site.btaОсновни данни за зимата на 2021-2022 г. в България

Според астрономическия календар за 2021 г. на института по астрономия към БАН http://nao-rozhen.org/astrocalendar/2021/Astronomical_calendar_2021.pdf астрономическата зима е започнала на 21.XII.2021 г. и продължава до 20.III.2022 г. Метеорологичната зима, обаче, е тримесечният период на декември, януари и февруари. Тук са дадени няколко данни за метеорологичната зима на 2021-2022 г.

Тя е със средни сезонни температури над нормалните и е приблизително толкова топла колкото и последните две зими. На фигура 1 са показани карти на средната сезонна температура и нейното отклонение от климатичната норма. Сезонни карти за температура и валеж за метеорологичните сезони могат да бъдат намерени на http://www.meteo.bg/bg/seasonAnalyses. На фигура 3 в лявата колона са показани карти на отклонението на средната месечна температура от климатичната норма за трите есенни месеца. Месечни карти на температура и валеж могат да бъдат намерени на http://www.meteo.bg/bg/minalMesets . Картите се произвеждат автоматично на базата на данни от оперативни метеорологични станции на НИМХ.

Сезонните количества валеж са близки до климатичната норма в по-голямата част от Северна България и централните райони на страната или по-големи в Югозападна и Източна България и в Предбалкана. На фигура 2 са показани карти на сезонното количество валеж като абсолютна стойност и като процент от климатичната норма (http://www.meteo.bg/bg/seasonAnalyses). На фигура 3 в дясната колона са показани карти на месечното количество валеж като процент от нормата за трите есенни месеца ( http://www.meteo.bg/bg/minalMesets ).

Сезонните суми на валежите са близки до нормата или по-големи, но голяма част от валежните количества са реализирани през първото и второто десетдневие на декември (фиг. 5). Зимата на 2021-2022 г. е с по-малко валежи от миналата зима. Януари е относително сух както и февруари но само в Дунавската равнина и в части от низините на Западна и Централна България (фиг. 3 – дясна колона). Декември на 2021 г. е най-валежният месец декември от 2015 г. насам. Януари на 2022 г. е с по-малко валежи от миналия януари, а февруари на 2022 г. е с повече валежи от миналия февруари. Като относително най-топли периоди се открояват краят на декември и началото на януари и средата на февруари, а като относително най-студени – средата на декември, краят на януари и последните дни на февруари. И трите зимни месеца са относително топли, но в по-малка степен от месеците на предните две зими [1]. На фигура 4 са показани диаграми на сезонния ход на температурата, а на фигура 5 са показани диаграми на сезонния ход на валежите в София, Пловдив, Плевен и Варна. Диаграми на месечния ход на температурата и валежите могат да бъдат намерени на  http://www.meteo.bg/bg/minalMesets . В оперативните метеорологични станции на НИМХ най-⁠високата измерена температура е 22.9 °С в Габрово на 19.II, а най-ниската – -25.2 °С на връх Мусала на 24.I. Най-голямото 24-⁠часово количество валеж е 160 mm от дъжд. Измерено е в с. Кирково, обл. Кърджали, на 12.ХII. То се реализира при преминаване на средиземноморски циклон през Балканския полуостров, който води до валеж в цялата страна. Центърът на циклона преминава през Югозападна България и стационира над района на Родопите, от него се откъсва вихър, който се изнася на север през Централна България към Румъния (фиг. 8а). Най-големи количества на валежите са измерени в Югозападна България и Родопите (фиг. 8б).

През тази зима имаше относително малко случаи с условия за виелица. Комбинацията от ниски температури и силен вятър при виелица води до значително усилване на усещането за студ. На фигура 6а е показана карта на индекс на топлинен комфорт/дискомфорт за 24.I ( http://www.meteo.bg/bg/forecasts/wci ). това е един от най-студените дни за цялата зима. От картата се вижда, че силният вятър води до усещане за много студено време в Източна България (тъмносин цвят), а в планините има условия за бързо измръзване на открити части на тялото (виолетов цвят). Най-масови са мъглите през относително топлия период в края на декември и началото на януари (фиг. 7б).

 Снежната покривка обхваща най-големи части от страната след снеговалежните циклони в края на януари и началото на февруари (фиг. 7а), както и в последния ден на февруари. Най-голяма височина на снежната покривка е измерена на връх Ботев на 28.II – 161 cm. На фигура 6б е показана карта на снежната покривка в България на 28.II ( http://www.meteo.bg/bg/snPokrivka ).

НИМХ публикува Месечен хидрометеорологичен бюлетин (печатно издание: ISSN 1314-894X; онлайн издание: ISSN 2815-2743) и Годишен хидрометеорологичен  бюлетин (печатно издание: ISSN 2738-781X; онлайн издание: ISSN 2815-2735). Те са достъпни на: https://bulletins.cfd.meteo.bg/ .

[1]   Това са предварителни оценки по данни от оперативните станции на НИМХ.