site.btaЕвропейската и китайската опера изразяват едни и същи човешки чувства с различни изразни средства, каза директорът на НДК Андрияна Петкова

Европейската и китайската опера са толкова различни и толкова близки, те изразяват едни и същи човешки чувства, но с различни изразни средства, каза Андрияна Петкова, изпълнителен директор на Националния дворец на културата (НДК). В литературен клуб „Перото“ в НДК се състоя пресконференция, посветена на предстоящото първо пълномащабно гостуване на Китайския национален театър за пекинска опера в България, което ще се състои през февруари 2026 г. по повод китайската Нова година.

Турнето включва два спектакъла, първият от които ще се състои на 6 февруари в зала 1 на НДК, а на 9 февруари артистите ще се представят в Пловдив. Ще бъдат представени както класически китайски произведения, така и съвременни продукции.

„За мен като ръководител на НДК е огромна радост да споделя този празник с китайската общност и китайското посолство на 6 февруари тук“, каза Андрияна Петкова на пресконференцията.

Тя уточни, че преди една година тя и Уан Мин, посланик на Китай в България, са подписали меморандум за сътрудничество и приятелство с посолството на Китай, когато се е зародила идеята в България да бъдат представени спектакли на Националната пекинска опера.

„В културен аспект това е значимо национално събитие за нас, българите, дори бих казала и европейско, тъй като подобни неща се случват рядко, даже не са се случвали досега“, каза още Петкова.

„Европейската и китайската опера са толкова различни и толкова близки, те изразяват едни и същи човешки чувства, послания, мисли и страдания, но с различни изразни средства. В дълбочината си ние, хората, сме едни и същи, но изразните средства са различни, каза Андрияна Петкова в заключение.

„Тази година, в продължение на вече утвърдената традиция да споделя празника на китайската Нова година с българската публика, програмата „Весела китайска Нова година“ се отличава с нови аспекти, междудисциплинарно партньорство и разнообразие от елементи“, каза пред присъстващите Джан Йенбо, културно аташе в посолството на Китайската народна република в България.

По нейни думи, в рамките на инициативата „Весела китайска Нова година“ ще бъдат организирани множество културни събития в България, сред които новогодишен прием по случай Новата година в посолството на Китай.

Тя обясни, че Китайският културен център в София ще организира новогодишно тържество, както и изложба на ритуални предмети за годината на коня и интерактивни събития, посветени на традиционната китайската култура в градове като Ямбол и Челопеч. По време на гастрола си в София известният китайски цигулар Лю Сицин и творчески екип от Китайския национален театър за пекинска опера ще гостуват в Китайския културен център в София, където ще се срещнат лично с публиката. Институт „Конфуций“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Институт „Конфуций“ към Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ също ще организират празнични културни събития, посветени на китайската Нова година в София, Велико Търново и други градове. Българската национална телевизия ще проведе инициативата "Весел пролетен празник - седмица на Китай“, в рамките на която ще бъдат представени различни части на китайката култура, като традиционната китайска медицина, китайската кухня и нематериално културно наследство.

„България е една от първите държави, които установяват дипломатически отношения с Китайската народна република“, каза пред присъстващите Уан Мин, временно изпълняващ длъжността посланик на Китай в България. „Приятелството между двете ни страни има вече 77-годишна история и остава непреходно. През последните години културният обмен между Китай и България се задълбочава непрекъснато. Регионалното сътрудничество, неправителствения обмен, младежките форуми и обменът в областта на литературата и изкуството създават здрави мостове между нашите народи“, каза още тя.

„Настоящата визита на театъра се очертава не само като културен празник, но и като платформа за професионален обмен между артистичните среди от двете страни“, каза Уан Мин.

„Човек не може да отиде на пекинска опера с очакванията и с аршина, с които мери западния театър и западната опера“, каза пред присъстващите проф. Калина Стефанова, преподавател в Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ (НАТФИЗ).

„Западният театър е със земна гравитация, той се занимава с тресавището на страстите на житейските драми. Пекинската опера отмества фокуса от всичко това и го издига към съвършенството. Западният театър ни кара да преминем през катарзис и да достигнем през някакво пречистване чрез разтърсващата сила на състраданието, пекинската опера надскача това и ни издига и хармонизира“, каза още тя.

„Човек не може да отиде на опера, искайки да я разбира, той трябва да я усети“, допълни тя.