site.btaАнтарктическите дрожди синтезират уникални вещества, включително с антиракова активност, каза за БТА микробиологът Снежана Русинова-Видева

В Антарктика условията са екстремни и микроорганизмите, за да се приспособят, синтезират уникални вещества. Молекулите действат съвместно, за да имат антиракова активност. Това каза в интервю за БТА микробиологът гл. ас. Снежана Русинова-Видева, която е част от 34-тата българска антарктическа експедиция.

Русинова-Видева е главен асистент в Института по микробиология към БАН, като е част от екипа на пловдивския филиал, който разполага с биотехнологична лаборатория. Тя е част от българските антарктически експедиции за втори път, като предишният ѝ проект се осъществява през 2023 г.

"Тогава за първи път лично събрах проби и те се оказаха много разнообразни. Това е, така да се каже, най-радостното за един учен – да намери нови микроорганизми и да има по-широк спектър на изследването", обясни тя.

„Идентифицирахме някои от тях и изследвахме дали имат антиракова активност. Оказа се, че имаме попадения и че някои от дрождите имат добри цитотоксични активности срещу няколко вида рак“, каза микробиологът и допълни, че научният екип, открил тези свойства на антарктическите дрожди, е първият, публикувал такива резултати.

Откритите на Антарктида дрожди са тествани върху различни типове рак и е установено, че не убиват здрави клетки, а само ракови.

Тази година тя се надява да открие нови видове дрожди.

„Целта ни е да обогатим единствената в България антарктическа колекция от дрожди. Изолирайки нови дрожди, някои от тези изолати да бъдат идентифицирани и да ги добавим към настоящата колекция“, посочи тя.

По думите ѝ целта на проекта е да открие биополимери – естествени полимери, произвеждани от живи организми, които да заменят синтетичните молекули в лекарствени матрици. След това подходящите дрожди ще бъдат произвеждани чрез биотехнология в лаборатория - така  бъдещото мащабно производство ще бъде по-лесно, а крайният продукт - по-евтин.

"Дрождите се намират в почвите и колкото повече местообитания намерим, толкова по-голям шанс има за изолати. Оттам нататък се подлагат на скрининг и се установява колко от тях синтезират молекули. Също така голямо разнообразие от дрожди има в перата на пингвини, както и в сладководни ледникови езера", отбеляза Русинова-Видева.

Съхранението на откритите проби е много по-лесно сега, когато те могат да бъдат съхранени и изпратени до България с българския научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“

"Успяваме чрез замразяване във фризерите на кораба да съхраним пробите до Варна и да ги транспортираме до пловдивската лаборатория. Това е много важно за този тип анализи, които ние правим", подчерта тя.

Откритието, че антарктическите дрожди имат антиракови свойства, е голямо постижение за българския учен и екипа ѝ, но те установяват, че дрождите имат и други свойства.

"Успяхме да направим кремове и разработихме полезен модел с българска фирма. (Направихме) дневен и нощен крем и тоалетно мляко чрез замяна на специфична синтетична съставка със съставка от антарктически дрожди, която има по-добри свойства", разказа още Русинова-Видева и допълни, че козметиката с антарктически дрожди има доказано добър ефект за хидратация, против стареене и дори слънцезащитен фактор.

Дрождите имат и филтриращ ефект и могат да се използват като "малки пречиствателни станции", тъй като абсорбират металите във водни разтвори. 

Към момента се извършват начални изследвания за възможна пробиотична активност на дрождите, която макар тествана до този момент единствено върху риби, би могла да бъде полезна и за човешкия организъм.

„Първите ни проучвания показаха добро въздействие върху чревното съдържимо на рибите. Открихме, че комбинацията от антарктически дрожди с бактерии като пробиотик намалява количеството на патогените в червата на рибите и те имат по-малко инфекции“, каза Русинова Видева.

Българският научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий” (НИК 421) отплава за Ледения континент на 7 ноември от Варна. Плавателният съд пристигна във военната база на аржентинския град Мар дел Плата на 13 декември 2025 г. след едномесечно плаване през Атлантическия океан.

БТА има национален пресклуб на борда на НИК 421 от 2022 г. През февруари 2024 г. националната информационна агенция на България откри такъв и в българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън. Генералният директор на БТА Кирил Вълчев съобщи преди четвъртото плаване до Антарктида на НИК 421 на 7 ноември миналата година, че националната осведомителна агенция ще изпрати свой специален кореспондент през януари-февруари 2026 г.

Пресклубовете съществуват благодарение на безвъзмездната подкрепа на българския научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ и на българската база „Св. Климент Охридски“ с предоставените помещения, които се прибавят към другите 41 национални пресклубове (33 в България, седем извън страната в съседни страни и в страни с големи български общности и един мобилен Национален пресклуб на книгата), подчерта Вълчев тогава.

Материалите на специалните кореспонденти на БТА на НИК 421 и на Антарктида са със свободен достъп в специалната тематична рубрика „Корабният дневник на БТА“ на български и английски език # България - Антарктида / Bulgaria - Antarctica и могат свободно да се използват от всички медии с позоваване на БТА. Кирил Вълчев припомни, че благодарение на своите кореспонденти агенцията е сред първите резултати в търсачка на Google при търсене с израза Antarctica correspondent.