site.btaДнес отбелязваме Международния ден за осведоменост относно загубата и разхищаването на храна
Днес отбелязваме Международния ден за осведоменост относно загубата и разхищаването на храна. Той е приет на 19 декември 2019 г. с резолюция 74/209 на Общото събрание на ООН.
Намаляването на загубата и разхищението на храна е включено в Цел 12.3 от Целите за устойчиво развитие на ООН, която изисква до 2030 г. в глобален мащаб да се намали наполовина разхищението на храни на глава от населението на ниво търговия на дребно и домакинства и да се намалят загубите на храни по веригите на производство и доставка на храни, се напомня в справка, подготвена от отдел "Справочна" на БТА.
Загуба и разхищение на храна в цифри по данни на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО)
Около 13 процента от храната – еквивалент на 1,25 милиарда тона – са загубени в световен мащаб след прибиране на реколтата и преди да достигне рафтовете на търговските вериги през 2021 г. (ФАО, 2023 г.)
Около 19 процента от храната – еквивалент на 1,05 милиарда тона – се разхищават в домакинствата, хранителните услуги и търговията на дребно през 2022 г. (ФАО, 2024 г.)
Домакинствата са отговорни за 60 процента от глобалните хранителни отпадъци. Приблизително 28,9 процента от световното население – 2,33 милиарда души – са в умерена или тежка продоволствена несигурност през 2023 г. (ФАО, 2024 г.)
Един на всеки единадесет души в света е изправен пред глад през 2023 г. (ФАО, 2024 г.)
Загубата и разхищението на храна генерират от 8 до 10 процента от глобалните емисии на парникови газове (Междуправителствен съвет за климатичните промени (IPCC, 2019 г.)
Сред целите на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) е до 2030 г. гладът по света да бъда премахнат.
Новите правила
През септември 2025 г. Европейският парламент окончателното одобри нови правила за страните от Европейския съюз, целящи намаляване на храната, изхвърляна в Европа всяка година, и ограничаване на въздействието на бързата мода върху околната среда.
По отношение на разхищаването на храна според новите правила до 2030 г. държавите членки ще трябва да намалят хранителните отпадъци, генерирани от домакинствата, търговците на дребно и ресторантите, с 30 процента в сравнение с нивата от 2021 - 2023 г. Те също така ще трябва да намалят с 10 процента отпадъците, генерирани от преработката и производството на храни.
Генерираните хранителни отпадъци
ЕС изчислява, че Общността генерира около 130 килограма хранителни отпадъци на човек всяка година, което се равнява на 60 милиона тона.
През 2023 г. средностатистическият българин е изхвърлял 93 килограма храна според данни на Евростат, цитирани от изпълнителния директор на Българската хранителна банка Цанка Миланова. Това се равнява на 614 000 тона, изхвърляни в страната всяка година.
Хранителните отпадъци представляват една десета (9,9 на сто) от общия поток, сочат данните от морфологичния състав на битовите отпадъци, сочат данните от Анализ на състоянието относно отпадъците към Националния план за управление на отпадъците (НПУО) 2021-2028 г., публикуван в интернет страницата на Министерството на околната среда и водите (МОСВ).
Хранителното банкиране
Що се отнася до годната за консумация храна, която се изхвърля, и механизмите, чрез които тя може да достигне до нуждаещи се, водеща остава ролята на хранителното банкиране.
В България тази дейност е регулирана в глава 4 в Закона за храните (в сила от 1 януари 2017 г.) и в Наредбата за специфичните изисквания за извършване на хранително банкиране и контрола върху дейността, приета с Постановление 26 на Министерски съвет от 1 февруари 2021 г.
Чрез промени в Закона за данък добавена стойност, в сила от 1 януари 2017 г., храните с къс срок, дарени на хранителна банка, са освободени от ДДС.
Последните административни пречки пред пълноценното функциониране на хранителното банкиране в България са премахнати със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите от 1 юли 2022 г., когато са отменени всички изисквания за маркиране на даряваните продукти, а прагът за обема дарявана храна, освободена от ДДС, е покачен до 1 процент от годишния оборот на фирмата дарител.
Равносметката на Фондация "Българска хранителна банка" сочи, че след регистрирания спад на дарената храна между 2017 и 2022 г. след нормативните облекчения даренията се увеличават с между 20 и 30 на сто.
