site.btaПарламентарната Комисия по енергетика прие на първо четене промени в Закона за енергетиката, свързани с авариите от декември

Комисията по енергетика прие днес на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, внесен от Павела Митова и Делян Добрев на 12 юни 2025 г., с който се предвиждат законодателни промени, свързани с мащабните прекъсвания в електрозахванването през края на 2024 година.

Председателят на комисията и съвносител на законопроекта Павела Митова ("Има такъв народ") припомни, че в периода от 21 до 31 декември 2024 г. в страната е имало прекъсвания в електрозахранването, което е наложило намеса от страна на Министерството на енергетиката. Според нея санкциите за юридически лица при нарушения са несъразмерни на причинените вреди и трябва да бъдат актуализирани.

Митова подчерта, че чрез измененията се цели подобряване на сигурността на електроснабдяването и мрежите, като се предвижда Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да утвърждава и контролира инвестиционните програми на операторите. КЕВР ще има право да изисква включване на конкретни дейности по поддръжка и модернизация на обекти. Това ще важи и за общинските съвети.

Искра Михайлова ("Възраждане") заяви, че групата подкрепя проекта, но има резерви към параграфа за сервитутите върху горски територии, особено що се отнася до възобновяемите енергийни източници, тъй като според нея тази тема е извън обхвата на проекта.

Заместник-министърът на енергетиката Красимир Ненов уточни, че проектът е разработен съвместно с Министерството на правосъдието и КЕВР. По въпроса за сервитутите, идеята е да се даде възможност на лицензираните дружества да поддържат съоръженията така, че да се предотврати падане на дървета върху далекопроводи. Ако се налагат прецизирания, те ще бъдат направени между първо и второ четене.

Членът на КЕВР Таско Ерменков изрази притеснение, че ако кметовете определят еднолично инвестиционните програми, може да се стигне до злоупотреби. Той смята, че трябва да се разшири обхватът на вземащите решения. Ерменков допълни, че КЕВР не разполага с възможност и експертиза да утвърждава конкретни съоръжения поради финансовата рамка на тригодишните ценови периоди. Комисията реагира на жалби и издава указания и наказания при нужда, но предварителна намеса не е реалистична. Той също така предложи оптимизация на едномесечния срок за предявяване на претенции, тъй като създава риск от злоупотреби.

Станислав Анастасов (ДПС - Ново начало) предложи включване на общински приемателни комисии при отчитане на изпълнени инвестиции от ЕРП-та, за да се гарантира, че декларираните дейности отговарят на реалността.

Красимир Ненов разясни, че санкциите ще се налагат при прекъсване на електрозахранването от 48 часа с натрупване в рамките на 72 часа. По действащите общи условия с електроразпределителните дружества обезщетение се дължи при прекъсване от над 24 часа - 30 лв., и по 20 лв. за всеки следващи 12 часа. Предложената промяна не увеличава часовете, а цели по-точното измерване на времето чрез натрупване. Допълнително се предлага срокът за издаване на заповед за ограничителен режим от министъра да бъде увеличен от 24 часа на 14 дни.

С промените ще се предвиди компенсации за всички пострадали. Санкциите за електроразпределителните дружества ще се увеличат от 10 000 на до 50 000 лв., а при повторно нарушение - в троен размер, посочи зам.-министър Ненов. Въпросът с неустойките остава в компетенциите на общите условия на дружествата.

Законопроектът беше приет на първо четене с 14 гласа "за" и двама "въздържал се".

Комисията прие на второ четене и Законопроекта за изменение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, който съдържа четири основни параграфа. Основната промяна е създаването на нов чл. 7а, с който се въвежда Единен електронен регистър. Той включва четири подрегистъра: за задължените лица, за складовете, за запасите за извънредни ситуации и за целевите запаси. Част от информацията ще е публична, но чувствителни данни като местоположението на запасите няма да бъдат публични. Данните ще се поддържат чрез Информационната система за регистри по ЗЕУ, а конкретни длъжностни лица ще отговарят за поддръжката.

БТА припомня, че при първото четене на 11 юни, Денница Кабакчиева, директор на дирекция "Административно-правно обслужване и европейска координация" в Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" коментира, че Агенцията вече поддържа четири регистъра, но без нормативно определени реквизити. С промените, във връзка със Закона за електронното управление, тези регистри ще бъдат цифровизирани и публикувани, с изключение на данните за местоположението на запасите.