site.btaРазвитието на ВЕИ в Централна и Източна Европа бе обсъдено в панел на "Грийн транзишън форум"

Предизвикателствата и възможностите пред сектора на възобновяемите енергийни източници в региона обсъдиха участниците в панела "Увеличаване на възобновяемата енергия – какво следва за ВЕИ в Централна и Източна Европа" по време на втория ден от "Грийн транзишън форум" (Green Transition Forum 5.0) в София. 

Експерти от енергийния сектор подчертаха необходимостта от по-добра регионална свързаност, облекчени регулаторни режими и развитие на технологии като системи за съхранение и водород. Бяха разгледани и практически пречки пред реализацията на ВЕИ проекти в България и съседните страни, както и потенциални решения за ускорен преход към устойчив енергиен модел.

Форумът, посветен на зелените иновации и устойчивостта, е в своето пето издание и ще продължи до 20 юни. Организатори са Green Transition Forum и Dir.bg, а БТА е медиен партньор. 

Ангелин Цачев, изпълнителен директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), подчерта, че функционирането на ефективен единен европейски енергиен пазар е невъзможно без добре развита инфраструктура и силна междусистемна свързаност. Той посочи, че въпреки че България, Румъния, Гърция и Унгария са част от европейския енергиен пазар, цените в Югоизточна Европа остават значително по-високи в сравнение с останалите региони на континента. Причината, по думите му, е липсата на възможност за ефективно разпределяне на енергия между Северозападна и Югоизточна Европа. В последния регион има голям потенциал за производство на слънчева енергия, който често остава неизползван, а в същото време страните там не могат да се възползват от вятърната енергия в Северозападна Европа. Това, според Цачев, е сериозен и основен проблем.

Неспособността да се свържат енергийните системи ще продължи да оказва влияние върху регионалните пазари, като според Цачев Европейската комисия трябва да обърне внимание на този проблем. Той припомни, че още през 2021 г. ЕСО е извършил анализ на възможностите за пренос на електроенергия в Югоизточна Европа и е предложил два проекта за създаване на енергийни коридори - в посоките север-юг и изток-запад. Първият трябва да започва от Гърция и да преминава през България, Унгария, Словакия, Чехия и Полша до Германия, като осигурява възможност за споделяне на слънчевия и вятърния потенциал в различните региони. Вторият, който първоначално е било предвидено да премине през Турция, България, Северна Македония, Косово, Албания и Черна гора до Италия, вече е разширен и се очаква да започва от Азербайджан, през Грузия и Турция. Целта му е да се използва енергийният потенциал на Каспийския регион, включително часовата разлика между географските зони, за по-добро покриване на пиковите часове на потребление с ВЕИ.

Цачев обърна внимание и на необходимостта от изграждане на системи за съхранение, които са ключови за ефективното използване на големи количества възобновяема енергия. ЕСО вече е подписал предварителни договори за над 7000 мегавата системи за съхранение с общ капацитет от над 21 000 мегаватчаса. Голяма част от тези проекти са в напреднал етап на развитие. Очакванията са, че през следващата година и половина в България ще бъдат изградени между 5000 и 10 000 мегаватчаса капацитет за съхранение. Въпреки че България има добре развита междусистемна свързаност с трансграничен капацитет над 4200 мегавата, за сериозно развитие на ВЕИ, съхранение и нискоемисионни базови мощности този капацитет трябва да бъде увеличен поне до 10 000 мегавата.

Андреас Шоле, ръководител "Развитие" и регионален мениджър за България в wpd Europe GmbH, заяви, че България преживява бум на слънчевата енергия - тенденция, която се наблюдава и в други европейски и световни пазари. Според него вятърът е важен допълващ енергиен източник, а в Румъния той вече се оценява високо. В България обаче процедурите за оценка на въздействие върху околната среда са обременяващи, а общините често забавят процесите, което води до отлагане на проектите. Шоле призна, че вятърните турбини имат известен ефект върху природата, но подчерта, че въпреки това не бива да бъдат отхвърляни, тъй като в Германия ползите от тях вече са очевидни – там 30 процента от електроенергията се произвежда от вятър.

Божидар Дедус, съосновател на H2 Хърватска асоциация за развитие и приложение на водородни горивни клетки, отбеляза, че водородът е изключително важен енергиен източник, който се използва все по-успешно в Хърватия. Според него България също има възможност и необходимост да развива този сектор. В Хърватия вече се изгражда проект за производство на зелен водород, чието функциониране предстои скоро да започне. Той подчерта, че е важно да се мисли за цялата верига – не само за производството, но и за съхранението и преноса на водород. Страната работи и по други проекти, свързани с производство на водород от отпадъчни материали като пластмаса. Активна е и Северноатлантическата водородна долина, като в Хърватия има около 60–70 проекта, които очакват финансиране. Основните предизвикателства остават високата цена на зеления водород и електролизните инсталации, но техните цени постепенно намаляват. Според Дедус държавната подкрепа е от съществено значение за ускоряване на този процес.

Адам Хармат, ръководител на програмата за климат и енергия в Световния фонд за дивата природа ЦИЕ, коментира, че трябва да се насърчи използването на различни типове земи за развитие на ВЕИ. Според преразгледаната директива за ВЕИ държавите трябва да посочат зони, в които могат да се изграждат възобновяеми мощности, включително и такива с потенциални конфликти. Местните общности вече се ангажират и се търсят механизми за предоставяне на ползи за тях. Хармат посочи, че дори един кмет може да блокира проект, ако е против вятърната енергия, което показва значението на местната подкрепа. Той подчерта, че огромна част от нужните ВЕИ мощности могат да бъдат инсталирани върху увредени земи. Освен това е важно да се използва съществуваща инфраструктура, например покрай автомагистрали и железопътни линии, което допълнително би улеснило разгръщането на ВЕИ потенциала.