Фискалният съвет на България изразява резерви по отношение на възможното използване у нас на европейската дерогация за периода 2025-2028 г. съгласно Пакта за стабилност и растеж, която позволява увеличение на националните разходи за отбрана без това да задейства процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Институцията изразява резерви и относно нивото на продуктивност на разходите за отбрана и приносът им към развитието на българската икономика. Това става известно от становище на Фискалния съвет относно Годишния доклад за напредъка за 2025 г. по изпълнението на Националния средносрочен фискално-структурен план на Република България за периода 2025-2028 година (ГДН), изготвен от Министерството на финансите и представен пред Министерски съвет за одобрeние.
Според становището, ГДН е изготвен на база на правилата на реформирания през 2024 г. Пакт за стабилност и растеж и по-конкретно в изпълнение на Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2024 г. за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение. Затова докладът представя информация за изпълнение на планираните нетни разходи в ГДН. Съществена част от доклaда е бюджетната прогноза за 2025 г. В тази прогноза е дадена информация за бюджетните разходи (капиталови и текущи), бюджетните приходи и държавния дълг, а също и еднократни приходни мерки.
Фискалният съвет акцентира върху планираните изменения в публичните разходи за отбрана. Новите геополитически реалности налагат решения от политиците на европейско и национално ниво за повишаване на финансирането на европейските отбранителни способности.
Съветът на ЕС инициира искане за активиране на националната клауза за дерогация съгласно Пакта за стабилност и растеж като част от пакета ReArm Europe Plan/Readiness 2030, представен през март 2025 г. През месец април 2025 г. шестнадесет държави членки, включително България, са взели решение да поискат активиране на клаузата. Германия е единствената голяма икономика в ЕС, която планира да използва клаузата. Нидерландия и Швеция считат, че са в състояние да постигнат разходи за отбрана от 2 на сто от брутния вътрешен продукт посредством ревизия на бюджета, пише в становището.
Клаузата за дерогация обхваща период от четири години и допуска отклонение до 1,5 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) спрямо одобрения план за нетните разходи, при условие че това отклонение е резултат от увеличени разходи за отбрана, измерени съгласно класификацията COFOG (класификация на функциите на държавното управление) - Отбрана, спрямо нивата от 2021 година.
Прогнозите сочат, че национално финансираните капиталови разходи за 2025 г. ще нараснат до 3,5 процента от брутния вътрешен продукт на страната, което отразява натиск върху публичните финанси. Необходимо е да се обърне внимание на значителния прогнозен растеж на разходите за отбрана за 2025 г., който е в размер на 102,5 процента на годишна база и е породен най-вече от капиталовите разходи. Текущите разходи в сектор отбрана по план за 2025 г. ще нараснат спрямо 2024 г. с 42,9 процента, посочват от Фискалният съвет.
Институцията цитира в становището си информация от ГДН относно изчисляване на допустима дерогация за военни разходи за 2025 г. - разходи за отбрана на начислена основа по COFOG в размер на 5,71 млрд. лева или дял от 2,6 процента от БВП.
Фискалният съвет изразява резерви по отношение на възможното използване на тази дерогация за периода 2025-2028 г., нивото на продуктивност на разходите за отбрана и приносът им към развитието на българската икономика, пише в становището.
Според Съвета, потенциалът за дългосрочен растеж зависи от степента на местно индустриално участие. Устойчиви икономически ползи са възможни при въвличане на български предприятия и работна сила в инвестициите в отбраната, особено когато придобитите активи се създават или поддържат частично в страната.
Следва да се отчете потенциалният риск, че увеличеното финансиране на отбраната може да предизвика ефект на изтласкване, при който ограничените публични ресурси се отклоняват от сектори с по-висока икономическа възвръщаемост, като например образование или пътна инфраструктура. Фискалната политика през последните три години страда от хроничен дефицит. В ГДН няма достатъчно ангажименти за антициклична политика, включително в обозримо бъдеще.
Увеличението на разходите за отбрана следва да бъде поне отчасти компенсирано от ограничаване на ръста на текущите разходи, се посочва в становището.
БТА припомня, че в края на месец март тази година Народното събрание избра нови членове на Фискалния съвет, като за председател на институцията беше избран бившият финансов министър Симеон Дянков.
По време на изслушването си в Комисията по бюджет и финанси към парламента като кандидат за председател, Дянков посочи, че винаги е отстоявал позицията за строга финансова дисциплина в България и ще продължи да я отстоява, ако оглави Фискалния съвет.
