site.btaИзкуственият интелект и добавената реалност бяха на фокус в експертна дискусия в последния ден на "Грийн транзишън форум"

Изкуственият интелект и добавената реалност бяха на фокус в експертна дискусия в последния ден на форума "Green Transition Forum 5.0: Конкурентоспособност и иновации в страните от Централна и Източна Европа" в София. Това е петото издание на форума, посветен на зелените иновации и устойчивостта, който приключва днес. Организатори са "Грийн транзишън форум" и Дир.бг. БТА е медиен партньор.

Изпълнителният директор на Секретариата за социални и хуманитарни науки към ЮНЕСКО д-р Мариаграция Скуичиарини заяви, че изкуственият интелект е една от технологиите, които може да окаже влияние върху правата на човека и основните свободи. Затова и ЮНЕСКО е изследва какъв може да е ефектът. След две години работа, през 2021 г. бяха приети препоръки в областта на етиката и изкуствения интелект, припомни Скуичиарини.

Тя допълни, че не са наложили строга дефиниция, защото са искали препоръките наистина да бъдат работещи. В тях са заложени някои основни принципи, като целта е да се идентифицират политическите области, върху които трябва да съсредоточим вниманието си, като заетостта, сигурността, посочи Скуичиарини. По думите ѝ технологиите трябва да са приобщаващи.

През първата година на прилагането на препоръките ЮНЕСКО разработва още инструменти за оценка и методика, така че и държавите да могат да преценят къде се намират. От самото начало си даваме сметка, че изкуственият интелект няма как да изчезне и да го заобиколим, така че е важно да оценим дали той предлага резултатите, които обществото очаква, каза Скуичиарини.

По думите ѝ, въпреки че препоръките на ЮНЕСКО са от 2021 г., тяхната рамка все още е приложима.

Скуичиарини даде за пример какво може да постигне изкуственият интелект в различни области, като лечението на редки заболявания, оптимизиране на използването на водни ресурси, подобряване на добивите в селското стопанство. Той може също да се използва, за да се адаптира образователната система, начинът, по който се предоставят знания.

Скуичиарини все пак отбеляза, че изкуственият интелект разчита на данни – колкото по-качествени са те, толкова по-качествен е крайният резултат. В тази връзка, за да имаме системи, които работят, трябва да работим в насока справяне с данните.

Професорът по управление на иновации и технологии Мелодина Стивънс отбеляза, че природата на изкуствения интелект е много бързо да върви напред. Според нея през следващите 10 години най-вълнуващите технологии ще бъдат изкуствения интелект и синтетичните технологии.

Проф. Каролин Ганс Комб, доцент по изкуствен интелект, данни, иконометрия и етика, смята, че не трябва да се страхуваме от изкуствения интелект, а да го приемаме като възможност. Трябва да мислим за онова, което предстои и световната нагласа трябва да е свързана с различните възможности за финансиране, посочи тя, допълвайки, че Европа трябва да прегърне риска, за да стигне до резултати подобно на Китай и САЩ.

Основателят и главен изпълнителен директор на Tvornica.Tech (T.T) – креативно студио за дигитална реалност, специализирано в XR технологии, Давид Кватерник, каза, че неговият опит го кара да вярва, че съпротивата идва от хора, които знаят много. Дори при зелените политики много от противниците не изтъкват научни или икономически аргументи, а са просто невежи, коментира Кватерник. Въпросът е в това как се информират хората, как им се помага да разберат изкуствения интелект и да вземат участие в самия процес на взимане на решения.

Д-р Андреас Виндисч, теоретичен физик, специалист по изкуствен интелект, ръководител на изследователска група, JOANNEUM RESEARCH, подчерта, че живеем във времена, в които наблюдаваме огромни промени, случващи се пред очите ни – начините, по които работим, мислим, по които функционира нашето общество. Той изрази мнение, че въпросите, пред които сме изправени в момента, са по-големи от възможностите на някои държави и трябва да се обединим, за да се справим.

Според Виндисч в Източна Европа има технически талант, който да допринесе за развитието на изкуствения интелект. Той допълни, че в глобален план САЩ и Китай са най-големите иноватори, но Европа е много напред при задаването на тона. В Европа на първо място е отделният човек – искаме да сме сигурни, че човешките права се спазват и технологиите не работят в ущърб на гражданите, коментира Виндисч. По думите му сега се отваря възможност Европа да намери своята ниша и да разработи нови системи и технологии, които да прилагат човешките права на практика. Трябват ни устойчиви, разбираеми, прозрачни системи, които още ги няма, но трябва да ги направим и то заедно, каза Виндисч.