site.btaПисателите Боян Ангелов, Венко Евтимов и Христо Славов ще отбележат 70-годишнините си с премиера на сборника „Кота 210”

Писателите Боян Ангелов, Венко Евтимов и Христо Славов ще отбележат 70-годишнините си с премиера на сборника „Кота 210”. Изданието ще бъде представено на 16 декември от 17:30 ч. в столичния Български културен център на ул. „Веслец“ 13, съобщават от Съюза на българските писатели (СБП).

Те уточняват, че в сборника Боян Ангелов представя поезия, събрана в цикъл от 25 стихотворения „Сам в тишината“, Венко Евтимов представя 20 поетични фрески под надслов „И възпявам човека, който пръв е превърнал тетивата на смъртоносния лък в струна за песен“, а Христо Славов участва със своята новела „Сняг“.

В сборника, освен споменатите творби от тримата автори, за всеки един от тях е добавен литературно-критически очерк, който да насочи читателя към стиловите и тематични търсения, към идеите и посланията на тези изявени писатели, допълват от СБП.  

„Не може да се каже накъде тече поезията на Боян Ангелов – отвътре навън или отвън навътре. Докато я четеш, непрекъснато си задаваш този въпрос. И той няма отговор. Може би в това е нейното очарование. И като мисъл, и като постройка тя е двупосочна... Тя е като ДНК на поезията. Тази безначална и безкрайна спирала, в която се ражда и тържествува Животът. Боян Ангелов е нравствен живописец заради високо етичното му пресяване на човешката отговорност. И това е още един от неговите приноси“, каза писателят и преводач Атанас Звездинов.  

За Венко Евтимов, акад. Иван Гранитски казва: „Поетът разчита на внушение, дошло от природата, например един есенен лист или една житна ръкойка, или нежни очи, в които искри виното на мелнишка лоза, или стичащото се като река злато на есента... В някои творби на Венко Евтимов проблясват и остросоциални нотки, което ни напомня за неговата духовна, а не само кръвна, близост с поета Евтим Евтимов“. 

„Тази повест е една метафора на правилата на живота в  света, който си отива заедно с хората. Това не е обикновена и естествена лична смърт, а социална и тя не може да дойде, преди да бъде видяна, почувствана и осмислена в целия неин смисъл и неотменимост. Връзките между хората са се разпаднали в нашия век на бързи и лесни комуникации чрез технически средства, а едно село е изпаднало от света и може да изчезне от него. И то не защото природата го е затрупала със сняг и е затворила подстъпите към него, а просто защото е забравено... Безразличието се е превърнало в обичайно състояние, което изключва състраданието, солидарността и вината“, казва критикът Панко Анчев за новелата „Сняг" на Христо Славов.   

„Този сборник отразява в чувствителното си огледало драмата на малкия човек", казва Христо Славов. „Сборникът говори за „молекула любов за двама“, отбелязва Венко Евтимов. Боян Ангелов казва, че преходът в сборника е „вход към безброя“.

/ЕМС/