Колкото и неправдоподобно да звучи, католическа Полша се сблъсква с демографски срив, който може да има безпрецедентни икономически и социални последствия, тъй като скоро може да се превърне в криза, която с ефекта на доминото ще обхване и други сектори.
Данните на Главната статистическа служба потвърждават, че демографската криза се ускорява, пише полското издание на "Бизнес инсайдър". През 2024 г. са се родили само около 252 000 деца - най-малкия брой за целия следвоенен период - а коефициентът на плодовитост е спаднал до 1,099, което е исторически минимум.
Коефициентът на плодовитост днес е почти наполовина по-нисък от този през 1990 г., когато е бил 1,991. В глобалната таблица за 2024 г. Полша е сред едва няколкото страни със стойности около 1,1. По-ниски нива са регистрирани от Сингапур, Тайланд, Украйна, a Южна Корея е сред последните с резултат от 0,7.
Спадът в броя на ражданията съвпада с промяна в момента на създаване на семейство. Според оценката на Главната статистическа служба през 2024 г. средната възраст на жената при раждането на първото ѝ дете е 29,1 години - повече от шест години повече в сравнение с преди три десетилетия.
Икономистите посочват комбинация от фактори, които стоят зад тази отрицателна тенденция: високите цени на жилищата и нестабилните форми на заетост намаляват чувството за материална сигурност сред младите хора, пандемията и войната в Украйна увеличават несигурността, както и затягането на законите за абортите през 2021 година.
Полша се намира в критичен момент от своето демографско развитие, пише и италианското издание "Мъни". Причините са многобройни и взаимосвързани: несигурност на работното място, нарастващи разходи за живот, трудности при съчетаването на кариера и майчинството, липса на инфраструктура за грижи за децата и културен климат, който често обезкуражава създаването на нови семейства.
Застаряването на населението прави картината още по-тревожна. Делът на гражданите на възраст над 65 години нараства бързо, докато броят на хората в трудоспособна възраст намалява. Този демографски дисбаланс вече започва да има видими последици: затваряне на училища поради липса на ученици, недостиг на млад персонал в болниците и нарастваща нужда от гериатрични грижи.
Коефициентът на плодовитост от 1,16 е един от най-ниските в Европа и е далеч от минимума, необходим за устойчивата смяна на поколенията. Приетите досега мерки като семейни субсидии или данъчни стимули не успяха да обърнат тенденцията. Според редица експерти липсва системна и дългосрочна визия, а демографското предизвикателство не може да бъде решено с изолирани мерки и изисква дълбока промяна в политическите и социалните приоритети на страната.
В същото време трудоспособното население намалява, а с него и способността на Полша да поддържа икономическия растеж и обществените услуги. За това алармират и академичните среди: според професор Томаш Йединак от Икономическия университет в Краков демографската криза постепенно ще засегне всички сфери на държавната дейност, което налага цялостно преосмисляне на модела на развитие.
Имиграцията: Частичен буфер, но не и лек
Броят на населението се балансира от рекордния приток на чужденци за последното десетилетие. От години Полша издава най-големия брой разрешителни за пребиваване на граждани на трети страни в ЕС, а към края на 2024 г. в регистрите на социалноосигурителния институт (ZUS) фигурират над 1,19 млн. работещи чужденци.
Имиграцията позволява на компаниите да поддържат производствения си капацитет, но не обръща общата тенденция на застаряване на населението.
Правителството запази паричните трансфери за семействата, възстанови финансирането на ин витро процедурите, разработи яслите и детските клубове, за да улесни връщането на жените на работа. Въпреки това по-широките реформи ще бъдат от решаващо значение за икономиката. По-точно става дума за подобряване на достъпа до жилища под наем, стабилизиране на пазара на труда (особено за хората на временни договори), разработване на гъвкави форми на заетост и увеличаване на предлагането на услуги за грижи за възрастни хора.
Само съчетаването на тези мерки с активна имиграционна политика и технологична модернизация на предприятията може да ограничи негативното въздействие на демографските процеси върху темповете на растеж на брутния вътрешен продукт (БВП), отбелязва "Бизнес инсайдър".
Полша и демографската криза, последици и решения
Последиците от толкова ясно изразения демографски спад вече са осезаеми и вероятно ще се задълбочат през идните години. Една от първите области, които ще пострадат, е пенсионната система. При все по-малък брой активни платци и нарастващ брой на възрастното население така нареченият "коефициент на заместване", т.е. съотношението между получаваната пенсия и доходите, получени през трудовия живот, ще намалее. Много граждани може да се окажат в ситуация да получават само минималната пенсия, гарантирана от държавата, което ще има сериозни последици за техния жизнен стандарт.
Системата на здравеопазването също ще бъде подложена на натиск. Увеличаването на броя на възрастните пациенти ще изисква ресурси и персонал, които може да се окажат недостатъчни. В същото време пазарът на труда ще се сблъска с нарастващ недостиг на квалифицирана работна ръка, което ще подкопае конкурентоспособността на предприятията и ще забави иновациите.
Изправени пред този сценарий, експертите предлагат дългосрочни решения, включващи структурна реформа на системата за социално подпомагане, активни политики за подкрепа на семейството и стратегии за трудова интеграция.
Друг жизненоважен път е селективната имиграция: привличането на млади чуждестранни работници би могло да компенсира поне частично намаляването на местното население. Дори и тази стратегия обаче изисква внимателно и устойчиво управление, за да се избегне социално напрежение и да се осигури реална интеграция.
Както посочва експертът по пазара на труда Кшищоф Инглот, без решителна и координирана намеса Полша рискува да понесе необратими последици в няколко направления. Демографската криза вече не е бъдещ проблем: тя вече е започнала. И само незабавни действия могат да предотвратят най-сериозните ѝ последици, отбелязва той.
/ЕС/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
