site.btaЕвропейски нюзрум: Пътят на България към еврозоната - възможности и предизвикателства пред приемането на еврото

Докато България е напът да приеме еврото, какви са очакванията и страховете на гражданите на страната? Какви поуки могат да се извлекат от останалите членки на еврозоната – или дори от тези, които избират да не се присъединяват?

На 1 януари 2002 г. беше ден на лъскави нови монети и банкноти, но също и на объркване и понякога на сложна математика: На този ден общата валута на ЕС, еврото, във физическата си форма беше въведена в 12 държави членки. Това пише днес Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.

След като няколко години преди това беше използвано само като счетоводна валута, еврото най-накрая дебютира сред тогавашните приблизително 308 милиона граждани на първоначалните членове на еврозоната Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия и Испания.

Икономическият и паричен съюз беше цел на Европейския съюз в продължение на десетилетия и от въвеждането му еврото се превърна в неразделна част от международната финансова система, въпреки спънки като европейската криза с държавния дълг от 2008 до 2012 г.

България е последната държава членка, която ще се присъедини към паричния съюз, който в момента се състои от 20 от 27-те страни от ЕС. В началото на юни Комисията даде зелена светлина в своя Доклад за конвергенция страната да приеме еврото от януари 2026 г., с което ще стане 21-вият член на еврозоната.

След това Еврогрупата даде своята препоръка, която беше одобрена на среща на ЕКОФИН, където министрите на икономиката и финансите на блока се събират редовно. Все още е необходимо одобрението от държавните и правителствените ръководители на ЕС, което се очаква този четвъртък или петък, и окончателно решение на 8 юли на следващата среща на ЕКОФИН (Съвета на ЕС на министрите на финансите - бел. ред). Последното изисква единодушно одобрение на обменния курс евро-лев, който се очаква Комисията да предложи на 30 юни.

Надежда и носталгия

Комисията заяви, че България е изпълнила строгите критерии, "предназначени да гарантират, че дадена страна е готова да приеме еврото и че икономиката ѝ е достатъчно подготвена за това".

Решението беше приветствано от другите членове: "Обща валута за друг член на Европейския съюз е значителна стъпка за икономиката на целия съюз", каза словашкият министър на финансите Ладислав Каменицки.

Европейската централна банка (ЕЦБ) също даде положително становище, като приветства "огромната отдаденост на най-бедния член на ЕС за извършване на необходимите корекции".

За да приемат еврото, държавите трябва да приведат националното си законодателство в съответствие със съответното законодателство на ЕС и да изпълнят специфични условия, предназначени да осигурят икономическа конвергенция. Тези така наречени критерии за конвергенция са макроикономически показатели, фокусирани върху ценовата стабилност, дългосрочните лихвени проценти, стабилността на валутния курс, както и стабилните и устойчиви публични финанси.

България с нейните 6,4 милиона жители е прекарала няколко години в подготовка на икономиката си, по-специално в намаляване на инфлацията. Страната вече се подготвя с цени, показани в двете валути, обновени банкомати и мерки срещу спекулациите.

В България чувствата варират от ликуване сред представителите на правителството до негативна реакция по улиците. Премиерът Росен Желязков приветства зелената светлина на Комисията като "забележителен ден", последвал "години на реформи, ангажимент и съгласуваност с нашите европейски партньори". Представители на синдикатите, промишлеността и банковото дело са съгласни с еврото.

Поддръжниците на проруската опозиционна партия "Възраждане" многократно организираха протести, настоявайки за връщане към по-голям национален суверенитет и запазване на националната валута, лева. Президентът Румен Радев също се опита – и не успя – да натисне спирачките, като предложи референдум за присъединяване към еврото през 2026 г. Той постави под въпрос времето за приемането, тъй като смята, че България се нуждае от повече време за подготовка.

Обществената подкрепа обаче изглежда намалява. Пролетно проучване на Евробарометър от 2025 г. установи, че 43 процента от българите са за приемането, което е с 3 процентни пункта по-малко от есенното проучване. 50 процента са против еврото, което е с 4 процентни пункта повече от миналата есен.

Българите виждат предимствата, без да слагат розови очила. "Това ще ни даде по-голяма свобода и ще улесни пътуването в чужбина", каза 36-годишната Аксения, която заявим че е  разработчик на софтуер. Тя допълни, че изпитва "лека носталгия". "Губим част от нашата идентичност, нашия лев".

Основните опасения на българите са породени от потенциалното увеличение на инфлацията и цените на стоките от потребителската кошница. Правителството започна информационна кампания, докато регулаторите следят цените.

От 12 до 21

Испания беше сред първите страни, които приеха еврото. Икономиката на страната се възползва от членството си в блока – например, тя нарасна десетократно за 40 години членство в ЕС, въпреки оставащите структурни проблеми. ЕС предложи на Испания мрежа от стабилност и дисциплина във времена на криза като тази през 2008 г.

