site.btaПостерна изложба и книга албум, посветени на стенното изкуство в региона, бяха представени в Троян

Постерна изложба и книгата албум „Стенни разкази: Монументално-декоративни следи от Троянския край“ бяха представени в Туристическия информационен център в Троян по повод празника на Св. Спиридон, покровител на занаятчиите. Авторският колектив зад изложбата и албума включва създателят на проекта The Forgotten Civilization Стефан Спасов и д-р Десислава Вутова - уредник в Музея на занаятите – Троян. 

„Темата досега не е била обект на специално изследване, а към настоящия момент това изкуство е в риск, част от него вече е унищожена при саниране на сгради или преустройство на интериора им“, каза в интервю за БТА д-р Десислава Вутова.

През 2024 г. Музеят на занаятите съвместно със Стефан Спасов, основател на проекта „Забравената цивилизация“, разработва проект, който да покаже, че на територията на Троян и прилежащите села все още могат да се открият следите на това монументално изкуство, свързано със сграфито пана, керамични релефи, малки пластики, различни видове паметници, стенописи, гоблени, пана, разказа тя. 

В хода на работата си екипът заснема паната, а вече унищожените търси в архивни кадри на Музея на занаятите, личните архиви на фотографите и Държавния архив – София.

Изложбата включва 20 постерни табла, на които са показани най-добрите произведения. По-голямата част се намират в самия Троян, на обществени сгради или открити пространства. Включени са и стенните следи, които са открити в селата Орешак, Черни Осъм, Бели Осъм, Чифлик, Шипково и Калейца и др. Експозицията е допълнена от двуезичен каталог.

„Оказа се, че в самия град и в селата наоколо са съхранени много следи на това монументално изкуство, ще бъдат със сигурност голяма изненада част от паната, които са включени в изложбата и каталога, защото ние минаваме покрай тези пана всеки ден, но всъщност едва ли ги забелязваме“, посочи д-р Вутова.

По думите ѝ, по проекта се работи повече от две години и нищо в работата на изследователите не е дадено наготово. Те трябва освен да заснемат творбите, да издирят информация за авторите и времето на създаването им. 

Там, където имаше подписи, беше по-лесно и, свързвайки се с автора, получавахме информация за самата творба. Много от тези стенни следи обаче не са подписани и няма данни за хората, които са ги работили. Макар и малко на брой, в каталога и изложбата има творби, за които не е е открита информация, каза тя.

Много малко от творбите, които успяхме да заснемем или издирим, не са включени. Опитахме да потърсим и съберем на едно място различни видове материал. Така сред паната, които ще видят посетителите на изложбата и читателите на каталога, имаме сграфито пана, керамични пана, стенописи, мозайка, витраж и гоблен, разказа авторката на изложбата.

Д-р Вутова подчерта, че стенното изкуство не е защитено със закон от държавата и затова то лесно се унищожава. Особено голям е проблемът със санирането на обществените сгради и преустройството им.

Едно от ценните пана, които общината е загубила, се е намирало върху жилищен блок в кв. „Младост“ и е било символ на занаятите в Троянския край. Представено е с архивни кадри в изложбата и каталога. В хода на работата на изследователите е унищожено и стенно пано от фасадата на Средно училище „Климент Охридски“ в Троян. Изработено е от керамика от Петко Куцаров в периода 2000 – 2001 г. и е свързано с грънчарството, разказа тя.

„Убедена съм, че с разработването на този проект ние ще насочим вниманието на обществеността към съществуването на тези монументални пана. Ще дадем и гласност на авторите, които са се трудили през годините върху създаването им, времето на създаването и цялостната концепция, която е довела до изграждането им“, каза още д-р Вутова.

По думите ѝ, външният вид на част от тях в момента се променя във връзка с това, че оригиналите не са в съзвучие със съвремието, но за съжаление други се унищожават без следа.

Първото място, на което е изградено стенно пано, е калканът до входа на Музея на занаятите, разказа д-р Вутова. Автор е Георги Богданов, а самото произведение е реализирано от троянеца Ангел Галев. През 1968 г. Богданов прави и паното от инетериора на Музея на занаятите, което представя седем фигури, обединяващи идеята за видовете занаяти, развили се в троянския град.

През 70-те години много активно се изграждат монументални пана в обществени сгради – училища, детски градини, Института по планинско животновъдство и земеделие, различни заводи и др., които все още стоят. 

Днес по-популярни са стенописите на калканите на някои къщи, които са частна инициатива, добави д-р Десислава Вутова.

Изложбата и албумът се реализират с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024 г., направление „Визуални изкуства ”.