site.btaНад 400 млн. евро зелено финансиране ще бъде мобилизирано в България от ЕБВР по програмата "ИнвестИЮ", каза в интервю за БТА Франсис Малиж, управляващ директор в ЕБВР

Над 400 млн. евро зелено финансиране ще бъде мобилизирано в България от ЕБВР по програмата "ИнвестИЮ", каза в интервю за БТА Франсис Малиж, управляващ директор в ЕБВР
Над 400 млн. евро зелено финансиране ще бъде мобилизирано в България от ЕБВР по програмата "ИнвестИЮ", каза в интервю за БТА Франсис Малиж, управляващ директор в ЕБВР
Управляващият директор за финансовите институции в Европейската банка за възстановяване и развитие Франсис Малиж. Снимка: Минко Чернев/БТА

Финансиране за над 400 млн. евро под формата на нови заеми за зелени проекти ще бъде мобилизирано на българския пазар в резултат на дейността на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) по програмата за гаранционни споразумения на Европейския съюз "ИнвестИЮ" (InvestEU). Очаква се финансираните зелени проекти у нас да доведат до спестявне на над 350 000 мегаватчаса електроенергия и намаляване на вредните емисии със 100 000 тона въглероден диоксид годишно, което се равнява на емисиите, отделяни от 12 500 домакинства.

Това посочи в интервю за БТА Франсис Малиж, управляващ директор за финансовите институции в ЕБВР. Малиж бе в България за официалното стартиране на гаранционната програма на ЕБВР по схемата "ИнвестИЮ" на Европейския съюз. ЕБВР е вторият по големина партньор в програмата на ЕС за предоставяне на партфейлни гаранции на търговски банки, благодарение на които финансовите институции могат да кредитират зелени проекти, прехвърляйки част от риска по съответните експозиции.

По думите на Малиж едно от предизвикателствата пред България по отношение на прехода към зелена икономика е високоемисионната интензивност, която у нас е 3,5 пъти над средното за ЕС. Според него страната ни трябва да инвестира повече в кръгова икономика и да намали зависимостта си от изкопаеми горива. Това може да се постигне чрез инвестиции във възобновяема енергия, енергийни хранилища, подобряване на мрежите и насърчаване на енергийната ефективност.

Франсис Малиж посочи, че приемането на еврото в България няма да доведе до пълна трансформация на икономиката, тъй като страната от десетилетия е с фиксиран валутен курс към единната европейска валута. Въвеждането на еврото ще увеличи допълнително интеграцията на България в икономиката на еврозоната.

"Това означава, че еврото ще улесни българските бизнеси да се конкурират извън България, но също така ще бъде по-лесно и за чуждестранните бизнеси да се конкурират вътре в България. Така че хората трябва да са готови да посрещнат ново ниво на конкуренция", каза Малиж.

Според него еврото ще доведе до ръст в преките чуждестранни инвестиции, ще повиши активността на капиталовия пазар у нас и ще понижи макроикономическите рискове.

По отношение на банковата система управляващият директор в ЕБВР не очаква силно въздействие в краткосрочен план, тъй като ликвидността на банките е висока, лихвените нива са ниски, а много от банките у нас така или иначе са партньори или дъщерни дружества на групи от еврозоната.

Малиж изтъкна присъединяването към Шенгенското пространство като допълнителен фактор за увеличаване на инвестициите в страната.

Следва пъленият текст на интервюто:

Г-н Малиж, Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) представи своите финансови инструменти по порагмата "ИнвестИЮ" (InvestEU) за финансовия сектор в България. Какво включват тези инструменти и за кого са предназначени?

- Програмата "ИнвестИЮ" (InvestEU) е спонсорирана програма от Европейския съюз. Тя помага за осигуряването на портфейлни гаранции за търговските банки. Това означава, че когато дадена банка отпусне заем на някого, ние ще гарантираме част от тези експозиции.

Това спомага банките да достигат по-бързо и по-далеч, тъй като не трябва да поемат целия риск относно заема, отпуснат на компания, като поемат само част от риска, тъй като ние поемаме останалата част, така че със същото количество капитал те могат да правят повече.

Чрез тази програма банките ще отпускат заеми на широка гама кредитополучатели – от частни лица, които искат да подобрят изолацията на жилищните сгради, до жилищни асоциации, които искат да инвестират, малки предприятия, големи предприятия, публични субекти.

Така че с това целево финансиране и консултантска помощ ние очакваме банковият сектор, домакинствата и бизнесите да приоритизират устойчивите инвестиции. Осигуряваме и техническа помощ, което е много важно за всички тези категории клиенти, за да могат те да изберат правилното решение за себе си.

Допълнителни инвестиции на каква стойност се очаква да бъдат мобилизирани конкретно в България в резултат на дейностите на ЕБВР в рамките на програмата "ИнвестИЮ"?

- Към днешна дата вече сме подписали с "Пощенска банка" и "ПроКредит банк", като работим по още споразумения с други банки в България. Очакваме нови кредити за над 400 млн. евро да бъдат предоставени на пазара по тази програма.

Чрез тези зелени инвестиции в България, които ще бъдат финансирани по програмата, очаквам да се спести енергия за над 350 000 мегавaтчаса, както и да се стигне до намаляване на въглеродните емисии с над 100 000 тона въглероден диоксид на година, което по същество е eквивалентно на емисиите на 12 500 домакинства.

