През последните три десетилетия реформите, насърчаващи икономическата отвореност и интеграция, първоначално съвместно с ЕС, а след това и в рамките на общността, спомогнаха на страните от Централна, Източна и Югоизточна Европа да постигнат забележително доближаване до стандарта на живот на по-развитите икономики в Европа. Това заяви Кристалина Георгиева, управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ), по време на конференция, организирана от Хърватската национална банка (ХНБ) и базираната във Вашингтон институция.
Двудневната конференция, озаглавена "Растеж и устойчивост в ЦИЮИЕ (Централна, Източна и Югоизточна Европа - CESEE) в един по-фрагментиран свят", се провежда в Дубровник.
Спрямо средата на 90-те години на миналия век доходите са нараснали над два пъти, а разликата спрямо развитата икономически Европа се е свила осезаемо, заяви Георгиева.
Производството се е превърнало в катализатор за растеж на производителността, тъй като интеграцията в европейските и глобалните вериги за създаване на стойност помогна на икономиките от региона да достигнат отвъд вътрешните си пазари, допълни управляващият директор на МВФ.
Отвореността към преките чуждестранни инвестиции е ускорило натрупването на капитал и трансфера на технологии, отчита Георгиева.
Според нея присъединяването към ЕС изиграва огромна роля. Подкрепени от вътрешните структурни реформи, въведени по пътя към присъединяване към общността, държавите, които се присъединиха към блока, ускориха свиването на разликата в доходите си спрямо развитата част на Европа и изпревариха икономически държави, които не са членове на ЕС.
Георгиева отчита, че реформите са се забавили след присъединяването на държавите към ЕС.
След световната финансова криза през 2008-2009 г. инвестициите спаднаха значително и допринесоха за спад в производителността.
Различни икономически предизвикателства налагат рестарт на тези реформи, тъй като търсенето на квалифицирани работници нараства, а предлагането на работна сила се свива. Високите разходи за енергия вредят на конкурентоспособността на производството, а новите технологии в автомобилния сектор и изкуственият интелект биха могли да променят веригите за създаване на стойност в износа.
В момента има огромни нови предизвикателства, отчита Георгиева.
Световната търговия е подложена на изпитание (поради налагането на мита за внос в САЩ). И макар че повечето страни от ЦИЮИЕ са по-малко засегнати пряко, косвеното въздействие е значително, тъй като тези смущения представляват сериозна заплаха за основните търговски партньори на региона и за цялостния икономически модел на икономическа отвореност, на който разчитат страните от Централна, Източна и Югоизточна Европа.
Търговското напрежение и несигурността усложняват вътрешните и чуждестранните инвестиционни планове. Това се отнася особено за региона, който се нуждае от достъп до съвременни производствени процеси, работни места във високопродуктивни сектори и търсене на пазари за износ.
Георгиева посочи три приоритета, които биха помогнали на страните от региона да се справят с икономическите предизвикателства.
Според нея следването на стабилен курс по отношение на макроикономическата среда (парична и фискална) за стабилност; следването на структурни политики за икономически растеж, както и по-дълбоката интеграция в рамките на единния пазар на ЕС биха допринесли за това.
Тя допълни, че централните банки трябва да останат гъвкави и фокусирани върху постигането на целите си. Там, където инфлацията е все още висока и постоянна, политиците трябва да действат предпазливо, обяви Георгиева.
Според нея фискалната политика трябва да се фокусира върху осигуряването на устойчивост и политическо пространство. Държавите с ниски дефицити и дългове могат да използват фискалното пространство, за да инвестират в основни области като енергийната сигурност, но в страни, където фискалното пространство е ограничено, правителствата трябва или да преразпределят разходите, или да увеличат фискалните приходи.
Предприемането на решителни действия за стимулиране на потенциала за икономически растеж също е важен приоритет. Вътрешните реформи в региона на Централна и Югоизточна Европа биха могли да повишат брутният вътрешен продукт (БВП) със 7 на сто в средносрочен план, като потенциалът за Западните Балкани достига до 9 на сто.
Георгиева допълва, че производителността може да бъде подобрена чрез по-добро образование, по-ефективен пазар на труда на държавите от региона, както и свиване на бюрокрацията.
Според анализ на институцията вътрешните бариери причиняват разходи, сравними с нива на мита от 44 на сто, а в сектора на услугите – на 110 на сто.
Завършването на единния пазар може да бъде основен фактор за укрепване на ефективността на икономиката на ЕС и подобряване на нейната привлекателност за инвестиции.
Институцията отчита също и конкретни стъпки в приоритетите за реформи в Европа - по-интегриран пазар на електроенергия, повече капитал за стартиращи предприятия, по-добра мобилност на работната сила през границите и опростени регулации. Заедно, тези мерки биха могли да повишат БВП на ЕС с около 3 на сто през следващите десет години.
Кристалина Георгиева заяви още, че управляваната от нея финансова институция е готова да подкрепи държавите от Централна, Източна и Югоизточна Европа да развият потенциала си, постигайки икономически растеж, чрез наблюдение и техническа помощ.
/СЛС/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
