site.btaВицепрезидентът Илияна Йотова откри изложбата "Българска археология 2021"
OP 19:44:01 15-02-2022
TS1939OP.023
НАИМ-БАН - изложба - откриване
Вицепрезидентът Илияна Йотова
откри изложбата
"Българска археология 2021"
София, 15 февруари (Ирина Симеонова, БТА)
Вицепрезидентът Илияна Йотова откри изложбата "Българска археология 2021" тази вечер в Националния археологически музей с институт при БАН.
Тя отбеляза, че увлечени в необуздан бяг в опит да се спасяваме от непрекъснати кризи, забравяме истински ценното и неприходното - културата и науката. Йотова призова да отправим послание пред всички онези, които имат амбицията да се наричат държавници, за подкрепа на нашите наука, култура и образование. Надявам се да не сме изпуснали последния влак, каза още тя и допълни, че добре познава протесното писмо на българските музеи. Не познавам друга държава, която да отделя толкова малко пари за развитие на наука и за своите музеи, посочи още тя и изрази надежда между първо и второ четене тези цифри да бъдат ревизирани.
Минорно, по думите му откриване, направи директорът на НАИМ-БАН доц. Христо Попов. Той сравни парите, отделяни за наука в страната - 0,3 процента от Брутния вътрешен продукт със статистическата грешка, която се получава при съвременните радиокарбонни методи за абсолютно датиране. При откриването на метода през миналия век това датиране е давало отклонения в рамките на столетия. С напредване на технологията днес "тази статистическа грешка", е сведена до около 25 - 30 години или около 0,3 поцента по отношение на периоди като неолит и енеолит, отбеляза Попов и допълни, че точно толкова, в рамките на статистическата грешка, е финансирането, което българската държава отделя за наука. Науката не може да се разделя от образованието и за едното да се наливат средства, а за другото - не, каза още той.
Заместник-министърът на културата Бойко Кадинов отбеляза, че тази година домакините от НАИМ-БАН дават добър урок на всички. Той посочи, че е много важно да се спре с това унижение и да се промени философията на начина, по който създаваме бъдещето. Кадинов каза също, че трябва да се постараем да превърнем миналото в бъдеще. Важно е не само финансирането, но и ново европейско законодателство, каза той и призова и БАН, и президентството да създадат общи работни групи по промяна на законите в сферата на културата.
Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски отбеляза, че България има нужда институциите да отделят по голямо финансиране, което нарече инвестиране, в наука, за да могат младите хора да се насочат към този път. В последните години има отлив на млади учени, посочи той и допълни, че една от причините е, че държавните институции неглижират сектора. Акад.Ревалски изрази радостта си, че в структурата на БАН има четири музея, защото това демонстрира единството между науката и културата, което е по-трудно забележимо от обвързаността между науката и образованието.Той изрази оптимизъм по отношение на започващия диалог между държавните институции за важността на науката и културата за един малък народ като нашия. Въпреки грижите на институциите, археолозите ни показват, че могат да вършат чудеса, отбеляза още той.
Експозицията "Българска археология 2021" се състои от артефакти от 21 музея в цялата страна, в нея са включени реално 40 обекта и в постерен вид още 70 обекта. По традиция тя представя най-интередните находки и богат илюстративен материал от теренната работа през предходната година.
В изложбата са събрани над 650 артефакта от Палеолита до Възраждането.
Сред най-впечатляващите находки са праисторически антропоморфни фигурки и съдове от Провадия и Чирпан, златни накити от средната бронзова епоха от Изворово, фибула във формата на гущер от Драгоман, златни накити от Трапезица. Тя може да бъде разгледана до 18 септември.
/ТС/
TS1939OP.023
НАИМ-БАН - изложба - откриване
Вицепрезидентът Илияна Йотова
откри изложбата
"Българска археология 2021"
София, 15 февруари (Ирина Симеонова, БТА)
Вицепрезидентът Илияна Йотова откри изложбата "Българска археология 2021" тази вечер в Националния археологически музей с институт при БАН.
Тя отбеляза, че увлечени в необуздан бяг в опит да се спасяваме от непрекъснати кризи, забравяме истински ценното и неприходното - културата и науката. Йотова призова да отправим послание пред всички онези, които имат амбицията да се наричат държавници, за подкрепа на нашите наука, култура и образование. Надявам се да не сме изпуснали последния влак, каза още тя и допълни, че добре познава протесното писмо на българските музеи. Не познавам друга държава, която да отделя толкова малко пари за развитие на наука и за своите музеи, посочи още тя и изрази надежда между първо и второ четене тези цифри да бъдат ревизирани.
Минорно, по думите му откриване, направи директорът на НАИМ-БАН доц. Христо Попов. Той сравни парите, отделяни за наука в страната - 0,3 процента от Брутния вътрешен продукт със статистическата грешка, която се получава при съвременните радиокарбонни методи за абсолютно датиране. При откриването на метода през миналия век това датиране е давало отклонения в рамките на столетия. С напредване на технологията днес "тази статистическа грешка", е сведена до около 25 - 30 години или около 0,3 поцента по отношение на периоди като неолит и енеолит, отбеляза Попов и допълни, че точно толкова, в рамките на статистическата грешка, е финансирането, което българската държава отделя за наука. Науката не може да се разделя от образованието и за едното да се наливат средства, а за другото - не, каза още той.
Заместник-министърът на културата Бойко Кадинов отбеляза, че тази година домакините от НАИМ-БАН дават добър урок на всички. Той посочи, че е много важно да се спре с това унижение и да се промени философията на начина, по който създаваме бъдещето. Кадинов каза също, че трябва да се постараем да превърнем миналото в бъдеще. Важно е не само финансирането, но и ново европейско законодателство, каза той и призова и БАН, и президентството да създадат общи работни групи по промяна на законите в сферата на културата.
Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски отбеляза, че България има нужда институциите да отделят по голямо финансиране, което нарече инвестиране, в наука, за да могат младите хора да се насочат към този път. В последните години има отлив на млади учени, посочи той и допълни, че една от причините е, че държавните институции неглижират сектора. Акад.Ревалски изрази радостта си, че в структурата на БАН има четири музея, защото това демонстрира единството между науката и културата, което е по-трудно забележимо от обвързаността между науката и образованието.Той изрази оптимизъм по отношение на започващия диалог между държавните институции за важността на науката и културата за един малък народ като нашия. Въпреки грижите на институциите, археолозите ни показват, че могат да вършат чудеса, отбеляза още той.
Експозицията "Българска археология 2021" се състои от артефакти от 21 музея в цялата страна, в нея са включени реално 40 обекта и в постерен вид още 70 обекта. По традиция тя представя най-интередните находки и богат илюстративен материал от теренната работа през предходната година.
В изложбата са събрани над 650 артефакта от Палеолита до Възраждането.
Сред най-впечатляващите находки са праисторически антропоморфни фигурки и съдове от Провадия и Чирпан, златни накити от средната бронзова епоха от Изворово, фибула във формата на гущер от Драгоман, златни накити от Трапезица. Тя може да бъде разгледана до 18 септември.
/ТС/
news.modal.header
news.modal.text