Представяне на списание ЛИК „България в джаза"

site.btaМостовете между България и Турция, които създава джазът, бяха тема на представянето на сп. ЛИК в пресклуба на БТА в Анкара

Мостовете между България и Турция, които създава джазът, бяха тема на представянето на сп. ЛИК в пресклуба на БТА в Анкара
Мостовете между България и Турция, които създава джазът, бяха тема на представянето на сп. ЛИК в пресклуба на БТА в Анкара
БТА, Анкара (14 ноември 2025) Новият брой на списание ЛИК на тема „България в джаза“ се представя в Националния пресклуб на Българската телеграфна агенция (БТА) в Анкара. В изданието е включена историята на джаза в България - от 50-те години до днес, както и разговори с водещи музиканти и организатори на джаз фестивали, и карта на над 70 фестивала в страната. Снимка: кореспондент на БТА в Анкара Айше Сали (ЕВ)

Мостовете, които създава джаз музиката между България и Турция, бяха темата, която съпътства представянето на сп. ЛИК, посветено на джаза в България, което се проведе в пресклуба на БТА в Анкара. Представители на българската общност, както и музиканти, които създават проекти между България и Турция, бяха част от събитието.

Батухан Айдън, който свири на кавал и е завършил музикалното си образование в Пловдив, изпрати специално послание за събитието. Според него проектът, по който работи заедно с Теодосий Спасов, ще остане в историята на джаз музиката в България и Турция. 

"Имах възможност да работя с много хора. Разбира се, имам много приятели. Но, ако трябва да спомена този, с когото работя най-много днес, това е с Теодосий Спасов. Имаме много специален проект, който се казва "Чифте кавал". Имаме подкрепата на много хора и институции по света, да са живи и здрави! Използвам възможността да благодаря поотделно на всеки от тях. Сега по света ни споменават като двама модерни изпълнители на кавал. Между мен и Теодосий има три поколения разлика. Той е човекът,  който отвори пътя към модерното свирене на кавал. С Теодосий в момента имаме и един чудесен проект "Чифте кавал". Като двама солисти с кавал в този проект ни подпомага симфоничен оркестър, а през изминалата година премиерата ни беше в една от най-хубавите концертни зали в Истанбул- "Джемал Решид Рей", заедно с чудесен оркестър", каза Батухан Айдън. 

Йълдъз Ибрахимова, Иво Папазов – Ибряма, както и Теодосий Спасов бяха сред най-често споменаваните имена, свързвани с България и джаза. Историята на жанра и връзката, която той създава между България и Турция коментира и деканът на Факултета по музика в университета „Хаджъ Байрам“ в Анкара - проф. д-р Васфи Хатипоглу. 

"Историята на джаза в Турция започва през 1900 г. Това е свързано с желанието на Турция да бъде по-близо до Запада и западните култури. Знаем, че по това време джаз музиката вече се е слушала и използвала в страната. Разбира се, едно от най-характерните неща за джаза е импровизацията. Ние отдаваме голямо значене на това, защото и в областта, в която работя, импровизацията е най-важна. Това, което сме изнесли от Турция, и това, което наричаме „Таксим“ стил, е свързано с това, което не можем да повторим повече, няма ноти. То е точно това, което музикантът е натрупал като впечатления и е успял да представи чрез силата на овладяването на инструмента - силата на стила „Таксим“, който е изразно средство, свързано с импровизацията", заяви проф. д-р Васфи Хатипоглу. 

Гостите имаха възможност да получат дигитални и хартиени издания на сп. ЛИК, както и да чуят изпълнения на джаз музиканти от България и Турция. 

/МД/

Списание ЛИК

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

Потвърждение

Моля потвърдете купуването на избраната новина

Към 18:53 на 06.12.2025 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация