site.btaОБНОВЕНА Да се постави паметна плоча на столичната сграда, в която е живял Йосиф Хербст, предложиха интелектуалци

Да бъде поставена паметна плоча върху дома на Йосиф Хербст на ул. „Любен Каравелов“ в София, предложиха журналисти и интелектуалци на конференция в сградата на Съюза на българските журналисти (СБЖ). 

Конференцията бе организирана от СБЖ по повод 150-годишнината от рождението и 100-годишнината от гибелта на Йосиф Хербст. 

Йосиф Хербст е символ и патрон на Съюза на българските журналисти (СБЖ). Това каза председателят на СБЖ Снежана Тодорова по време на конференцията.  Той е бил основател, създател и по-късно първи избран председател на Дружеството на столичните журналисти, разказа тя. Той е бил, за съжаление, само една година председател – от 1907 г. до 1908 г., но много забележителен е неговият принос, както към публицистиката и журналистиката, така и към историята на журналистическото движение в България, посочи Снежана Тодорова. 

Йосиф Хербст е изключително почитан в СБЖ. Нашата най-висока награда, която СБЖ връчва за цялостно творчество на заслужили журналисти, носи неговото име. Неслучайно стенописът между първи и втори етаж в сградата на СБЖ включва неговия образ и изданията, по които той работи след председателството на Дружеството на столичните журналисти, както се е наричало първото сдружение на журналистите в нашата страна, каза Тодорова. 

Хербст не признава никакви величия освен народа и езика, българския народ и българския език, посочи журналистката Велислава Дърева. 

Това, което прави впечатление на студентите, е, че той е много рационален и много кратък, и много бързо стига до истината. Да се съди за журналистиката не по това, което се пише, а по това, което се премълчава, посочи проф. Здравка Константинова, преподавател във факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ 

Йосиф Хербст е основата, част от устоите на българската журналистика. Той дава кредото на истинската журналистика. Затова той и сега е актуален, защото винаги е отстоявал свободата на духа, каза журналистиката Велиана Христова. 

Сред участниците в конференцията бяха още журналистът и писател Петко Мангачев, автор на книгата „Йосиф Хербст. Живот и дело (1875 – 1925)“, както и Владислав Симеонов, собственик на издателство „Ибис". То издава поредицата „Раненият Пегас“, в която са издадени книги за Христо Ботев, Димчо Дебелянов, Алеко Константинов, Йосиф Хербст, Гео Милев, Никола Вапцаров, Братя Миладинови, Сергей Румянцев, Христо Ясенов, Христо Кърпачев, Иван Хаджийски и др.

Йосиф Яков Хербст е роден на 20 ноември 1875 г. в Одрин. Той учи във Френския колеж в София и в Софийската мъжка гимназия, а през 1893 г. завършва софийското Военно училище, сочи информация от отдел "Справочна" на БТА.  През 1898 г. Хербст е назначен на работа във в. „Военни известия“ – издание на учебното бюро към Военното министерство. По собствено желание напуска военната служба още същата година и се посвещава изцяло на журналистиката, като през годините работи в различни вестници и списания.

На 17 септември 1912 г., при обявяването на Балканската война (1912–1913), Хербст е мобилизиран като командир на 16-а рота от 37-и пехотен полк и участва в битките при Келиолу и Чаталджа в Турция. Взема участие и в Междусъюзническата война (1913), където е тежко ранен.

От 1908 г. до 1911 г. и от 1913 г. до 1918 г. той е директор на Дирекция на печата към Министерството на външните работи и изповеданията (днес Българска телеграфна агенция – БТА). След като поема поста, Хербст влага своя журналистически опит за разнообразяване съдържанието на бюлетините и разширяване на мрежата от чуждестранни кореспонденти. Под негово ръководство бюлетините обхващат над 80 столици и големи градове, от които агенцията получава телеграми за международните събития. Най-силни са връзките с Цариград, Петербург, Виена, Прага, Лондон и Берлин. Тонът е обективен, а Хербст налага разбирането, че за всяко събитие или твърдение трябва да се използва повече от един източник. Информацията за военните действия отразява положението и на двете страни.