site.btaРегионалното сътрудничество, инвестициите в мрежи и устойчивият енергиен преход бяха във фокуса на един от панелите на Green Transition Forum 5.0

Гарантиране на сигурни и достъпни енергийни доставки, развитие на възобновяеми енергийни източници, подобряване на междусистемната свързаност и необходимостта от инвестиции в мрежова инфраструктура и дигитализация – това бяха основните теми, очертани от участниците в панела "Засилване на регионалното сътрудничество и развитие на инфраструктура и свързаност за икономически растеж и конкурентоспособност" на форума "Green Transition Forum 5.0: Конкурентоспособност и иновации в страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ)", който се провежда в "София Ивент Център".

Форумът, посветен на зелените иновации и устойчивостта, е в своето пето издание и ще продължи до 20 юни. Организатори са Green Transition Forum и Dir.bg, а БТА е медиен партньор. Днес е вторият ден от събитието.

Куми Китамори, заместник-директор на дирекция "Околна среда" към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), подчерта, че организацията активно насърчава инвестиции във възобновяема енергия, която според нея е ключова за енергийната сигурност. "Колкото по-разнообразни са източниците, толкова повече това допринася за сигурността", посочи Китамори. Тя уточни, че ОИСР има специална програма за чиста енергия, насочена към развиващите се икономики, където се очаква ръст на потреблението и съответно повишени емисии на парникови газове. В рамките на тази програма се работи със страни като Индонезия, Тайланд, Виетнам, Индия, Южна Африка, както и държави от Централна и Източна Азия.

Кириакос Какурис, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), заяви, че междусистемните връзки в Европа не функционират ефективно и съществуват сериозни различия в цените на електроенергията между страните. ЕИБ финансира енергийни проекти, като поставя силен акцент върху климатичните аспекти. "Ние сме единствената институция, чиито проекти след 2020 г. са изцяло насочени към тази цел", подчерта Какурис. В този контекст той посочи два важни проекта в България - свързани с декарбонизацията на БЕХ и с комплекса "Марица Изток". Той изрази надежда за засилване на инвестициите на банката във ВЕИ и други иновативни проекти у нас.

Лукаш Колински, директор "Зелена трансформация и интеграция на енергийните системи" в Генерална дирекция "Енергетика" на Европейската комисия, подчерта важността на достъпната и сигурна електроенергия. Според него, въпреки рекордния обмен на електроенергия, това не води до по-ниски цени. Енергията от ВЕИ се натрупва, а впоследствие се заплаща за нейното преразпределение – до 2030 г. тази стойност може да се увеличи петкратно. Липсват гъвкавост и капацитет за съхранение, а мрежите остават ключова тема. Колински обърна внимание, че не става въпрос само за изграждане на нова инфраструктура, а и за решаване на проблема със съществуващите т.нар. "тапи" в интегрирания пазар. Той допълни, че въпреки доброто европейско законодателство недостатъчното му прилагане във всички държави възпрепятства развитието на енергийния пазар.

Инж. Георги Миков, главен изпълнителен директор на "Електрохолд България", коментира, че капацитетът на електроразпределителната мрежа у нас е почти изчерпан. За да се използва потенциалът й, е необходимо тя да бъде оборудвана с устройства за управление, което изисква сериозни инвестиции. "Развитието на ВЕИ не съответства на развитието на мрежите", отбеляза той. Ако искаме сигурни доставки, достъпна цена и качествена услуга, трябва да инвестираме в модернизация на инфраструктурата, цифровизация и автоматизация. Според него обаче дори да има налични средства, има две основни пречки - тежки административни процедури, особено при изграждане на нови електропроводи, и недостиг на квалифицирани кадри в мрежовия сектор. "Планирането и развитието на мрежите е дълъг процес", заключи инж. Миков.

Никълъс Сноудън, ръководител на отдел "Изследвания в областта на металите и минното дело" в "Меркурия Енерджи Трейдинг" (Mercuria Energy Trading SA), подчерта значението на критичните материали за развитието на енергетиката. Той отбеляза три предимства на България: висококвалифицирана работна ръка, улеснено изпълнение на проекти и силна географска позиция по оста Изток–Запад. Работи се по проекти в областта на вятърната и слънчевата енергия. Според него редките минерали са от ключово значение за развитието на ВЕИ. "България е третият по големина производител на мед в Европа", подчерта Сноудън, определяйки това като сериозен природен ресурс за страната.

Роб Добинс, ръководител на отдел "Партньорства и международни активи" в "ОМВ Петром" (OMV Petrom), Румъния, коментира, че доставките на природен газ ще подпомогнат енергийния преход. Компанията реализира голям проект – "Нептун", който трябва да завърши през 2027 г. Това не е само национален проект, а ще има принос за цяла Европа. "ОМВ Петром" разполага с лицензи за офшорни проучвания и предстои реализация на нов проект, подобен на "Нептун". Добинс изрази надежда за разширяване на проектите и в България.

Заместник-министърът на енергетиката Ива Петрова обобщи, че в условията на бързо променяща се среда е важно да се разглеждат мерките и политиките през призмата на три ключови аспекта – сигурност на доставките, достъпност и декарбонизация. В този стратегически контекст и предвид спецификите на региона, от особено значение е осигуряването на диверсифицирани доставки от надеждни партньори. "Регионалното сътрудничество е задължително", посочи Петрова, като акцентира върху силното партньорство между България, Гърция и Румъния. Инвестициите в мрежовата инфраструктура остават приоритет. Въпреки че страната има една от най-добрите мрежови свързаности, това не е достатъчно. Разликите в цените в региона показват, че предстои още много работа за подобряване на междусистемната свързаност. Работи се активно и по дигитализацията на мрежите, допълни Петрова.