site.btaЛитературата реставрира миналото и предчувства бъдещето, каза проф. Антоанета Алипиева

Литературата или представя модел, който предстои, защото го предчувства, или реставрира огромни периоди от време, каза проф. Антоанета Алипиева, която гостува в Националния пресклуб на БТА във Варна за представянето на ноемврийския брой на списание ЛИК на тема „Литература и памет“. Премиерата на изданието се проведе съвместно чрез видеовръзка с националните пресклубове на БТА в България и чужбина.

Както БТА съобщи, преди дни проф. Антоанета Алипиева представи във Варна своята последна книга „ТКЗС в българската литература“, в която разглежда съдбата на селата ни от 1945 г. до наши дни. 

Чрез литературата виждаме портрета на отминали времена и то от най-различни ъгли, а изследването й е като археология на паметта, каза Алипиева. Тя смята, че литературата е съвсем обективна и е рожба на своето време, защото каквото и да правим ние не можем да избягаме от него. Примери могат да се намерят в откриването на Троя на база на анализа на „Илиада“ и „Одисея“, както и в случая с „Робинзон Крузо“, който е един от големите романи на Просвещението. Той задава модела на буржоазията, разказвайки как човекът напук на аристокрацията, с ръцете и ума си, създава цивилизация и започва да произвежда. „Литературата или представя модел, който предстои, защото го предчувства, или реставрира огромни периоди от време, като дава „снимка“ назад“, добави тя. 

Книгите биват използвани и за манипулация, и за пропаганда, но този примитивен техен пласт също е интересен според проф. Алипиева, защото е най-оголеното свидетелство за времето и за това как функционира едно общество. Във всяко време съществуват ангажирани автори, които произвеждат конюнктура. Няма общество, което да не се подчинява на определен порядък, имайки нужда от своите слуги, пропагандатори и служби. При големите автори обаче, където има значимо произведение, нещата са подплатени с психология и се обяснява защо хората са типажи на своето време, поясни тя. 

Ползването на литературата като извор на паметта според нея зависи от културата и подготвеността на учителя. Посочи, че отдавна не е доволна от начина, по който се преподава предметът в българските училища - само с вътрешен анализ на произведенията. „Децата се принуждават да зазубрят някакви анализи, но се губи контекстът. Ако има културно изискваща програма, тези неща отдавна биха били ликвидирани и бихме направили нашето образование като процес на българското време, видян не през сухата материя и документи, а чрез занимателни човешки разкази“, каза Алипиева. Призна, че отдавна се бори с това явление и още не е намерила път за подобна промяна в обучението, защото сегашното състояние се определя от стандарта на изпитите. Заради тях се загърбват интересните теми за сметка на безсмислени и направо вредни разговори за историческия период. Освен това според нея се санкционира всеки полет на мисълта и авторско решение на децата. 

Като дългогодишен преподавател във висшето образование проф. Алипиева намира, че студентите влизат в университета неориентирани, но имат любопитство за интересното в литературата. Задача на учителя е да разкаже за историческата действителност от книгата, за да я проумеят младите. Няма нищо страшно в това някои по-стари произведения да имат нужда от посредник, смята тя. 

Като литературен историк и изследовател за нея музеите са изключително важни институции, където посетителят също може да реставрира един цял период. Това, че литературата попада в музей, има позитивна и емоционална страна. Музеите служат да се образоваш. За масата от хора, отдадени на материята, изкуството е безполезно, но музеят си е на мястото и винаги може да говори, добави проф. Алипиева.