site.btaКръгла маса на тема „Първи форум за устойчиво развитие на сценичните изкуства в България“ се проведе в София

Кръгла маса на тема „Първи форум за устойчиво развитие на сценичните изкуства в България“ се проведе днес в Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) „Кръстьо Сарафов“. Събитието бе организирано от Университета за национално и световно стопанство (УНСС) - Център за медийни изследвания, аудиовизуална политика и културни индустрии „Доц. д-р Биляна Томова“.

Решихме, че е много важно да започнем един много дълъг и, надявам се, съдържателен и структуроопределящ разговор, който да ни даде някакви стратегии за това какво да правим, какви политики да изградим и как да развиваме сценичните изкуства, каза театроведът Деница Езекиева. 

Проф. Пенко Господинов от НАТФИЗ отбеляза, че Академията е най-естественото място за такъв разговор. Ние не можем да бъдем заподозрени нито в икономически, нито в политически интереси. Единственият интерес, който ние имаме, е развитието и създаването на благоприятна среда за развитието на младите хора, които ние с толкова любов и грижа възпитаваме, каза той.

"Тъй като разговорът за бюджета вчера се върна на кота нула, това е най-подходящото време, за да проведем този форум", каза д-р Диана Андреева от УНСС. "Той не под формата на научна конференция, а е с приложен характер, и в него излизаме с конкретни препоръки", посочи тя. 

Преди много години тук, в рамките на тази академия, беше заснет един прекрасен български филм. И днес, след толкова години, не разбирам защо ни се налага да бъдем тук, отново, за да зададем отново въпроса - заглавие на филма – „А сега накъде“, каза Христо Мутафчиев. 

По думите на Мирена Станева от Българска музикална асоциация музикалната индустрия често остава изолирана и не се разпознава различните политики, а проблемите са много. "Ние като организация бихме искали да предложим политики, свързани с ниското заплащане, сигурността на труда, осигуряването на качествени условия на труд. Също така да се намери добра политика и визия, свързана с международното позициониране на българските сценични изкуства, обясни Станева.

Зам-министърът на културата Георги Султанов каза, че се опитва да помогне на гилдията, която представлява. Аз имам професия, която обожавам, и много се надявам скоро да мога да я практикувам в по-добра среда. Основната ми мотивация е като се върна сред колегите си, да имам очи да ги погледна. Проблемите са повече, отколкото съм очаквал. Не съм знаел какви са причините. Целта е да лекуваме причината, а не симптомите на проблемите, уточни той.

Проф. Николай Йорданов представи доклад за финансирането на фестивалите в сценичните изкуства. Сред проблемите, които той посочи, е това, че българските фестивали не са конкурентоспособни и поддържат нивото си само благодарение на огромни усилия. "Необходима е решителност при определяне на приоритетните проекти и оценката на фестивалите не може да бъде основана предимно на социални дейности, а преди всичко на културни и художествени цели", каза проф. Йорданов.

Севар Иванов от управителния съвет на Съюза на артистите в България представи анализ на методиката за финансиране на сценичните изкуства от 2011 г. насам, като изтъкна липсата на индивидуален подход към различните институции и нефункционалното деление „само по основна дейност“.

Маргарита Мачева от благоевградския драматичен театър „Никола Вапцаров“ акцентира върху театрите с дефицити в бюджета. Според нея има твърде малко инструменти, с които Министерството на културата може да стимулира театър в малък град да излезе от криза и рестрикциите не трябва да важат за театри, които отчитат финансов дефицит.

Директорът на театъра в Ловеч Биляна Петрова посочи острия кадрови дефицит, включително невъзможността в продължение на седем години да бъде намерен осветител. Тя заяви, че е необходим не само ремонт на методиката, а цялостен Закон за сценичните изкуства.

Мирела Йорданова от Народния театър подчерта, че макар сегашната методика да е имала положителен ефект, тя се нуждае от реформа, започваща от Закона за закрила и развитие на културата. 

В панела, посветен на независимия сектор в културата, Стефан Прохоров представи проблемите на независимата сцена. Сред посочените от него бяха липсата на предвидимост, структурна подкрепа и работещ регистър на професионалистите, също така и на диалог със сектора. Той предложи въвеждане на структурно финансиране и механизми за взаимно изпълнение на поети ангажименти.

Атанас Маев от сцена „Дерида“ заяви, че организациите в сектора са застрашени заради забавяне на процедурите с месеци и липса на предсказуемост. „Не трябва да се делим на зависими и независими. Проблемът е общ“, каза той. 

Форумът завърши с отворена дискусия и призив за създаване на работна група към бъдещата Национална стратегия за културата. Участниците се обединиха около общото убеждение, че секторът се нуждае от предвидима политика, реална реформа и сътрудничество между държавни, общински, независими и образователни структури.