ЕБВР работи съвместно с Европейската комисия за насърчаване на инвестициите в устойчива инфраструктура, зелена икономика и цифровизация в държавите членки на ЕС, в които ЕБВР инвестира. Как според вас се представя България по отношение на зеления преход в сравнение с други сравними пазари, като например страните от Централна и Източна Европа?

- България напредва доста по отношение на своите емисии през последните 20 години, но все още има предизвикателства. Едно от предизвикателствата е високоемисионната интензивност – количеството емисии, които се отделят при производството на 1000 евро брутен вътрешен продукт, което е обичайна мярка при сравняване на различни страни. За България тя е 3,5 пъти по-висока от средното за ЕС. 

Има възможност за много голям напредък. Има сравнително ниско ниво на цирколярност в икономиката, така че повторната употреба може да бъде подобрена. Също така има зависимост от изкопаеми горива. Това всъщност не е само в България, а в целия регион. Така че всички страни трябва да намалят зависимостта си от изкопаеми горива, а това изисква инвестиции във възобновяема енергия.

Също така (са необходими - бел. ред.) инвестиции в хранилища на енергия, тъй като видяхме, че възобновяемата енергия има нужда от хранилища, за да бъде ефективна в мащаб като част от енергийния микс на всяка страна. Освен това възобновяемата енергия изисква сътрудничество между държавите, за да може да се балансира натоварването между страните, когато се наложи. Необходимо е подобряване на мрежата – тези големи кабели, които виждаме над главите си, е важно да бъдат подобрени, за да може преносът на енергията в страната да работи по-добре.

Разбира се, необходимо е да насърчаваме енергийната ефективност. Не става дума само да произвеждаме повече зелена енергия, а и хората да пестят енергия в домовете си.

България напредва сравнително силно в соларната енергия и инициативите за енергийна ефективност, като изостава в сфери като енергийните характеристики на сградите, усточивия транспорт и кръговата икомомика, както вече споменах.

ЕБВР наскоро одобри нова 5-годишна стратегия за България. Сред основните теми са повишаване на конкурентоспособността чрез иновации, задълбочаване на финансовите пазари и укрепване на икономическата устойчивост. Как според Вас приемането на еврото в България може да се отрази на страната по отношение на тези теми?

- България вече е силно евроизирана икономика, тъй като е с фиксиран валутен курс през последните десетилетия. Приемането на еврото няма да представлява пълна трансформация, а допълнително ще увеличи интеграцията на България в икономиката на еврозоната.

Това означава, че еврото ще улесни българските бизнеси да се конкурират извън България, но също така ще бъде по-лесно и за чуждестранните бизнеси да се конкурират вътре в България. Така че хората трябва да са готови да посрещнат ново ниво на конкуренция. В крайна сметка всички достигат до по-високо ниво на конкурентоспособност, но това изисква здрава работа.

Ние очакваме еврото да направи по-лесно инвестирането в икономиката, така че очакваме по-високи нива на преки чуждестранни инвестиции, от които би следвало България да се възползва. Очакваме още повече инвестиции в капиталовия пазар, във фондовата борса на България, при която в момента липсва развитие по отношение на активността.

Въздействието върху банковия сектор в краткосрочен план би следвало да е ограничено, тъй като ликвидността на банките е висока, лихвените нива са ниски, а много от тях така или иначе са партньори или дъщерни дружества на групи от еврозоната.

Но като цяло членството в еврозоната ще доведе до по-добра икономическа устойчивост и ще понижи макроикономическите рискове за страната.

Българската икономика през последните няколко години е била доста устойчива въпреки всички промени в управлението и т.н. Растежът е бил силен, движен основно от частното потребление. Това изисква внимание, тъй като инвестициите и износът са били по-волатилни. Създаването на благосъстояние в страната в дългосрочен план зависи от инвестициите, особено от тези, реализирани от корпорации и представители на частния сектор. Това е нещо, което изисква допълнително развитие.

Основно ограничение пред по-високия растеж е било скромното равнище на инвестициите, като това води до ограничаване на производителността и конкурентоспособността. Така че може да има ползи от очакваните допълнителни инвестиции.

В настоящата макроикономическа среда икономиката на България има достъп до ликвидност и финансови ресурси в лицето на своя местен банков сектор, като допълнение към значителните средства от фондовете на ЕС, като бих казал, че средствата от фондовете на ЕС не са добре използвани по отношение на интензивността. България е използвала само една малка част от тях и се надяваме, че приемането на еврото ще отключи допълнително достъпа до ресурси.

Също така влизането на страната в Шенгенското пространство ще донесе допълнителни инвестиции в страната. Приемането на еврото допълнително ще улесни търговията за българските компании и ще намали трансакционните разходи за всички.

Привлекателността на България за инвестиции ще зависи до някаква степен от общите настроения в ЕС и глобалните перспективи, но и от качеството на регулаторния и данъчен режим в страната, които могат да играят голяма роля в привличането на инвестиции. Наличието на таланти също може да играе роля. Вчера говорих с няколко клиенти и всеки каза, че проблем номер едно е намирането на таланти. Мисля, че това също е сфера, в която България има много шанс, но и много работа за вършене, за да подобри наличието на таланти чрез инвестиции както в образование, така и в задържане на талантите си в страната.

/ЦМ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

Потвърждение

Моля потвърдете купуването на избраната новина

Към 23:45 на 11.06.2025 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация