site.btaЕврото не може да създаде инфлация, каза доц. Ивайло Михайлов от бургаския университет "Проф. д-р Асен Златаров"

В публичното пространство се наблюдава смесването на много факти и много митове по темата за влизането на България в еврозоната. Това заяви доц. Ивайло Михайлов - икономист и преподавател в Бургаския държавен университет "Проф. д-р Асен Златаров" по време на публична дискусия в Бургас.

"В края на февруари тази година България поиска изготвянето конвергентен доклад за готовността ни да приемем общата европейска валута. Европейската централна банка и Европейската комисия работиха по документа. Оценката, която тези институции изготвят трябва да се представи пред съвета на Европейския съюз. Докладът стъпва върху вече позната методика. Има количествени критерии, които трябва да покажат дали едва страна се намира под или над прага за влизане в еврозоната. Критериите са 5. Всички знаем, че докладът беше положителен", припомни доц. Михайлов.  

Констатациите в документа, които не подлежат на диалог 

На първо място докладът отчита, че България има ценова стабилност. Под ценова стабилност трябва да разбираме доколко инфлацията се отклонява от нормалните граници, в които трябва да бъде. Зададеният праг от еврозоната е 2,8 на сто, на този етап. За последните 12 месеца в България отчетената инфлация достига стойност от 2,7 на сто, тоест ние се намираме малко под прага. Уверявам ви, ако се намирахме малко над прага, можеше да имаме проблем, коментира още икономистът. 

На второ място, каза доц. Ивайло Михайлов, имаме лихвените проценти - "много мощен, изключително силен макроикономически индикатор, който казва така: за разглеждания период, дългосрочните лихвени проценти (към момента на конвергенцията) не трябва да бъдат над 5,1 на сто. В България те бяха 3,9 на сто - тоест втори показател, по който ние се намираме значително под прага". 

"На трето място имаме държавния бюджет или публичните финанси. Критерият разглежда как се представят публичните финанси в изследвания период. Докладът посочва, че нямаме прекомерен дефицит, което автоматично поставя държавните ни финанси в норма. На четвърто място имаме държавен дълг. Има огромни спекулации с дълга на България, но е факт, че страната ни е втората в Европа с най-нисък държавен дълг. Но понеже в икономиката, когато кажем дълг, то можем да говорим за различни видове дългове, спекулантите се занимават точно с това, казвайки, че дългът на България е много висок. Добре е да се запитаме за кой дълг точно говорим. В контекста на еврозоната би следвало да говорим за държавния дълг, за публичния, за този на правителството. Критерият казва така - дългът не бива да надхвърля 60 на сто брутния вътрешен продукт. За наше голямо учудване, дългът, който е засечен в България е 24,1 на сто. Дори и да вземем някой и друг милиард ние не само няма да се доближим, но и е останем далече от допустимия праг", каза още експертът.   

При последния критерии в доклада също нямаме никакъв проблем, добави той. "Всяка една държава, която иска да приеме еврото, трябва да кандидатства и да влезе в европейския валутен механизъм. Звучи сложно, но е известно като чакалнята за еврозоната. Поне две години трябва да си в нея и да поддържаш стабилен обменен курс. Както означава стабилен? Той не трябва да се променя с повече от 15 на сто - нагоре или надолу. Ние нямаме дори 1 процент отклонение", добави още доц. Михайлов. 

Той подчерта, че по всички показатели България е под праговете, които са заложени за членство в еврозоната. След като имаме положителна оценка с конвергентния доклад  другия месец ни предстои и гласуване на Съвета на ЕС, каза доцентът и допълни: "(…) мога под сурдинка да кажа, че това е само един политически акт. Там не можем да очакваме абсолютно никакви сътресения. Ако има доклад с "да", получаваш "да" и от съвета. Не може обаче да се случи обратното - ако имаш отрицателен доклад, няма как да имаш положително гласуване на европейския съвет."

Ако днес бъде създаден паричен съюз и всяка държава запази собствената си валута, всяка една държава членка може да реши, че вече не иска да участва. Когато обаче е приета единна валута това почти не може да се случи, стана ясно от думите на доц. Ивайло Михайлов. 

"Подчертавам думата почти, защото правенето на крачка назад е свързано с огромни разходи. Изкарването и вкарването на пари обращение е много бавен и скъп процес. България е много малка икономика и само Българска народна банка ще направи разход от 500 млн. лева, за да изкара левът от обращение. В момента имаме и 7700 тона монети. Това е горе долу един огромен басейн със стотинки. Всичко това трябва да се преброи, складира, охранява. Ще се обявят конкурси за фирми, които да ги изкупят, претопят, разбира се под държавна охрана. Това е много дълга и скъпа процедура. Не по-малки са разходи, ако започнеш отново да правиш собствена валута", каза той и уточни, че ако трябва да се избира паричен съюз, то трябва да се избира такъв с единна валута, за да бъде елиминирана възможността всяка една държава да излиза когато си поиска. 

"Въвеждането на единна валута в даден паричен съюз може да превърне валутата в световна резервна такава. Когато имате световна резервна валута, държавите членки могат да се финансират при по-ниски разходи. Това ще се случи и с България. Еврото е световна резервна валута, което допринася не само за авторитета на страната, но и прави така, че страната може да се финансира при по-ниски разходи. Това е много силен аргумент в пола на една слаба икономика", коментира още икономистът. 

Защо държавите са склонни да участват в такива формирования? 

Краткият отговор е - защото има повече ползи, отколкото разходи. За една малка икономиката като нашата ползите от членството в еврозоната надхвърлят негативите, посочи експертът по време на отритата лекция, изтъквайки и ползите от членството ни в еврозоната. 

"На първо място това е икономическа стабилност - в рамките на съюз държавите провеждат обща координирана икономическа и фискална политика. Когато имаш общи политиките не може да има сериозни залитания. А дори и да се появят има механизъм, който да ги върне към нормалността. Имаме единната валута - това е силен аргумент за приемане на еврото. При приемането на единна валута автоматично отпада валутния риск. А когато в една икономика няма такъв между всички държави, които се намират в тази зона се усилва стимула за инвестиции. Имаме политическа и икономическа интеграция - когато икономиката на една зона работи добре, това след себе си заздравява и политическите връзки и контакти в цялата. зона. Това е форма на допълнителна стабилност. В рамките на зоната има създаден механизъм на финансова подкрепа. За малка и бедна страна като нашата това е мощен фактор. В еврозоната има създаден предпазен клапан, който се активира, когато някой има нужда от финансова подкрепа. Забележете какво се случи с Гърция. Буквално тя фалира, но много бързо беше стабилизирана. И към момента Гърция има по-висок икономически растеж от Германия", разясни още доц. Ивайло Михайлов и акцентира върху това, че "еврозоната не решава проблеми, но намалява негативите, които могат да възникват за нашата страна. Еврозоната създава благоприятна среда и елиминира един куп негативи".

Има ли други парични съюзи? 

Доц. Михайлов акцентира върху историята на паричните съюз и изводите, до които би следвало съвременните икономики да достигнали. "През последните десетилетия на 19-и век се оказаха интересни не само заради индустриалната революция, но и заради интернационализацията на финансовите и икономическите отношения. В тези десетилетия се появи един много интерес съюз, който даде заявка да провежда обща самостоятелна парична политика. Кръстен е Латински паричен съюз, създаден е през 1865 година. Подписан е от Франция, Белгия, Швейцария и Италия. В специализираната литература се нарича "Дядото на еврозоната". Та той към 1865 година се оказва толкова успешен, че към него започват да се присъединяват и други държави. В последствие влизат Испания, Португалия, България, Румъния, Сърбия, Гърция. Любопитно е, че в него влиза и Чили. Съюзът се развива много добре, има много позитиви, но през 1927 година рухва. Причините са различни. Зад всеки крах на паричен съюз стоят политически и икономически причини. Една от основните причини за разпада на Латинския съюз е липсата на обща валута. Липсвала е наднационална банка, която да координира политиките и така държавите членки са провеждали собствени политики. А когато в един съюз всеки прави каквото си иска то няма как той да не бъде подкопан", посочи Михайлов. 

По думите му, в дълбока древност древните гърци и римляни са стигнали до извода, че големите територии, които владеят е добре да бъдат обединени под обща валута. Така е имало валутни зони. За първообраз на тези зони се смята империята на Александър Велики, който завладявайки големи територии в Европа и Азия е смятал, че обединявайки всички с една обща валута това ще усили търговията и ще доведе до просперитет. 

"Днес съществува Западноафрикански паричен съюз, както и Централноафрикански паричен съюз. Първият е от осем държави, а вторият - от шест. Те са създадени малко след втората световна война и са активни и до днес. Валутите на тези зони са общи. Те обаче (валутите) са слаби. Това идва да покаже, че зад слаба икономика няма как да има силна валута и обратното - зад една силна икономика винаги стои силна валута.  Към момента еврозоната е най-големият многонационален и най-богат паричен съюз в света. Имаме 20 държави членки. А с приемането на България ще станат 21. Има още един съюз - Източнокарибският. В него влизат много малки като икономики държави. И този съюз е с обща валута - източнокарибски долар. В света към момента има четири парични съюза. А предстоят ли нови? Най-вероятно, да. Светът е в турбулентна ситуация. През 2023 година президентите на Бразилия и Аржентина излязоха с общо становище, че започват да работят за обща парична зона. Аз мисля, че на този етап това няма как да се случи поради слабостта на аржентинската икономика, въпреки положителните резултати, които показва през последните месеци", заяви доц. Михайлов.  

