site.btaБългарският бизнес инвестира в иновации, дигитална трансформация и наемане на служители на пълен работен ден, сочи проучване

Българският бизнес инвестира в иновации, дигитална трансформация и наемане на служители на пълен работен ден, докато се ориентира в сложната среда, белязана от икономическа несигурност и регулаторни предизвикателства. Това показва новото проучване "Барометър на предприемачеството" на EY ("Ърнст и Янг") - EY Entrepreneurship Barometer, част от регионалния анализ за Централна, Източна и Югоизточна Европа, получено в БТА. Изследването е проведено сред 1031 компании в региона, включително в България, през март 2025 г. Участват фирми от над 20 бранша, като най-много са тези от производствения сектор, технологиите и търговията. Половината от включените компании са на пазара над 20 години, имат повече от 50 служители и приходи до 10 млн. долара. 

Фирмите у нас гледат по-оптимистично на условията за бизнес в сравнение с тези в Централна и Източна Европа. Проучването разкрива и ясно изразен стремеж към продуктово развитие, технологична интеграция и подобряване процесите в компаниите за повече ефективност. 65 на сто от анкетираните заявяват, че поставят приоритет върху продуктовите иновации, което е значително над средното за региона от 53 на сто. В Гърция и Сърбия бизнесът приоритизира също продуктовите иновации, докато в Румъния на преден план излизат иновациите в производството (60 процента), сочи изследването. 

"Българските предприемачи ясно показват, че се стремят да направят бизнесите си устойчиви чрез стратегически иновации и инвестиции в хора и екипи", коментира Николай Гърнев, управляващ съдружник за България и Югоизточна Европа в EY, цитиран в съобщението.

"Въпреки геополитическите и икономически предизвикателства, фокусът на предприемачите остава развитието и растежът на техните компании. Виждаме ясно осмисляне, че подобряването на продуктивността и ефикасността в бизнесите неминуемо ще донесе повече стойност за компаниите. Приоритет за българските компании са дигиталният растеж и технологичните иновации", допълва той.

Данните от проучването показват, че 71 на сто от компаниите споделят, че през последната една година използват все по-засилено изкуствен интелект, като правят подобрения в уебсайтовете и дигиталното си присъствие. В региона тази цифра е 65 на сто. Други 58 процента увеличават дейностите по онлайн маркетинг и електронна търговия, на фона на среднo 52 на сто за Централна и Източна Европа. 

Въпреки че 87 на сто очакват изкуственият интелект да подобри производителността и качествения контрол, над половината от българските компании все още не са направили съществени инвестиции в технологията. Компаниите у нас, които вече използват активно изкуствен интелект, са го внедрили най-вече в процесите си за анализ на данни (87 на сто). Много по-малко изкуственият интелект е приложен при работата с клиенти под формата на чатботове и автоматизирани системи за комуникация, административните задачи и маркетинговите процеси (40 процента). В Централна и Източна Европа разликата в отговорите не е толкова голяма, като на преден план отново излиза анализът на данни (55 на сто), маркетинговата оптимизация (43 процента) и използването на изкуствения интелект за личностно развитие (38 на сто). Изкуственият интелект се използва основно за анализ на данни и в съседните на нас страни - Гърция (76 на сто), Румъния (73 процента) и Сърбия (85 на сто). 

Данните от "Барометъра на предприемачеството" на EY показват още, че бизнесът не гледа еднозначно на новата реалност, в която изкуственият интелект се намесва в процесите им. 40 на сто от запитаните у нас виждат рискове за поверителността на данните, а още толкова се притесняват от липсата на ясни правила и стандарти за използването му. 

Сериозен ангажимент за разширяване на капацитета на работната сила се посочва от 65 на сто от българските предприятия, които планират да наемат повече служители на пълен работен ден, в сравнение само с 48 на сто в региона, показват данните от изследването. 

Работодателите са готови да поемат ангажимент към хората, но трудностите при наемането им са големи, казват 65 на сто от българските компании. Разходите за труд и ангажираността на служителите също са сред основните притеснения. 1/3 от фирмите у нас ще запазят същия брой хора през следващите 12 месеца и само 3 на сто обмислят съкращения. Около нас само в Гърция планират да наемат повече служители на пълно работно време (67 на сто), докато в Сърбия този процент е 52 на сто, а в Румъния това планират под половината работодатели - 46 процента, сочи проучването.

Българските работодатели изпитват най-сериозни трудности при намирането на кандидати с необходимите умения (71 на сто) и с нужния опит (68 процента), показват данните. Едва след това и с двойно по-малко отговори се нареждат привличането на достатъчно кадри за свободните позиции (39 на сто), намирането на хора в рамките на съответното населено място (29 на сто) и конкурирането с други компании в района (26 процента). 

Мнозинството от българските компании (68 на сто) споделят, че реинвестициите са основният начин за финансиране на растежа на техните бизнеси. Кредитите от различни финансови институции са широко разпространени и 19 на сто от компаниите ги определят като основен инструмент за финансиране на иновациите при тях. Едва 6 процента от фирмите посочват външните инвеститори за възможен източник на финансиране, а други 6 на сто - правителствени грантове и субсидии.

Пазарната несигурност и рисковете от неблагоприятно развитие на икономическата ситуация и тук играят основна роля като пречка пред бизнеса да реализира своите инвестиционни планове - това посочват 71 на сто от запитаните. Други 55 на сто се тревожат от геополитическата нестабилност, а 48 на сто биха променили нагласата си за инвестиране заради регулаторни и политически промени и натиск. Близка е картината в Централна и Източна Европа, където също икономическите рискове и пазарна несигурност влияят най-много на инвестиционните намерения (58 на сто), показват данните от изследването.

В България 94 на сто от анкетираните очакват негативно въздействие върху финансовата стабилност на бизнеса си през следващата една година заради повишаването на разходите за труд, което е значително повече спрямо 85 на сто в Централна и Източна Европа. 81 на сто от българските компании очакват последици от геополитическата нестабилност, в сравнение със 74 процента в региона. Това показва по-голяма чувствителност на българските фирми към геополитическите фактори, които влияят върху тяхната финансова устойчивост. Докато 71 на сто от българските респонденти очакват отрицателно въздействие от инфлационния натиск, в Централна и Източна Европа този дял е по-висок - 78 процента. 

Въпреки тези предизвикателства, проучването отчита ясно изразена ангажираност към дългосрочното развитие - 90 на сто от българските предприемачи не планират да продават част от своя бизнес в близко бъдеще, което подчертава силния предприемачески дух и стремеж към устойчивост, сочат данните от проучването.