site.btaОбразователните медиатори са ключови участници в Механизма за обхващане и задържане на децата в училище, каза министър Красимир Вълчев в Пловдив

Образователните медиатори са ключови участници в Механизма за обхващане и задържане на децата в училище и за подобряване на координацията между институциите. Това заяви пред журналисти в Пловдив министърът на образованието Красимир Вълчев.

В града министър Вълчев, заедно с областния управител на Пловдив проф. Христина Янчева, се срещна с над 100 образователни медиатори от училищата в областта, която е с най-голям брой деца от ромски произход в страната.

Министърът припомни, че през последните години от държавния бюджет са осигурени средства за постоянно финансиране на трудовите правоотношения на образователните медиатори. По думите му, това са хора от самите общности, които се ползват с по-голямо доверие сред децата и техните родители в сравнение с външни специалисти. Те осигуряват устойчивост на усилията за обхващане на всички деца и гарантиране на тяхната ежедневна посещаемост.

Вълчев посочи, че от стартирането на механизма през 2017 г. се е видяло, че когато институциите работят заедно, могат да постигнат добри резултати в първоначалното записване на децата. Много по-трудно обаче е да се осигури ежедневното им присъствие в училище. „За съжаление, образователната система няма много мерки, с които да принуди родителите, но нейната сила е, че може да създава нагласи. А нагласите са най-добрият инструмент, макар резултатите от тях да идват по-бавно“, каза министърът.

„Към днешна дата можем да кажем, че има положителни промени в нагласите, но те все още са недостатъчни и неравномерни. На някои места напредъкът е по-голям, на други – по-малък. Затова трябва да продължим усилията си. Много важна част от тях са образователните медиатори, защото тяхната работа е безценна за бъдещите шансове на тези деца“, подчерта Вълчев. Той допълни, че е важно механизмът да функционира ефективно и в предучилищната възраст, където през последните години има отстъпление. По думите му механизмът работи по-добре там, където кметовете са активно ангажирани.

Изследванията показват, че когато децата са обхванати по-рано, шансовете им за ефективна интеграция в образователната система, достигане до по-горните класове и придобиване на професионални умения значително се увеличават. Важен фактор е и посещението на детска градина – колкото повече години, толкова по-големи са възможностите за напредък.

Най-сериозни затруднения системата среща при децата от ромски семейства, в които не се говори български език. „Има немалък процент деца в начален етап, които не знаят български. Те не са били достатъчно време в детска градина, а началните учители не успяват да компенсират този дефицит“, обясни министърът.

Затова със Закона за предучилищното и училищното образование се предлага въвеждането на т.нар. „езикова интеграция“, поясни министър Вълчев. Тя предвижда тестване на входа на първи клас или на изхода на детската градина, както и за деца, които се връщат от чужбина без достатъчно владеене на български. Деца с недостатъчно езикови умения ще започват обучение само по български език, докато достигнат минимално комуникативно ниво. При по-ниско владеене ще се предвиждат 200 часа обучение, а при сериозен дефицит – 500 часа. За най-изостаналите ще има подготвителна година. „Повечето образователни системи имат такава езикова интеграция и тя помага много“, каза още министърът и добави, че е възможно системата да стартира още през следващата година, но на първо време в ограничен обхват, за да се изпробват инструментите.

Според Вълчев е необходимо повече деца да посещават детска градина. Затова е въведена задължителната подготовка за 4-годишните и е осигурено безплатно посещение на детските градини.

Министър Вълчев каза в заключение, че ще се търсят начини за увеличаване на подкрепата за образователните медиатори, тъй като се вижда, че тяхната работа е изключително ефективна.