Как може да се разпадне един съюз?

Начините, по които един паричен съюз може да се разпадне, са четири. На първо място е така нареченото координирано разпадане или съгласувано разпадане. Всички държави в съюз се разбират и координирано напускат. На второ място е стъпаловидно разпадане - държавите се разделят на няколко групи, които да напуснат. Първите, които излизат, са модел за разпознаване на слабостите и рисковете - това е целта. На трето място имаме стихийно разпадане - това е неприятен и опасен момент, каза доц. Михайлов. "Този сценарий идва, когато никой не се съобразява с постигнатите договорености. Четвъртият начин за излизане от парична зона, в случая еврозоната, е ако се разпадне Европейския съюз. Тук трябва да подчертаем дебело, че обратното не е в сила или ако се разпадне еврозоната не означава, че ще се разпадне и ЕС", добави преподавателят. 

На въпроса защо е необходима единната валута той отговори: "Длъжни сме. Има повече ползи. Това е най-лесния начин да излезем от Валутния борд."

Еврото съществува като физическа валута едва от 2002 година и за това кратко време е постигнала следното по отношение на разпределението на валутните резерви в света - доминация има щатския долар с около 57 на сто, но на второ място (22 на сто) е еврото. "За толкова кратко време еврото успя да се превърне във втората най-използвана валута за спестявания в света. Останалите спестявания в така наречените нетрадиционни валути - японска йена, британски паунд, канадски долар и други. В момента еврото има потенциал да увеличи своя дял", каза още доц. Ивайло Михайлов.

Той посочи и няколко позитиви от приемане на еврото в България. 

"На първо място това е понижаването на трансакционните разходи. Дори противниците на паричните зони не оспорват този ефект. Под тези разходи разбирайте - разходите по една сделка. Преминаването през различни котировки е огромен разход. Влизайки в еврозоната ще се разплащаме с валута, която ще се използва цялата зона. Това означава, че хората ще спестят пари. Първоначалните очаквания са, че спестената сума за бизнеса ще бъде около 400 млн. евро. Аз мисля, че ще бъдат много повече", подчерта Ивайло Михайлов и добави, че не бива да се подценява и ценова стабилност, която всъщност означава ниска инфлация. "Тя прави живота много по-предвидим. Традиционно държавите в еврозоната имат по-ниска инфлация от тези, които са извън нея. Това е силен аргумент за влизане в съюза. Очаквам ли поява на инфлация след 1 януари 2026 година? Този въпрос се дискутира неправилно. Ще разделя на инфлацията на две части - може ли да се появи инфлация след влизането ни в еврозоната и може ли да има инфлация, когато сме вътре. При влизането на всяка следваща държава се наблюдава по-слабо покачване на инфлацията. В Хърватия инфлация се появи от опита на търговците да закръглят цените нагоре. Еврото не образува инфлация. То няма как да направи инфлация. Виновен за инфлацията е търговецът, който чрез еврото иска да промени цените. Ще се направи ли такъв опит у нас? Задължително. Ако усетим някаква инфлация в началото, то тя ще е заради търговците. 

Държава, която се намира във фаза на догонване, расте по-бързо и образува малко по-висока инфлация. Тази инфлация се нарича инфлация на присъединяването или догонването. Забелязва се при държави, които са по-слабо развити. Обикновено е малко над средноевропейската. Ако спрем на едно място и не догонваме западните страни, няма да я имаме. Сред плюсовете от влизането ни в еврозоната е повишаване на кредитния рейтинг. Той е оценка за способността на държавата да обслужва задълженията си. Това е много важен показател за инвеститорите. Колкото по-висок рейтинг има една държава, толкова по-изгодни са условията за вземане на заем. Това значи, че това всъщност освобождава ресурс в държавния бюджет", каза още доц. Михайлов. Понижаване на лихвените проценти също е плюс, отчете той.

Освобождаване на резерви

"За какви резерви се говори? Основният ефект ще бъде върху банките. В съвременните пазари те работят на следния принцип - централната банка определя процента на минималните задължителни резерви (МЗР). Ако направите депозит от 1000 лева, то банката е длъжна да задели да кажем 10 на сто или 100 лева, а с останалите пари да използва за кредитиране. Това е принципът, на който работят всички банки. В България е определен размер на МЗР от 12 на сто. В момента, в който влезем в еврозоната те ще станат 1 процент. Това означава, че автоматично ще се освободят 10 млрд. лева. Те ще останат в касите на банките, които предполагам вече знаят какво ще правят с този ресурс. Когато говорим за резерв трябва да се уточнява точно за какви резерви става въпрос в контекста на еврозоната", разясни още икономистът.