България ще стане най-новият член на еврозоната на 1 януари 2026 г., като икономиката е в силна позиция на прага на приемането на еврото, без значими макроикономически дисбаланси, ако се изключат високите нива на неравенства в доходите и делът на хората изложени на риск от бедност и социално изключване. Това се посочва в макроикономическия обзор на "УниКредит Булбанк" за третото тримесечие на тази година с автори Кристофор Павлов, главен икономист на банката и Елена Костадинова, старши икономист.
Перспективата пред растежа на брутния вътрешен продукт (БВП) остава благоприятна на фона на силното вътрешно търсене, което продължава да получава подкрепа от бързото нарастване на доходите и кредита за българските домакинства.
Според основния сценарий на банката се предвижда инфлацията на потребителските цени да започне да се успокоява през оставащите месеци на тази и по-нататък в хода на следващата година. Принос за това ще има разгръщането на разяснителната кампания на правителството във връзка с приемането на еврото от 1 януари 2026 г., която би следвало да способства за успокояване на инфлационните очаквания, както и регулаторните мерки имащи за цел намаляване на опитите за спекулативно увеличаване на цените на продуктите и услугите от страна на недобросъвестни търговци.
Основен риск за положителния сценарий на банката остава политическата стабилност. Колапс на правителството и нови избори в края на тази или началото на следващата година ще подкопаят усилията на институциите отговарящи за въвеждане на еврото, включително успешното адресиране на обществените опасения, че ако не се предприемат енергични мерки срещу спекулата, приемането на еврото може да бъде съпроводено с покачване на инфлацията, пише в анализа.
"УниКредит Булбанк" повишава прогнозата за растеж на БВП за тази година спрямо предходното издание на макроикономическата си прогноза с 0,1 процентни пункта до 3,2 на сто. "В новата ни прогноза очакваме по-силен ръст на частното потребление и инвестициите. Положителния ефект от повишената прогноза за частното потребление и инвестициите ще бъде частично компенсиран от по-слаб износ, който ще увеличи негативния принос към растежа на нетния експорт, в сравнение с прогнозата ни от преди три месеца спрямо 3 на сто, посочени в предходното издание на макроикономическата прогноза на банката", посочват от банката.
Прогнозата за ръст на БВП през 2026 г. и 2027 г. възлиза на съответно 3 на сто и 2,8 на сто. В предходното издание на прогнозата банката очакваше ръст от 3,3 на сто и 2,7 на сто.
Годишната инфлация, изчислена по националната методология (ИПЦ), достигна 4,4 на сто през юни, което е най-високата стойност наблюдавана от месец декември 2023 година, пише в анализа. С най-голям принос за увеличаването на инфлацията на потребителските цени от началото на годината бяха цените на храните. Натрупаната инфлация при храните досега от началото на годината в България достигна 5,2 на сто, което е третата най-висока стойност отчетена сред всички страни членки на Европейския съюз.
Основен сценарий на банката предвижда инфлацията на потребителските цени да започне да се успокоява през втората половина на тази и по-нататък в хода на следващата година. Принос за това ще има очакваната добра селскостопанска реколта през 2025 г., както и разгръщането на разяснителната кампания на правителството във връзка с приемането на еврото от 1 януари 2026 г., която би следвало да способства за успокояване на инфлационните очаквания, както и за намаляване на случаите на спекулативно увеличаване на цените на продуктите и услугите.
Основен риск за положителен сценарий за инфлацията остава политическата стабилност. Колапс на правителството и нови избори в края на тази или началото на следващата година ще подкопаят усилията на институциите отговарящи за въвеждане на еврото, включително успешното адресиране на обществените опасения, че ако не се предприемат енергични мерки срещу спекулата, приемането на еврото може да бъде съпроводено с покачване на инфлацията, пише в анализа.
Бюджетът на страната предвижда увеличение на данъчно-осигурителните приходи от 28,9 процента от БВП през 2024 г. на 32,7 процента от БВП през 2025 г., което съответства на ръст от цели 3,8 на сто. Отпадането на намалената ставка на ДДС за хляба, брашното и някои туристически услуги, в комбинация по-високи акцизи за тютюна и тютюневите изделия и увеличените приходи от ТОЛ системата се очаква да способстват за нарастване на фискалните приходи със сума съответстваща на около 0,5 процента от БВП, пише в анализа.
Оставащите допълнителни данъчно-осигурителни приходи в размер на цели 3,3 процента от БВП се очаква да дойдат от мерки на правителството за намаляване на сивата икономика.
Според банката, този избор на политика е правилен, защото България има голям сив сектор. В зависимост от използваната методология сивият сектор се оценява на между една четвърт и една трета от икономиката на страната. Ако част от тези обороти се обхванат, при положение че данъчно-осигурителната тежест е около 30 процента, има голям потенциал за увеличаване на приходите.
На практика, целта от 3,3 на сто увеличаване на данъчно-осигурителните приходи сочи, че правителството си поставя за задача да изкара на светло обороти съответстващи на около 11 процента от БВП на страната, пише в анализа.
В прогнозата си за изпълнението на бюджета банката е приела, че правителството ще постигне две-трети от целта си. Очаква се България да надвиши дефицита с до 1 процент от БВП за инвестиции за отбрана, без това да стартира процедура за свръх дефицит, поради предварително получено одобрение от Европейската комисия. Така дефицитът на начислена база ще достигне 4 процента от БВП, докато за целите на Пакта за стабилност и растеж (ПСР) отчетеният дефицит през 2025 г. ще остане в размер на 3 процента.
След продължителен период, в който основните данъци останаха без промяна, България изглежда близо до момента, в който ще видим увеличение на основни данъци, посочват от банката, като прогнозират кумулативно вдигане на осигурителните вноски за пенсии с 3 на сто през 2027 г. и 2028 година.
/СЛС/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
