site.btaСтраховете от въвеждане на еврото ще бъдат преодолени за месеци, след което ще остане да комбинираме ползите, каза вицепремиерът Томислав Дончев

Всички страхове от въвеждането на еврото ще бъдат преодолени още един-два месеца след 1 януари 2026 година, след което ще ни остане да комбинираме ползите. Това каза вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев по време на днешната информационна среща за въвеждането на еврото в Габрово. Той посочи, че влизането на страната ни в еврозоната не е автоматичен път към благоденствие, но е възможност. Тази възможност зависи от нас и ако се ползваме от нея, резултати ще има, подчерта той. 

Томислав Дончев посочи, че когато човечеството еволюира в нова епоха, когато въвежда нова технология, когато се озовава в нова политическа реалност, винаги има съмнение по отношение на новото и копнеж по старото, затова страховете и предразсъдъците са нещо очаквано. Като доказателство вицепремиерът даде исторически примери като изобретяването на първия парен локомотив от Джордж Стивънсън, когато, по думите му, в британската преса е можело да се прочете, че човешкото тяло не може да издържи скорости, по-високи от 30 километра в час. Той цитира и публикации от началото на 20 век, в които се казва, че "при състезания с мотоциклети някои машини са с чудовищната мощност от 1 конска сила". Томислав Дончев отбеляза, че дори когато България в края на 19-и век става свободна държава, е имало копнеж по загубените пазари на Османската империя и разочарования от това, че в нова свободна и независима България трябва да се плащат данъци. "Всяко нововъведение върви с подобни страхове и в този смисъл аз не се гневя и не съдя никого", каза той и подчерта, че тук идва ролята на държавата да направи адекватна кампания, каквато се осъществява в момента и да отговори на всички въпроси. 

Дончев определи някои от дебатите по темата като "безумни". "Първата фалшива новина, свързана с еврото, прочетох преди 10 години, когато все още нямаше политически хоризонт за приемането на България в еврозоната - гласеше, че България, за да обезпечи някакъв фонд, който не съществуваше тогава, свързан с еврозоната, трябва да ипотекира ядрената си централа и всички училищни сгради", каза вицепремиерът. По отношение на твърденията, че страната губи финансов суверенитет, той посочи, че подобно нещо би могло да се каже например в Полша, но в България подобен суверенитет няма от 1997 година, когато е въведен валутен борд и българският лев е обвързан с германската марка. Дончев посочи, че в този смисъл разбирането за еврозоната е въпрос на култури. Той зададе риторичния въпрос какво би станало, ако през 1990 година беше организиран референдум дали да бъдат пускани в България граждани на всички европейски държави без граничен контрол. Вероятно отговорът щеше да е 70 процента "не", отбеляза вицепремиерът и подчерта, че в България не е станала национална катастрофа след присъединяването към Шенген. Той припомни и за историческите страхове при влизането на България в Европейския съюз. Вицепремиерът изрази мнение, че още от ранна детска възраст хората трябва да разбират колко е сложен светът и как не можеш да се развиваш, ако си самозатворен и самодостатъчен.  

Еврозоната работи, както работи и Европейският съюз, заяви Томислав Дончев. Той допълни, че е изследвал проучвания от две десетилетия назад, които, по думите му, показват, че след приемането на страната в Европейския съюз в номинално изражение брутният вътрешен продукт се е променил четитикратно. "Ако премахнете инфлацията, която е натрупана за това време, това са два пъти в реално изражение", отбеляза той. 

По отношение на нерядко задавания въпрос защо богати държави като Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн не приемат еврото, Дончев напомни, че нито една от тях не е част от Европейския съюз.