site.btaЧетяща България: Оптимизъм на фона на негативни тенденции

Четяща България: Оптимизъм на фона на негативни тенденции
Четяща България: Оптимизъм на фона на негативни тенденции

В навечерието на всяка учебна година, темата за присъствието на книгата в живота, не само на децата и тийнейджърите, е особено актуална. Грамотността и литературата ще получат отново подобно внимание на 24 май.

Според данните на една от големите книжарски вериги, сред най-продаваните автори на първото полугодие на 2022 г. са Георги Господинов, Мария Лалева, Виктория Бешлийска, Стойчо Керев, Слави Панайотов. Преводните бестселъри не оглавяват класациите. Интересът към българската литература е нараснал двойно за последните седем години. Но това е поколението на 40-65-годишните. Най-малък дял от четящите представлява възрастовата група между 15 и 35 години. Това обичайно се обяснява с дигитализираната среда.

НАСЪРЧАВАНЕ 

В България ежегодно се провеждат „Алея на книгата“, „Нощ на литературата“, фестивали, „Книги за смет“, „Зелени библиотеки“. Инициативите обхващат цялата страна. Съществуват фейсбук групи за четене и споделяне, книжни блогове, подкастове. Премиерите на книги все по-рядко следват класическо представяне в традиционна среда като библиотека или книжарница. Литературата за подрастващи обаче не се продава. Бестселърите, фентъзи жанрът и книгите игри не променят тенденцията. Според асоциация „Българска книга“, с тръгването на училище, започват да се купуват единствено автори, включени в учебната програма. 

На книжния пазар все повече се предлагат христоматии по литература, включващи само изучаваните в училище откъси. На практика улеснението може да ограничи още повече четенето. Новите програми по литература от 2018 г. включват нови автори – Рик Риърдън, Джералд Даръл, Георги Господинов, Дж. Селинджър, О.Хенри, Георги Марков, Ивайло Петров, Владо Даверов. Засега тяхното присъствие не се отразява на интереса към литературата.

ПО СВЕТА 

Във Франция според данни на Националния център за книгата, публикувани в сайта на в. Фигаро“ през март 2022 г., днес децата и тийнейджъртите между 7 и 19 години четат с 13 минути повече в сравнение с 2016 г. насам. „Дейли мейл“ съобщава през август, че британците са похарчили почти един милиард паунда за книги през първата половина на 2022 г. Но според публикации в „Гардиън“ децата на Острова все пак не четат достатъчно. През април т.г. Чешкият статистически институт съобщава, че 45% от учениците в Чехия никога не четат за удоволствие. 

На световния книжен пазар т.нар. Young adult books – литература, предназначена най-вече за тийнейджъри между 12 и 18 години – е активно популяризиран сегмент от десетилетия. Препоръките за четене на автори като Дж. Д. Селинджър, Уилям Голдинг, Маркъс Зюсак се публикуват в „Тайм“, „Космополитън“, „Ел“. Подасоциацията на библиотечните услуги за подрастващи (YALSA) към Асоциацията на американските библиотеки е учредена през 1957 г. Наградите „Алекс“ за книги в групата до 18 г. се връчват от 1998 г. 

ИЗВОДИТЕ

Четенето е самотно занимание, а активно четящите във всяко общество се оказват натоварени с функцията да изведат хобито си от полето на елитарното. В България техният дял е 60%. 

Независимо от динамиката на оценяването на четенето като смислено занимание и разнообразието на вкусовете сред възрастните, основното внимание, а понякога и тревога, навсякъде е насочено към четенето при тийнейджърите и децата. А това, парадоксално, може да е повод за оптимизъм дори на фона на негативните тенденции у нас. Все пак 60% от анкетираните българи настояват, че престоят с книга в ръка си струва.

/ДД/

news.modal.header

news.modal.text

Към 12:36 на 08.12.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация