site.btaБългария се нуждае от единен държавен орган за управление на водите, смята експерт

Инж. Димитър Куманов, който е автор на Доклад за проблемите с безводието в страната през последните години, изрази подкрепа за необходимостта от това да има единен държавен орган за управлението им. Идеята не е засегната в доклада, но я подкрепям с две ръце, заяви Куманов при представянето на доклада по време на днешното заседание на парламентарната Временна комисия за установяване на всички факти и обстоятелства относно проблемите с безводието в страната. Според експерта съществуващите дирекции в различните ведомства, ангажирани с темата, трябва да бъдат обединени в един държавен орган за управление на водите като цяло.

При управлението на водите в България, съгласно ресорната рамковата директива, трябва да се прилага басейновият принцип, който изисква планове за управление на речните басейни, каза инж. Димитър Куманов, който е от сдружението "Балканка" и е член на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. По думите на експерта тези планове не са направени добре, а в тях се идентифицират проблеми, анализират се причини и се предписват мерки за преодоляването им със съответния отговорен за това държавен орган, посочени са срокове и какво ще е финансирането. Това е схемата, по която трябва да се управляват водите у нас, а не стихийно, допълни експертът.

Той посочи, че третият цикъл от планове е бил приет с три години закъснение - в края на 2024 г., и по думите му "качеството на тези планове е под нулата". Инж. Димитър Куманов изтъкна, че в предишните планове за управление на речните басейни е имало мярка за забрана за голи сечи на 500 метра от воден обект. Тази мярка предпазва от ерозия и задържа водата, участва в баланса на подземните води, обясни експертът. В проекта на новия План за управление на речните басейни мярката предвижда забраната да се прилага при 50 метра, а след като земеделското министерство възразява, забрана за гола сеч вече е на 15 метра от водния обект, посочи експертът.

Сред другите проблеми, които са засегнати в доклада, са свързани с изземването на наносни отлагания от реките, което по думите на експерта представлява опасност за подземните води и за питейните кладенци по тях. В доклада се разглежда и темата за въздействието от водовземането за водно-електрическите централи както на НЕК, така и за малки частни нови съоръжения.

В доклада са направени и редица предложения за промени в закони, като някои от тях са на ниво готови текстове, обясни инж. Димитър Куманов. Сред тях е и въвеждането на забраната за гола сеч на 500 метра от воден обект, ограничаване на отгледни сечи в санитарно-охранителните зони и в буферни зони около източници за питейни води, които са без санитарно-охранителни зони, както и да не се допускат дейности, които могат да доведат до физическо увреждане на питеен водоизточник.

Ученият посочи, че България е една от богатите на вода държави на човек от населението, защото според европейските правила се включва и Дунав, от която в момента страната почти нищо, по думите на Куманов, не ползва.