site.btaАрхитекти, художници и преподаватели подкрепиха инициативата „Изкуство в архитектурата“

Архитекти, художници и преподаватели се събраха днес на кръгла маса в Клуба на архитектите в София в подкрепа на инициативата „Изкуство в архитектурата“ (ИВА). 

Инициативата за въвеждане на фиксиран процент за инвестиция във визуално изкуство при всеки проект в публичната среда беше представена на среща, организирана по идея на депутата от ПП-ДБ Даниел Лорер. Той подчерта, че нуждата от по-вдъхновяваща, естетична и характерна за България градска среда е сред темите, които постоянно го вълнуват. „Повечето примери, които днес можем да покажем, са от преди 1989 г. – трудно е да се посочат съвременни образци“, каза Лорер и представи визията си, която предвижда при всеки проект – площад, улица, сградно строителство – да се заделя фиксиран процент за изкуство, интегрирано към самия обект.

В Германия тази практика съществува и е довела до над 10 000 произведения на изкуството, каза посланикът на Германия в България Ирене Мария Планк. 

Тя даде пример с администранивна сграда в Германия, в която по стените навсякъде има бели блестящи листове. „Това всъщност е река Дунав, пресъздадена от художника, който я е „нарязал“ на отделни части и ги е разположил по стените. Тя започва от входа и „тече“ през цялата сграда, докато не „излиза“ навън на задната тераса. Защо го описвам толкова подробно? Първо – просто е красиво. Добавя един ведър, лек елемент към иначе много строга административна сграда. Второ – това е чудесен повод за разговор. Когато някой идва за първи път, изкуството е перфектно начало за всякаква дискусия. И трето – то е дълбоко символично. Все пак това е Дунав“, разказа тя.

Произведенията на изкуството в нашите обществени сгради са в най-различни форми – светлинни инсталации, скулптури, картини, а понякога и чиста архитектура, като например този лабиринт, който виждате долу. Във всички държавни сгради е задължително – над определен размер на инвестицията – между 1% и 2% от бюджета да бъдат отделени за изкуство. Това важи и за сгради, които строим извън Германия, стига да са финансирани от германската държава, отбеляза още германската посланичка у нас.

По думите й тази политика вкарва изкуството не само в публичното пространство, но и в общественото внимание и обществените разговори. „В Германия сме много доволни от тази програма“, уточни Ирене Мария Планк. 

„Във Франция имаме подобна система – 1% от всеки публичен строеж, независимо дали е държавен, общински или друг обществен обект, задължително се отделя за съвременно изкуство. Тази система съществува от 1951 година, но законът стъпва на идеи, развити още преди Втората световна война“, каза посланикът на Франция в България Мари Дюмулен.

Тя посочи, че днес законодателството преследва три основни цели. Първата – и исторически най-ранната – е да се развива разбирането и чувствителността към съвременното изкуство. Първоначално системата е била предназначена само за училища и университети – т.е. като част от образователна програма, която да научи младите поколения да разбират и усещат съвременното изкуство. След това системата е разширена и за всички публични сгради.

Втората цел е да се подкрепя съвременното творчество и да се дава видимост на живите художници. „Тоест, когато се строи нова публична сграда, държавата или общината могат да поръчат специално произведение или да закупят вече съществуващо, но то трябва да бъде дело на жив артист. Не може да се купува изкуство от вече починали автори и то да се смята за изпълнение на изискването за 1%“, обясни посланикът. 

По думите й третата и все по-важна цел е да се оформя визуалната идентичност на обществените пространства, така че изкуството да е в хармония с функцията на сградата и с нейния контекст. „То трябва да отразява историята на мястото, средата и предназначението на обекта. Това е ключов елемент в начина, по който се създават тези произведения“, каза тя.

Архитект Борислав Владимиров, председател на Камарата на архитектите в България (КАБ) каза, че организацията застава зад идеята, а арх. Васил Василев напомни, че България е сред малкото държави в ЕС без ясна държавна политика за облагородяване на публичната среда. Той призова за общи усилия инициативата да намери законодателна реализация.

Арх. Ангел Енкин - зам.-председател на управителния съвет на Съюза на архитектите в България (САБ) подчерта, че подобна политика възпитава обществените ценности още от детска възраст. 

Проф. Орлин Давчев, декан на Архитектурния факултет на Университета по архитектура и геодезия (УАСГ) отбеляза, че идеята е „прекрасна и закъсняла“, но реализацията ѝ ще изисква продължителен процес и експертни стъпки.

Арх. Бойко Кадинов коментира нуждата страната да „излезе от сивата зона“, като определи архитектурната среда в последните десетилетия като „нокаутирана“ от липса на стратегическа визия. Той подкрепи въвеждането на процент от строителната стойност, който да се инвестира в изкуство, и предложи отваряне на дискусия за Закон за архитектурата.

Председателят на САБ и бивш главен архитект на София Петър Диков даде пример с интегрирането на изкуство в метрото, осъществено благодарение на европейско финансиране. 

От Съюза на българските художници също изразиха подкрепа, но и ясна позиция. „Истинските печеливши трябва да бъдат гражданите“, каза Ивайло Желев, подчертавайки, че художниците не трябва да бъдат използвани като „миманс“, а да имат реално участие чрез представители, посочвани от СБХ.

Доц. Регина Далкалъчева от Националната художествена академия (НХА) определи инициативата като крайно закъсняла и подчерта ролята на визуалната среда за формиране на културни нагласи у младите хора.

Представители на гражданския сектор, сред които Соня Демирева, изразиха надежда процентът да бъде ясно насочен към публични и обществено значими обекти, за да се избегнат изключения и заобикаляне.

Николай Порязов, секретар на секция „Скулптура“ в СБХ припомни, че подобни идеи са обсъждани между архитекти и СБХ преди повече от десетилетие, но са се сблъсквали с липса на политическа воля. „Сега инициативата идва от вас – надяваме се този път да бъде реализирана“, каза той, обръщайки се към Даниел Лорер. 

В края на събитието беше обявено, че текстът на декларацията ще бъде изпратен до всички участващи организации, които до края на седмицата ще предоставят предложения за финализиране. След това документът ще бъде внесен за последващи действия по законодателната процедура, обявиха организаторите на срещата.

Както БТА писа, ИВА предлага въвеждане на европейската практика „2% изкуство“ – задължително отделяне на процент от бюджета при изграждане, ремонт или разширение на държавни и общински сгради и обществени пространства за висококачествени произведения на визуалното изкуство, създадени специално за конкретния обект. Подобни модели от десетилетия работят успешно в редица европейски държави, сред които Италия, Германия, Франция и Гърция.