site.btaПолският поет Адам Мицкевич, автор на епическата поема „Пан Тадеуш“, умира внезапно преди 170 години

Смятан за един от тримата бардове на полската литература от епохата на Романтизма, заедно със Зигмунт Крашински и Юлиуш Словацки, Адам Мицкевич е и писател, преводач, педагог, драматург и радетел на полското националноосвободително движение. 

Епическата поема „Пан Тадеуш“ е едно от най-известните произведения на Мицкевич. Написана е през 1831 – 1834 г. в Париж, където писателят живее в емиграция, и е издадена там през 1834 г. Състои се от 12 книги. Подзаглавието на творбата е „Последна саморазправа в Литва“. Поемата е шляхтишка история, а действието се развива в рамките на по-малко от една седмица - няколко дни от 1811 г. и от началото на 1812 г. По онова време шляхта се нарича полското дворянство. Значението ѝ за Полша е както „Божествена комедия“ на Данте Алигиери за Италия и „Фауст“ на Гьоте за Германия, пише goodreads.com. Творбата въплъщава в себе си полската история, бит, култура и природа – отразява най-типичните черти на една епоха. 

През 1999 г. поемата е филмирана от известния полски режисьор Анджей Вайда.

Мицкевич се ражда на 24 декември 1789 г. в Заосие, до гр. Новогрудок в Литовска губерния (днешен Беларус) в шляхтишко семейство. Той е един от най-известните поети на Полша и апостол на полското национално освобождение, пише eнциклопедия „Британика“.

Завършва Историко-филологическия факултет на Вилнюския университет през 1819 г. Изгонен от Литва през 1824 г. за създаването на тайното студентско общество на филоматите.

Първият му том „Поезия“ (1822 г.) включва балади, романси и важно предисловие, в което обяснява възхищението си от европейските поетични форми и неговото желание да ги въведе в полската литература. Вторият том на „Поезия“ Мицкевич издава през 1823 г. Докато е в Русия, той посещава Крим през 1825 г. и след това публикува „Кримски сонети”(1826 г.).

През 1839 г. Мицкевич е назначен за професор по латинска литература в Лозанския университет в Швейцария, но след година напуска, за да преподава славянска литература в Collège de France. В началото на 1848 г. той заминава за Рим, за да убеди новия папа да подкрепи делото за националното освобождение на Полша. От март до октомври 1849 г. редактира радикалния вестник La Tribune des Peuples („Народна трибуна“). През септември 1855 г. полският княз Адам Чарториски го изпраща в Турция, за да посредничи между групировки на поляци, които се готвят за се сражават на страната на съюзниците в Кримската война, но той не преживява това пътуване, отбелязва енциклопедия „Британика".

Мицкевич умира внезапно, вероятно от холера, в Константинопол на 26 ноември 1855 г. Той е погребан в гробището Монморанси, Вал д'Оаз, в Париж. През 1890 г. ковчегът му е пренесен във Вавелската катедрала в Краков, където са положени и много полски крале.

На името на поета в България са кръстени учебни заведения и улици в няколко български града.

Интересен факт около живота на Мицкевич е, че той е пребивавал около 20-тина дни в Бургас, като в Морската градина на града през 1949 г. е изграден паметник с надпис: „Адам Мицкевич (1798 – 1855) Велик полски поет и революционер, борец за свобода и славянско братство. Живял в Бургас през 1855 (година)".  

Както БТА писа паметник на Адам Мицкевич бе открит през август 2024 г. и в черноморския град Свети Влас.