Въпреки че страната се гордее с очакван растеж от 2,6 процента за 2025 г., който е по-висок от средните допускания за еврозоната и който Комисията определи на само 0,9 процента в пролетната си прогноза предстоят предизвикателства.

Международният валутен фонд (МВФ) по-рано този месец призова страните от еврозоната с "ограничено" фискално пространство и висок дълг, включително Испания, да приемат значителни корекции в бюджетите си, тъй като са изправени пред "натиск от разходите", свързан с ангажименти за сигурност и отбрана и застаряващо население.

Повече от две десетилетия след като Португалия прие еврото, страната продължава да преценява ползите и предизвикателствата, породени от интеграцията ѝ в еврозоната.

Ходът първоначално беше приветстван като стъпка към модернизация и финансова стабилност. Приемането на споделена валута обаче означаваше и отказ от ключови инструменти на икономическата политика.

С централизираните парични решения в ЕЦБ във Франкфурт, Португалия загуби контрол върху лихвените проценти и способността си да обезценява валутата си по време на криза. Това ограничение стана особено ясно по време на дълговата криза в еврозоната, когато Португалия се сблъска с тежки икономически затруднения и се нуждаеше от международна спасителна помощ.

Много португалски граждани си спомнят и по-непосредствено въздействие - нарастващата цена на стоките за ежедневна употреба. Въпреки че официалните данни за инфлацията показваха само умерено увеличение, общественото мнение сочеше забележимо покачване на цените след въвеждането на еврото – настроения, които продължават да влияят на общественото мнение относно единната валута.

Еврозоната постепенно нарасна до 20 държави, като Словения се присъедини през 2007 г., Кипър и Малта през 2008 г., Словакия през 2009 г., Естония през 2011 г., Латвия през 2014 г. и след това Литва през 2015 г.

Хърватия беше най-скорошната страна, която се присъедини през 2023 г. Тя стана член на еврозоната през 2023 г. по време на период на висока глобална инфлация, но много граждани все още обвиняват еврото за високата инфлация. Централна банка на Хърватия твърди, че страната е спечелила икономически от еврото, като икономиката ѝ показва стабилност и устойчивост на глобални кризи.

Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард заяви миналата година, че една от причините инфлацията в Хърватия да е сред най-високите в еврозоната е отчасти защото Хърватия има един от най-високите темпове на икономически растеж в ЕС.

Евро, не, благодаря

Все пак има редица въздържатели, които предпочитат своите крони, форинти, злоти и леи пред еврото:

Дания, с отказа си от участие в Договора от Маастрихт от 1991 г., се изключи окончателно от присъединяването към еврото, докато останалите теоретично са "включени" в последващи разширявания.

Швеция, въпреки че няма официално право на отказ, гласува против присъединяването към еврото на референдум през 2003 г. Тя не участва в механизма на валутните курсове (ЕРМ 2) и всъщност избягва за неопределено време присъединяването към него.

Чехия, Унгария и Полша все още не участват в еврозоната и показват малко движение в тази посока. Румъния може би е по-склонна да се присъедини, но все още не отговаря на необходимите критерии.

Чешкото правителство реши през април да не определя краен срок за приемане на еврото, въпреки че миналата година изпълни три от петте критерия. Обосновката за това решение не е свързана с икономиката, каза министърът на финансите Збинек Станюра.

"Няма да намерите ясни икономически причини за и против приемането на еврото, а опитът на други страни, които са приели еврото в миналото, показва, че ключовият фактор е подкрепата на населението", каза министърът. "В Чехия само една четвърт от населението сега подкрепя въвеждането на еврото и освен ако подкрепата не се увеличи до поне 50 процента, изоставянето на национална валута с толкова дълга традиция няма смисъл според мен".

Евро без членство в ЕС

Босна и Херцеговина формално е далеч от въвеждането на еврото – тя все още не е член на ЕС, нито е изпълнила минималните критерии от Маастрихт. Чрез валутен борд обаче босненската конвертируема марка (BAM – на латиница) е обвързана с еврото, което вече осигурява много от предимствата: ниска инфлация, стабилен валутен курс и избягване на валутен риск.

Експерти предупреждават, че едностранното приемане на еврото без присъединяване към ЕС носи значителни рискове – а именно загубата на контрол върху паричната политика и възможността дори най-малкият шок в еврозоната да бъде пренесен в Босна и Херцеговина без никакви механизми за корекция. От друга страна, според данни на Централната банка на Босна и Херцеговина, спестяванията на гражданите в евро възлизат на 6,7 милиарда BAM, което демонстрира силно доверие в еврото.

Дигитално объркване

Междувременно плановете на Европейската централна банка за въвеждане на "дигитално евро" многократно са обект на дезинформация.

Дигиталното евро по същество би било форма на парични средства, обезпечени от ЕЦБ. Все още няма решение за въвеждането или графика му, но разговорите за подготовка редовно пораждат неверни твърдения от евроскептиците, които твърдят, че това би означавало премахване на парите в брой и пълно финансово наблюдение на гражданите.