site.btaДа бъдем чеда на светлината е постоянна борба, каза отец Иван Марински от храм „Св. Висарион Смоленски“

Да бъдем „чеда на светлината“ е някаква постоянна борба за достигане на тази светлина, посочи в неделната проповед в храм „Св. Висарион Смоленски“ отец Иван Марински. Той припомни думите на ап. Павел „Бъдете чеда на светлината“ и евангелската притча за изцелението на прегърбената жена. Според отец Иван думите в Евангелието на ап. Павел звучат като предупреждение, че можем да останем благопочитатели на религиозния си типикон и в същото време да загубим най-важното, към което ни призовава християнството и самият Христос.

Втората основна тема в Евангелието, която следва самото явяване на Бог в света, според свещеника, е милосърдието. „И то особено евангелското милосърдие. Това не е просто милосърдието, което много често разбираме днес – да дадеш на просяка 2 лева“, каза отец Иван. Според него става дума за милосърдието, с което изглежда Евангелието ни учи да заживеем, то да стане част от нас. Евангелският текст за изцелението на прегърбената жена малко разбулва загадката какво означава да бъдеш „чедо на светлината“, тълкува свещеникът.

„Този разказ е за изцелението на жена, която 18 г. е страдала и сякаш хората около нея до такава степен са свикнали с този неин недъг, с нейното страдание, че изглежда дори не са й обръщали внимание. И след като Христос вече е излекувал тази жена, някои от тези хора дори се противят. Те имат своето право да се противят на това, което е направил Христос, защото следват религиозния си канон и предписанията на собствената си религия“, каза отец Иван. Според него евангелската притча поставя и днес въпроса дали този религиозен механизъм не остава и при нас, християните. „Ние би трябвало да сме надживели, надмогнали този юдаизъм, да сме го надскочили малко, но изглежда не, след като и днес са актуални темите, свързани с това милосърдие и с религиозния фанатизъм“, допълни отецът в катедралния храм в Смолян.

Тълкувайки значението на израза за преобразяването в „чеда на светлината“, отец Иван цитира думите на ап. Павел: „Пестете си времето, внимавайте как живеете“. Според свещеника това означава да се вглеждаме в живота си, за да не се впуснем в инерцията, която дори може да бъде и спазване на религиозни правила и норми.

В един псалм се казва „Милост искам, не жертва“, посочи отец Иван. Според него Бог иска от нас да живеем всеки един от дните си внимателно, с внимателно отношение към всички, с вглеждане в самите себе си. „За да не станем камъни, които са научили къде и колко точно трябва да се покланяме. Религиозни камъни, които са се научили кога, къде и какво точно могат да ядат. Религиозни камъни, които дори са се научили кога, къде и как да се молят, а в същото време във взаимоотношенията си със самия Бог просто да бъдат камъни“, призова свещеникът.

Според него именно затова е такова голямо предизвикателство да следваме самия Христос. „Апостол Павел ни учи да се научим да гледаме на живота и на света през очите на Христос. Изглежда смисълът на живота ни като християни е да се приближим максимално близо до първообраза ни в Христос. Да гледаме, виждаме, мислим, да говорим така, както би говорил Христос. Така, както би погледнал той на всеки друг човек“, допълни свещеникът. По думите му това е предизвикателство и преобразяването ни в чеда на светлината изисква много. В същото време не е чак толкова страшно, защото имаме самия Христос винаги до нас, посочи отец Иван.