site.btaЛитературата е отражение на това, което ни заобикаля, каза разградската поетеса Емилия Пройнова

Литературата е отражение на това, което ни заобикаля, каза разградската поетеса Емилия Пройнова по повод представянето на ноемврийския брой на списание ЛИК на тема „Литература и памет“. Този месец изданието на БТА е вдъхновено от 50-годишнината на Националния литературен музей.

По думите ѝ, литературата може да се определи и като огледало. „Както, когато се погледнеш в огледалото, понякога си казваш, че това не е добре, не ми харесва, трябва нещо да се направи по въпроса, така е и в литературата. Затова на първо място трябва да сме човеци“, подчерта Пройнова. Тя заяви, че литературата може да бъде и нашата сламка, когато сме захвърлени в „морето на живота“. „Но плуването, за да излезем на брега, си е вече лично наша работа, движение вътре в себе си и желание“, каза поетесата.

Себе си Пройнова определи като любопитен и любознателен човек. Тя разказа, че пише от съвсем малка, като подчерта, че това, което я е докосвало най-силно, се е материализирало в думи. Според поетесата вдъхновението идва от натиска на действителността, който разклаща струните на сеизмичното, на чувствителното сърце. Така, по думите ѝ, творецът става като една пещ, в която са събрани всички съставки и пишещият трябва да ги събере в думи. Като първия и основен духовен учител поетесата открои покойната си майка. „Тя е светлина на душата ми - морална подкрепа и устои“, добави Емилия Пройнова. Сред своите литературни учители тя посочи имената на Валери Петров, Дора Габе, Елисавета Багряна, Иван Пейчев, Христо Фотев, Недялко Йорданов, Николай Милчев. „Дължа много и на Станка Пенчева, Маргарита Петкова, Мирела Иванова, Виолета Гъркова. Рискувам много от тях да не спомена, но смятам, че всъщност човек е едно огнище, което непрекъснато приема и трябва по същия начин и да излъчва“, подчерта поетесата. 

Пройнова, която е учител в разградско училище, определи човечността и познанието като пресечна точка между поезията и преподаването. „А поезията ни дава едно дълбоко себепознание, но тя е и мироопознаване и обучаване, защото опознаваме света, който е около нас със сензорите и сетивата, които са ни дадени“, отбеляза Пройнова. Тя подчерта, че поезията е деликатна и фина материя, която не винаги е разбирана от всички. По думите ѝ, така е било в исторически аспект, така ще продължава и да бъде. „Но, за да се стигне до нея, се минава през различни житейски кастинги - такива, които са видими и невидими, даже и такива, които са желани или нежелани“, добави още поетесата. 

Според нея, дори и да са единици, има млади хора, които се интересуват от поезия - такива, които пишат и четат. Тя определи поета като коминочистач - докато има къщички с коминчета, ще има и нужда от коминочистачи. Емилия Пройнова добави, че подготвя нова стихосбирка, за издаването на която се изисква технологично време. Посланието, което поетесата отправи към всички млади хора е да пазят душите си.

Емилия Пройнова е автор на три поетични книги: „В гъстите вежди на здрача” (1999 г.), „Изкачване по спадовете” (2001 г.) и „В точката на жажда” (2016 г.). Нейни творби са включвани в национални сборници, както и в китайски литературен годишник на английски език.  Емилия Пройнова е носител на редица награди от национални и международни поетични конкурси. Последната е от XI издание на Националния литературен конкурс „Поетични хоризонти на българката", организиран от Регионалната библиотека „Проф. Боян Пенев“ в Разград в партньорство с Община Разград и Съюза на българските писатели.