site.btaПроф. Галин Цоков, директор на Института по образованието, в Студио "Аз-буки": Образованието е начин да променим обществото

Разговора води Венцислав Генков 

"Институтът по образованието, формиран през ноември 2024 г., продължава дейността на различни звена на МОН - Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование, Центъра за информационно осигуряване на образованието и Центъра за учебно-тренировъчни фирми. Новата структура позволява на МОН да развива изследователска и аналитична дейност. Тя координира и всички международни проучвания, в които участва България", коментира в Студио "Аз-буки" проф. Галин Цоков, директор на Института по образованието.

И още - анализите, които Институтът прави, са свързани с всички по-важни промени в сферата на образованието, обсъждани в момента в Народното събрание, като например нова образователна структура, обновяването на учебните програми и учебните планове и т.н.

Проф. Галин Цоков коментира, че става дума преди всичко за промяна в посока на компетентностните рамки - учебното съдържание да се промени от акцент върху знанията към фокус към овладените умения и компетентности от страна на учениците. "Подобно компетентностно ориентиране на учебните програми предполага във всеки учебен предмет да се реализират така наречените хоризонтални умения – дигитални умения, социално-емоционални умения, умения, свързани със здравно и гражданско образование, които са всъщност умения за живота", обяснява той.

В същото време проф. Цоков отбелязва, че в различни държави процесът на промяна към компетентностно ориентирано образование протича средно за около девет години. "Тоест не можем да искаме за година-две да променим учебните програми така, че да бъдат адекватни на днешното и бъдещото развитие на обществото. Но ако се запази посоката и има устойчивост, мисля, че ще се постигнат резултати", казва той. По думите му нови програми ще започнат да се прилагат най-рано след две-три години. 

Ще се направят и промени в оценяването, както и преход към задачи от тип на използваните в изследването PISA във външните оценявания. А ролята на Института по образованието е в създаването и апробирането на новите задачи.

От миналата година започва работа и по посока на провеждането на матурите и външното оценяване в електронен формат. Според проф. Цоков двата проведени по този начин изпити – оценка на уменията по природни науки на деветокласниците през миналата година, и на математическите умения на шестокласниците тази година, показват добри възможности за развитието на електронна форма на външно оценяване.

„Необходимостта от подобен подход показват и международните изследвания. На практика PISA вече няколко пъти се провежда електронно, а от догодина електронен ще бъде изпитът и за четвъртокласниците - PIRLS, който е свързан с четивната грамотност. Ние работим и ще направим платформа, на която те ще могат да се упражняват. 

Трябва да намерим най-правилните решения, но две-три години е период, в който наистина спокойно - както от страна на експертите, така и на родителите, може да се види, че електронната форма на външно оценяване и на матури дори е по-добра и по-обективна“, коментира проф. Цоков.

Според проф. Цоков проблемите относно образованието не са свързани само с българската действителност. 

„Проблемите на световното образование, като цяло, са свързани с това, че системи, изградени в индустриалното общество, се опитват да функционират ефективно в информационното общество. И затова от години различни изследователи търсят възможности за промени“, отбелязва той.

Друго голямо предизвикателство е  навлизането на изкуствения интелект и образованието, като той коренно ще промени методологията на преподаване и характера на учителската професия. 

„И третият проблем е всъщност как да развием човека и личността в условията на технологиите и изкуствения интелект. Това е основният проблем на Образование 5.0. Интересно е, че от една страна, то ще бъде най-технологично, а от друга страна - ще е най-хуманистично. То трябва да бъде насочено към развитие на социално-емоционалната интелигентност на децата и на техните силни страни“, категоричен е събеседникът на „Аз-буки“.

"Учителят все по-малко ще бъде преподавател, все повече ще бъде мотиватор, лидер, възпитател и подкрепящ в класната стая. Той ще бъде човекът, който ще показва хоризонта, ще задава целите на развитие на децата - както социално, така и емоционално. Това означава в неговата първоначална подготовка да има много повече психология, педагогика и различни философски дисциплини, които да му дадат много добра основа, свързана с етиката, с морала, с естетиката", коментира още проф. Цоков.

Според него добро образование, ориентирано към личностното развитие на децата, наистина може да донесе промяна в обществото. "Още през 40-те години на XX век в Америка се развива тази тенденция за прогресивизма - чрез образование да променим обществото. Тя в някаква степен бе възродена от президента Барак Обама и до днес, по един или друг начин, присъства и в европейските образователни системи", отбелязва той. И обобщава, че образованието е начин да променим обществото.

(Информацията е публикувана без редакторска намеса и на основание договор за партньорство между Българската телеграфна агенция и в. „Аз-буки“)