.

За занаята на стъкларя Калчев разказа, че са нужни поне 7-8 години обучение. С тъга признава, че интерес към тази професия вече почти няма. Обяснението му е, че е много тежка, работи се с горещо тяло, което е с температура над 1000 градуса. Като проблем Калчев изтъкна и липсата на приемственост между поколенията у нас. „В Белослав правим международни пленери и идват младежи, които казват, че още прадядовците им са били стъклари, ето тази връзка в България прекъсна“, разказа Калчев. Допълни, че в Белослав работят няколко майстори, които имат все още години пред себе си, та биха могли да предадат занаята на млади хора. Стъкларството не се учи по учебник, а чрез опита на други хора, каза още Калчев. И изрази надежда някои от неговите внуци или техни приятели да продължат традициите, съхранявани край Белославското езеро.

За Калчев е напълно логично ООН да обръща специално внимание на стъклото. Според него няма друг такъв материал, който да позволява да се съхраняват разни неща. „Примерно дървото, ако е направено на бъчва, също задържа течности, но отдава и от себе си нещо“, аргументира се Калчев. И допълни, че освен че нищо не отдава и не поема, стъклото не се и разлага.

Без стъклото нашият свят нямаше да е този, който познаваме, смята Калчев. Той припомни, че този материал се ползва навсякъде – от бита до  компютрите, ракетите, космическите кораби. Именно стъкленият панел в момента най-масово се използва за получаване на зелена енергия, припомни Калчев и изрази увереност, че стъклото има хиляди превъплъщения, но тепърва ще даде още на човечеството, защото ще се ползва и при технологиите, които все още не са създадени.

Земята ни дарява кварца, содата, варовика и доломита, не бива да хабим с лека ръка тези находища, каза още Калчев. Той е твърд противник на идеята гебетата (бел.ред. хълмове от кварцови пясъци) на Белослав да бъдат ползвани за строителни цели. Те трябва да останат за поколенията, защото това е бялото злато на България, обясни Калчев. И с усмивка допълни, че след като човечеството се кани да строи космически градове, това няма как да се случи без кварцов пясък и стъкло.

Самата белославска фирма е успяла да намери нови приложения на стъклото. Калчев уточни, че някои от иновативните продукти са разработка на учените от БАН. В Белослав идеята е реализирана практически. Днес компанията прави стъклени гранули от отпадъчно стъкло, които са по-леки от водата и могат да се ползват както за изолация, така и за по-специфични цели.

Дружеството може да прави и стъклена композитна арматура, която има серия предимства пред традиционната стоманена – не корозира, с нулева магнитност и електропроводимост, три пъти е по-добра на опън, не се свива и разширява. Основният й недостатък е, че не бива да се слага в носещи части на постройки. Според Калчев тази арматура тепърва ще се налага на строителния пазар, тъй като предстои да бъде прието сертифицирането й на общо европейско ниво. Тя е по-евтина от метала, защото се изработва от стъклени влакна, допълни Калчев. Той разказа още, че българският принос е в допълнителното заздравяване на продукта, като за целта се ползва пепел от отпадъка от обвивката на ориза.

За повишаването на съвременните екологични стандарти Калчев каза, че фирмата няма проблем да изпълнява изискванията. „През 2009 година, когато през януари спря газът от Русия и съборих четири пещи, си научих урока – трябва да направя такова производство, че да не бъда на 100 процента зависим“, уточни бизнесменът. Тогава решава да ползва соларна енергия. Затова днес изискванията на Зелената сделка не го притесняват, а смята, че те ще дадат тласък към нови производства, ще решат проблеми, с които сега никой не иска да се захваща.

Нашата соларна система е за задоволяване на потребностите на компанията, разясни Калчев. По думите му панелите са на покрива, има и акумулатори, които съхраняват остатъчната енергия. Собственикът на стъкларското дружество разказа още, че имат сериозни постижения и в областта на декарбонизацията на процесите. Според него проблемите идват от това, че има нужда от много енергия. Калоричността на електрическата енергия в сравнение с тази на природния газ е много по-ниска, обясни специалистът и уточни, че това налага да се търси баланс. 100 процента декарбонизация не може да се постигне, но има добри резултати, когато се работи с малки мощности, допълни Калчев. Според него точно това прилагат в Белослав – по-малки пещи, които могат да бъдат захранвани със зелена енергия, както и работа с рециклирано стъкло, от което се правят прекрасни нови изделия, а не се замърсява околната среда.