site.bta„Псевдоприрода“ промени не само нас, но и начина, по който светът гледа на българската архитектура, каза пред БТА арх. Ясен Марков

Когато се представиш на Биенале, вече не си същият. Проектът промени мен, промени и хората от екипа. Промени и начина, по който други държави гледат на българската архитектура. Създадохме много нови контакти. Това влияние беше положително за всички участници. Никога няма да забравя това преживяване. Това каза пред БТА арх. Ясен Марков, чийто проект „Псевдоприрода“ представи България на тазгодишното Венецианско архитектурно биенале.

И макар българският павилион да не е във Венецианските градини (Джардини) или „Арсенале“, където се представят повечето от държавите, „Псевдоприрода“ бе забелязан и препоръчан от редица от журналисти и експерти. Италианското издание theplan го постави в списъка на най-значимите национални павилиони. Designboom designboom, parametric-architecture.com препоръчаха павилиона, а archdaily.com, architecturelab.net, worldarchitecture.org публикуваха материали за проекта.

„Не очаквахме толкова силен медиен интерес. Това, разбира се, е резултат от огромния труд на целия екип и на колегите, които работиха на международно ниво и успяха да популяризират павилиона. Когато не си разположен в Джардини или „Арсенале“, е изключително трудно да привлечеш публика. Именно затова този успех ни радва още повече“, казва арх. Марков.

ПАВИЛИОН ЗА ВСИЧКИ 

Една от целите на „Псевдоприрода“ е била да ангажира възможно най-широка публика. „Бяхме проектирали павилиона така, че в него да има по нещо за всеки. Посетителят можеше да си направи селфи със снежната машина или просто да седне на килима и да си почине. В същото време бяхме изложили и каталози, които позволяваха по-задълбочено вникване в проекта — да се разбере защо всички тези елементи са подредени именно по този начин. Така, според мен, павилионът успя да говори едновременно и на хора без професионален поглед, и на тези с архитектурна и експертна перспектива“, обяснява той.

Арх. Ясен Марков разказва, че има цяла изписана книга, в която посетителите са оставяли мнения и пожелания за инсталацията. „Това, което ми направи впечатление, е, че хората наистина съпреживяваха проекта — интересуваха се, задаваха въпроси, пишеха рецепти за „хубаво време“. Проектът беше интерактивен и това много ме зарадва, защото понякога ние, като дизайнери или куратори, не успяваме да въвлечем публиката. Тук, според мен, това наистина се получи“, казва той.

„ПСЕВДОПРИРОДА 2.0“ У НАС

След успеха във Венеция екипът подготвя разширена версия на проекта у нас. „Планираме „Псевдоприрода 2.0“, така че повече хора в България да я преживеят. Идеята ще бъде сравнително същата, пак става дума за този кръговрат и за този природен абсурд „псевдоприродата“ и е микс между архитектура и изкуствения интелект. Но мислим да не го повтаряме точно едно към едно, а да включим и други артисти или да променим нещо от съдържанието, но основните елементи ще са там“, каза авторът на проекта. Мястото на експозицията засега остава в тайна.

АРХИТЕКТУРНИ АКЦЕНТИ 

Сред впечатленията си от Биеналето арх. Марков откроява няколко държавни участия. „Харесах павилионите, които бяха ударни и с ясни, бързи послания. Сърбия беше сред фаворитите ми – идеята им имаше нещо общо с нашата – слънчевата енергия задвижваше процес, в който обектът се превръщаше в суровина. Nordic Pavilion (на държавите Швеция, Норвегия и Финландия - бел. авт.) също ме впечатли – особено Тойотата, пробита от бетонни колони – силно и запомнящо се. Естонският павилион „Може ли да ви стопля“ “ (Let me warm you) – там бяха направили една венецианска къща със съвременна изолационна фасада и ставаше дума как да подготвим архитектурата за климатичните промени. Има естествено много интелигентни начини, но съществува и този: просто да се лепне изолация върху фасадата, което бяха и направили като провокация - бяха облицовали отчасти венецианската къща, в която беше павилионът им“, разказва арх. Марков.

Изложбата, курирана от Карло Рати, също е направила силно впечатление на Ясен Марков. Особено са му допаднали няколко от инсталациите в началото, сред които проектът на Transsolar с климатични системи, при който едно помещение се затопля за сметка на охлаждането на друго.

„Имаше момент, който напомняше на нашия павилион — сценарий на топло и студено, с „актьорите“ слънце и сняг. Поставихме си въпроса как тези климатични дадености също оформят архитектурата и пространството“, допълва той.

„Аз мисля, че като ниво тази година беше много високо цялото биенале и се радвам, че нашият павилион беше препоръчан от специализираните медии, също и от различни колеги. Например един от кураторите на германския архитектурен музей също ни препоръча в един пост. Мисля, че ние си направихме един много добър павилион и тук е мястото да благодаря на всички, които ни помогнаха за това – на Министерството на културата, на Съюза на българските архитекти, на Камарата на архитектите в България, на целия екип и партньори“, посочва авторът на българския проект на 19-ото архитектурно биенале във Венеция.

Както БТА писа, 19-ото Международно архитектурно биенале във Венеция започна на 10 май и приключи на 23 ноември. Изложбата включваше над 300 проекта от повече от 750 участници. 66 държави имаха павилиони. 26 от тях във Венецианските градини, 25 в зала „Арсенале“ и 15 в историческия център на Венеция.