site.btaКак частният капитал да бъде впрегнат в постигане на растеж, базиран на иновации и устойчивост, обсъдиха участниците в панел на "Грийн транзишън форум"

Привличането на частен капитал за реализирането на стратегически проекти има ключово значение за правителствата, които целят постигане на икономически растеж, базиран на устойчивост и иновации. Това бе един от основните изводи по време на панел от форума "Green Transition Forum 5.0: Конкурентоспособност и иновации в страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ)", който се провежда в "София Ивент Център". 

Това е петото издание на форума, посветен на зелените иновации и устойчивостта. Организатори са "Грийн транзишън форум" (Green Transition Forum) и Dir.bg, а БТА е медиен партньор. Днес е третият ден на събитието, което се провежда в периода 16-20 юни.

По думите на народният представител и председател на Комисията по бюджет и финанси Делян Добрев, възможностите на държавата за публични инвестиции са ограничени, особено в последните години, поради нарастването на социалните разходи, поради което трябва да се даде шанс на частния капитал да инвестира в икономиката.

"Трябва да се преборят някои разбирания от миналото, например че концесиите и публично-частното партньорство са мръсна дума", каза Добрев, посочвайки, че моделът на концесиите и публично-частното партньорство са метод за привличане на частен капитал.

Той даде пример с плановете за изграждане на четири нови помпено-акумулиращи водноелектрически централи (ПАВЕЦ) у нас, изтъквайки, че ако държавата трябва сама да реализира проектите, ще й отнеме навярно 30-40 години, докато частният инвеститор ще стори това за 3-4 години.

"Можете да си представите каква зелена батерия ще станем за цяла Югоизточна Европа", каза Добрев относно ефекта, който ще имат за българската икономика тези проекти.

Според него, чрез прилагането на модела на концесиите и и публично-частните партньорства по отношение на стратегически проекти у нас, инвестициите в икономиката няма да бъдат ограничени само до няколко милиарда годишно, които може да отдели бюджетът за публични инвестиции, тъй като възможностите ще бъдат неограничени.

Андрияна Сукова, заместник-генерален директор на ГД "Заетост, социални въпроси и приобщаване“ на ЕК, обясни, че през следващия месец ще бъде представена новата многогодишна финансова рамка на Европейската комисия, като се очаква бюджетът да бъде по-фокусиран върху общи европейски проекти и да бъде с по-опростена структура.

Тя цитира един от изводите на доклада за бъдещето на конкурентоспособността на ЕС, изготвен от Марио Драги, където се посочва, че на ЕС са необходимо 800 млрд. евро всяка година за да постигне заложените цели, което налага усилия за привличане на частни инвестиции, тъй като европейският бюджет не може да осигури тези инвестиции.

По думите на Мартин Дановски, заместник-министър на иновациите и растежа, въпреки че у нас има развиваща се иновационна екосистема, привличането на частен капитал остава един от проблемите.

"От страна на екосистемата, която изграждаме по-усилено от 2014 година, един от ключовите дефицити е, че не успяваме да привлечем в България големи инвеститори на рисков капитал", каза той, добавяйки, че България сама по себе не е в състояние да реши тази дилема, като едно от решенията може да се търси в регионализацията.

По думите на Борислав Бангеев, главен директор "Корпоративно банкиране" и член на Управителния съвет на "УниКредит Булбанк", що се отнася до търговските банки наличието на ресурси е осигурено, тъй като банковата система изпъква с висока ликвидност и капитализация. Той приветства думите на Делян Добрев за прилагането на модела за публично-частно партньорство по отношение на големи проекти.

Бангеев коментира инвестиционните навици в България, като изрази съжаление, че повечето клиенти инвестират в чуждестранни фондове. Според него е необходимо българският капиталов пазар да се развие за да могат тези пари да остават и да бъдат продуктивни у нас.

Маринела Петрова, съветник в Българската народна банка, посочи, че членството в еврозоната означава достъп до повече инструменти на паричната политика, които са налични в самата Евросистема, което от своя страна дава възможност на търговските банки да обмислят своя портфейл и стратегия за кредитиране, така че да насочат ресурси към по-широк набор от проекти.

Тя изтъкна, че се очаква в кратък срок след приемането на еврото кредитният рейтинг на България да бъде повишен с една или две степени.

Според нея еврото може да подпомогне разширяването на българския капиталов пазар, тъй като представлява възможност за вливане в по-големия общоевропейски капиталов пазар.

Мануела Несъл, ръководител за България на Европейска банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), каза че вярва в зеления преход, но са необходими инвестиции за изграждането на необходимата инфраструктура. Тя посочи, че България трябва да инвестира в подобряване на енергийната си ефективност. 

По думите й, портфейлните гаранции, които предоставя ЕС, трябва да бъдат използвани за понижаване на риска, свързан с проектите в сферата на устойчивостта.

Несъл посочи, че ЕБВР разполага с гаранции в региона на стойност 700 млн. евро, като се очаква по този начин да бъде катализирано допълнително финансиране в размер на 3 млрд. евро. 

Според Павел Нерада, старши съветник на Бизнес съвета на Инициативата "Три морета" и бивш член на Надзорния съвет на Инвестиционния фонд на Инициативата "Три морета", България, както и другите страни от Централна и Източна Европа изпъкват с висока устойчивост и иновативност.

"Проблемът пред който сме изправени е, че в сравнение със световните пазари ние като отделни страни сме много малки и незначителни и решението мисля вече е ясно от няколко години, но все още не сме го възприели, а то е да работим заедно", каза той.

По думите му, интересът от страна на големите икономики към региона на Централна и Източна Европа нараства. Все още не сме навлезли в полезрението на големи фондове като "Блекрок", но и това ще се случи, добави той.

Панелът бе модериран от Лиляна Павлова, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка в периода 2019-2023 година.