site.btaСамодейци от Априлци съхраняват традициите на Игнажден с възстановка на народни обичаи

С представяне на традиционни обичаи и вярвания, свързани с празника Игнажден, самодейци от Народно читалище (НЧ) „Бъдеще – 1894 г.“ и НЧ „Петър Берон – 1927 г.“ в Априлци отбелязаха началото на коледно-новогодишния празничен цикъл. За смисловата и символна натовареност на празника, традициите в региона и ролята на самодейната дейност за съхраняване на родовата памет в интервю за БТА разказаха Велиана Ангелова, секретар на НЧ „Бъдеще – 1894 г.“ и Стоянка Петкова от НЧ „Петър Берон – 1927 г.“.

Игнажден поставя началото на коледно-новогодишния цикъл от празници и носи послание за ново начало, вяра в доброто и връзката между човека, дома и природата. И днес, макар и променени от времето, обичаите, свързани с празника, продължават да се съхраняват и възпроизвеждат от читалища, самодейци и семейства като жива памет за българската традиция.

„Всичките четири села, които днес са квартали на Априлци, се намират в една котловина и обичаите и традициите ни са общи. По традиция всяка година двете читалища – „Бъдеще – 1894 г.“ в кв. „Острец“ и „Петър Берон – 1927 г.“ в кв. „Зла река“, правим представяне за празника“, каза Велиана Ангелова.

По думите ѝ Игнажден е един от най-светлите семейни празници. „Покрай празничната трапеза и пукащото огнище с пън, който трябва да гори до Коледа, има много малки деца, които се радват от сърце и обикалят около майка си, докато тя меси обредния хляб. Замесват се и първите кравайчета, които остават за Коледа и се раздават на малчуганите“, допълни тя.

Ангелова отбеляза, че още преди приемането на християнството българите са почитали деня като начало на Новата година. След покръстването старите вярвания и почитта към св. Игнатий се сливат, но празникът продължава да се възприема като символ на прелом и ново начало. „Неслучайно според поверията от Игнажден започват и родилните мъки на Св. Богородица, както се пее и в народната песен „Замъчи се Божа майка от Игнажден до Божичек“, т.е. до Рождество Христово“, каза тя.

Сред основните акценти на празника е празничната трапеза, която по традиция в дните преди Коледа е постна. „Прави се питка без украса. Слагат се орехи за здраве, чесън против уроки, лук като символ на здраве. Типични за нашия регион са сушените сливи, туршията, плодовете и сушените чушки. Много важно е невареното жито, с което рано сутринта домакинята поръсва около къщата за здраве. След като се сложи масата, от нея не се става, докато не дойде полазникът“, разказа Ангелова. Част от хляба символично се отделя за полазника и за домашните животни, с наричания за здраве и плодородие.

На Игнажден се спазват и редица забрани – не се дава нищо назаем и не се изнасят вещи от дома, за да не се „изнесе късметът“. Денят се прекарва спокойно, с добри мисли и благопожелания, тъй като всяко действие се приема като знамение за идната година.

„На този ден се гадае и каква ще бъде годината. Ако времето е слънчево и топло, не е добре за плодните дръвчета и през април може да има слана. Рано сутрин домакинът носи голям пън от круша или дрян, който трябва да тлее в огнището до Коледа. Не се шие и не се пере, защото се смята за грях. Младите жени, особено тези, които искат да заченат или са млади майки, трябва да се пазят и да не работят“, добави Ангелова.

Самодейците от читалището в кв. „Зла река“ пресъздадоха обичая „полазване“, при който първият гост в дома – полазникът, орисва стопаните, а от неговия късмет зависи благополучието на семейството през идната година. Смята се, че ако полазникът е добър, работлив и заможен, ще донесе здраве, берекет и успех. По местна традиция той дарява домакините с дървени клончета, които по-късно се изгарят, и изрича благословии.

Според народните вярвания от Игнажден започват и т.нар. „Мръсни дни“ – период до Богоявление, през който се вярва, че по земята бродят нечисти сили. За предпазване хората палят огън, кадят с тамян и носят чесън.

„Сега е различно – обичаят, който правим, е стилизиран и не е напълно това, което са правили нашите предци, но идеята е да запазим традицията. Така младото поколение, което има съвсем различно мислене, може да разбере какво е било в миналото“, каза Велиана Ангелова.

„Обичам да разказвам на внуците си, на сина и снахата за тези обичаи, защото поне малка част от това, което съм запомнила от майка си и съседките, ще остане и за тях“, разказа и Стоянка Петкова от читалището в кв. „Зла река“. За нея най-очакваната част от празника е нареждането на трапезата, около която да се съберат децата и внуците, живеещи далеч. „Най-любимото ми е, че всяка година преди празника съм канена като добър полазник в домовете на няколко съседни семейства“, добави тя.

По думите ѝ пресъздаването на обичаите е начин младите хора не само да се запознаят с традицията, но и да я продължат. „Имам един девиз с младостта и духа на младите и с мъдростта на старите – напред“, каза Петкова.

Организаторите посочиха, че подобни инициативи имат за цел да предадат знанията за народните традиции на младите хора и да поддържат жива връзката между поколенията.