site.btaВ България липсва ясна дефиниция за „достъп до образование“, смята Огнян Исаев от фондация „Тръст за социална алтернатива“

Липсата на ясна дефиниция за „достъп до образование“ в българското законодателство води до неравенства и реално ограничава избора на учениците след седми клас. Това заяви в Националния пресклуб на БТА в Ямбол Огнян Исаев, директор на програма „Образователни възможности и постижения“ във фондация „Тръст за социална алтернатива“. Той представи резултатите от тригодишно проучване на фондацията за универсалния достъп до средно образование, в което до момента са обхванати 15 области в страната. В пресконференцията участва и председателят на сдружение „Ромска академия за култура и образование“ (РАКО) Стела Костова.

По думите на Исаев анализът на добри европейски практики показва, че в редица държави достъпът до образование включва много повече от формалното обучение. „В Германия и други развити образователни системи универсалният достъп включва транспортни разходи, хранене в училище, покриване на учебни пособия, участие в образователни дейности и дори подкрепа за дрехи и обувки, когато това е необходимо. Идеята е ученикът да бъде изцяло фокусиран върху обучението си, а не семейството му да се чуди как ще стигне до училище, какво ще яде и как ще си купи учебници“, отбеляза Исаев.

Председателят на сдружение „Ромска академия за култура и образование“ (РАКО) Стела Костова подчерта, че различните институции разбират по различен начин какво означава достъп до образование. „Дефиницията за достъп до образование е различна във всяка институция и дори за всеки ръководител. Децата, които искат да продължат в елитни гимназии в друга община, реално нямат достъп до образование, когато транспортът и учебниците са непосилни за семействата им“, каза Костова.

Тя даде пример с цените на учебните помагала и ежедневните разходи: „Едно помагало по английски език може да струва над 100 лева. Представете си четиричленно семейство с доход на минимална работна заплата – без значение дали говорим за българи или роми – за тях е изключително трудно да осигурят всичко необходимо.“

Като добър пример за ефекта от целенасочената подкрепа беше представен Давид Сандев – участник в програмата „Равен шанс“, който вече е завършил средното си образование с отличен успех. „Ако не бях участвал в тази програма, съм сигурен, че нямаше да мога да взема матурата по български език и литература с такъв висок резултат. Подготовката, тестовете и работата с преподавателите бяха ключът към успеха ми“, каза Сандев.

Той сподели, че мечтае да учи в Академията на МВР и вече работи като координатор в РАКО, за да помага и на други ученици. „Искам да дам възможност на други деца да постигнат добър успех и да не се отказват заради липсата на средства“, допълни младежът.

Данните за Ямболска област

В рамките на проучването в Ямболска област са обхванати 28 училища, включително професионални и профилирани гимназии, средни и обединени училища, както и 10 основни училища от населени места без средно училище. „Добрата новина е, че за учебните 2022/2023 и 2023/2024 година почти няма ученик, който да е завършил основно образование и да не се е записал в среден етап“, посочи Исаев.

Транспортът в рамките на общините е осигурен и безплатен, но проблемите се появяват при обучение в друга община или в т.нар. елитни гимназии, сочат още данните от изследването. „Когато ученик от една община трябва да пътува до друга, за да учи в математическа или природо-математическа гимназия, тогава той и семейството му трябва сами да покриват всички разходи. Това на практика ограничава избора на учениците от по-бедни семейства и изкривява достъпа до средно образование“, подчерта Исаев.

Според представените данни проблемът не е записването, а завършването на средно образование. „През учебната 2022–2023 година завършилите средно образование в областта са 554, а когато същият випуск е завършвал основно образование, учениците са били 1399. Това означава, че над половината от започналите средно образование реално не се дипломират“, каза Исаев.

„Тоест тук имаме близо 900 ученици, които между осми и дванадесети клас или са отпаднали, или са се преместили да живеят в друга област, или са учили само до десети клас, за да имат възможност да се явят на шофьорски курс, или са стигнали до дванадесети клас, но не са положили успешно държавните зрелостни изпити“, посочи още той и припомни, че средното образование по закон се счита за завършено само при успешно положени държавни зрелостни изпити.

По думите му в национален план проблемът не трябва да се етнизира и стигматизира, защото не обхваща само децата от малцинствата. „Затова решихме тези данни да ги съберем на едно място, да ги предоставим на хората, които вземат решения, не само на Министерството на образованието и науката, но и на Министерството на социалната политика и Народното събрание. Водим разговори, опитваме се да даваме препоръки“, каза още Огнян Исаев.