В годишния отчет на фондацията за 2023 г. е записано, че общо 60 957 нуждаещи се хора са получили храна, обхванати са 207 различни програми и услуги, предоставени от 138 партньори - нестопански организации, доставчици на социални услуги или структури на местно ниво, управлявани от общини. Храната, разпределена до хората в нужда в периода януари-декември 2023 г. е 169 135 кг. на стойност 1 703 502 лв. В сравнение с 2022 г. ръстът на обслужената храна е около 25 на сто, а по отношение на теглото увеличението е с над 11 на сто.
Българска хранителна банка
Фондация "Българска хранителна банка" е учредена на 30 януари 2012 г. от две организации от гражданския сектор, пет компании от хранителната индустрия и две компании от други бизнес сфери (Асоциация на месопреработвателите в България, "Белла България" АД, "Био България" ООД (Хармоника), "Крафт Фуудс"; "Нетера" ЕООД, "Пикадили" АД ("Делез България“), "Роуд Ранър" ЕООД ("БГ меню"), "Тандем-В" ООД, ФОРА – Фондация за общностно развитие).
Фондацията е създадена като автономна, юридически самостоятелна организация в обществена полза с основен предмет на дейност събиране и управление на дарени храни в съответствие с всички стандарти за безопасност и осигуряване на хранително подпомагане на широк кръг от хора целогодишно и дългосрочно.
Сред целите на организацията е създаването на среда и практики, които насърчават спасяването на излишна и годна храна от разхищение и превръщането и в ресурс за различни социални програми. Българската хранителна банка си поставя за цел да инициира и стимулира сътрудничеството между представители на стопанския, публичния и гражданския сектор с цел устойчиво развитие на механизма "Хранителна банка" в България.
Фондация "Българска хранителна банка" е член на Европейската федерация на хранителните банки (The European Food Banks Federation) и на Глобалната мрежа на хранителните банки (The Global Food Banking Network).
Органи на управление
Настоятелството е върховният колективен орган на фондацията, а Събранието на учредителите е съвещателният орган на Българската хранителна банка.
Членове на Настоятелството с мандат 2023-2026 г. са Любомир Спасов, Марина Стефанова, Мария Лазарова-Иванова, Милва Караджова, Николай Вълканов, Петьо Тодоров, Петър Стоилов, Ралица Величкова и Данаил Каменов, който е и негов председател.
Изпълнителният директор е едноличният орган на управление, който ръководи пряко дейността на организацията. Изпълнителен директор на фондацията от 2013 г. е Цанка Миланова.
По образование Цанка Миланова е икономист и магистър по международни отношения. Тя има дългогодишен опит в нестопанския сектор, в сферата на организационното развитие, стратегическо планиране и управление, изграждане на капацитет за работа с доброволци, развитие на социални услуги на общностно ниво и др. Познава опита и модела на хранителните банки и работи за пилотирането на модела им в рамките на Българския червен кръст още от 2004 г. заедно с екипа на Американския червен кръст. През 2016 г. Цанка Миланова е инициатор и двигател на успешната застъпническа кампания за въвеждане на нулева ставка на ДДС при даряване на излишната храна. От юни 2024 г. е член на Борда на директорите на Европейската федерация на хранителните банки. През 2025 г. Цанка Миланова е една от четиримата номинирани за специалната наградата на b2b Media "Зелена личност", предназначена за хора, които са допринесли за популяризирането и налагането на зелената идея в обществото.
Предистория и развитие
Хранителната банка е механизъм за набиране, складиране и раздаване на храна. Създадени като инструмент за социално подпомагане в САЩ в края на 60-те години на 20 век, хранителните банки имат мисията да осигуряват системно храна, стоки от първа необходимост, пари или доброволен труд на нуждаещите се на основата на дългосрочно партниране между представители на местната и централна власт, на бизнеса, гражданските сдружения и медии. В общия случай, хранителната банка не раздава директно на нуждаещите се, а ползва вече изградената инфраструктура на одобрени и отговарящи на нейните стандарти за безопасност раздаващи организации, за да може да има пълна проследимост на продуктите, които влизат и излизат от нея. В България до учредяването на фондация "Българска хранителна банка" и преди механизмът за хранително банкиране да заработи ефективно, функционират спорадично инициативи, които прилагат някои аспекти на цикъла на хранително банкиране - набиране и раздаване на храни. Това са основно дейности от сферата на социалното подпомагане, извършвани чрез държавни структури и Българския червен кръст. Когато в процеса се включват частни инициативи, в случаи на кризисни ситуации по време на бедствия, процесът се характеризира с хаотичност, поради затруднената координация с държавните институции.
От това се обуславя необходимостта от създаването на регламент за хранително банкиране в България. От 2006 г. по инициатива на Фондацията за общностно развитие (ФОРА) и Българския червен кръст започва целенасочено обществено обсъждане за набелязване на стъпките и дейностите, необходими за изграждането на хранителни банки в страната.
През април 2010 г. ФОРА, с финансовата подкрепа на "Крафт Фуудс", фондация "Каргил", с методическата помощ на Глобалната мрежа за хранителни банки, и в сътрудничество с Европейската федерация на хранителните банки, официално започва процес по планиране и създаване на мрежа от хранителни банки в България, чрез основаването на Форум "Хранителни банки".
Проектът, координиран от Мая Калчева от ФОРА, е неформално средище за заинтересовани лица, организации и институции, които съвместно оценяват възможностите, мобилизират подкрепа и разработват модел за мащабно и ефективно хранително подпомагане. Ключови участници в процеса на планиране са компании в сферата на производство на храни, търговия и дистрибуция на храни и хранителни стоки, институции, с пряко отношение по въпроси, засягащи цялостната верига на производство и разпространение на храни, както и такива, свързани с правния и данъчен аспект и стандартите за качество. В рамките на Форума се прави анализ на нормативна среда, модел за съхраняване, управление и транспорт на храни, източници и потенциал за храна, модел за раздаване.
Сред участниците във Форум "Хранителни банки" са Българската агенция за безопасност на храните, Министерството на земеделието и храните, "ПрайсуотърхаусКупърс", правна кантора Schoenherr, Американската търговска камара, "Данон Сердика", "Содексо", "Нестле", Българският червен кръст, "Каритас", Националната мрежа за децата и др.
На 31 май 2011 г. Форум "Хранителни банки" организира конференция под надслов "Създаване на ефективен модел за хранителни банки в България". По време на срещата подробно са дискутирани подходите и законодателната рамка за подпомагането на процеса. Въпреки че през 2011 г. със заповед на министър на земеделието и храните Мирослав Найденов е сформирана междуведомствена група за създаването на хранителни банки в България, на 30 януари 2012 г. фондация "Българска хранителна банка" е учредена като неправителствена инициатива, каквато остава и до днес. За първи изпълнителен директор е избрана Марина Бракалова от ФОРА, която по това време координира проекта на Форум "Хранителни банки".
През годините от учредяването до средата на 2015 г. Българската хранителна банка изгражда капацитета си работи с дарени храни от различни компании в хранителната индустрия и прецизира виждането си и подходите си, така че дарената храна да бъде предоставяна за хора в нужда безпрепятствено с механизмите на хранителното банкиране.
Организацията съдейства на държавната администрация и законодателя в процеса по актуализиране на законовата практика за даряване на храни в България.
През 2017 г. Българската хранителна банка е отличена от сп. "Форбс" за приноса ѝ към обществото. Като висша цел на фондацията е заявено намерението до 2030 г. гладът по света да бъда премахнат, кауза с която се ангажира и Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО).
Използвани източници:
https://www.fao.org/platform-food-loss-waste/flw-events/international-day-food-loss-and-waste/en
БТА,ВИНФ/30.5.2011; БТА,ВИНФ/31.5.2012; БТА,ВИНФ/10.4.2012; БТА,БИНФ/8.3.2012;
https://dfbulgaria.org/2010/polzite_hranitelna_banka_za_vsichki/
https://dfbulgaria.org/2010/tochen_biznes_plan_za_da_sushtestvuva_hranitelna_banka/
https://kultura.bg/web/за-бедността-и-политическия-инат/
https://www.mzh.government.bg/media/filer_public/2021/02/05/pms__26_ot_01022021.pdf
https://green.b2bmedia.bg/event/green-person?utm_source=chatgpt.com
https://www.facebook.com/foundationzerowaste/posts/628530276842978/
/БП/
Потвърждение
Моля потвърдете купуването на избраната новина