site.btaБългария има възможност да постигне амбициозните цели в областта на декарбонизацията, каза зам.-министърът на енергетиката Красимир Ненов

България има възможност да постигне амбициозните цели в областта на декарбонизацията, каза зам.-министърът на енергетиката Красимир Ненов
България има възможност да постигне амбициозните цели в областта на декарбонизацията, каза зам.-министърът на енергетиката Красимир Ненов
Снимка: Анелия Цветкова/БТА

България има възможност да постигне амбициозните цели в областта на декарбонизацията и това може да се случи чрез съществуващи политики и мерки. Това каза служебният заместник-министър на енергетиката Красимир Ненов на кръгла маса "Интегриран национален план "Енергетика и климат" (ИНПЕК) - актуализация 2024", организирана от сп. "Ютилитис".

На 13 юни министерствата на енергетиката и на околната среда и водите публикуваха за обществени консултации актуализирания ИНПЕК. Проектът отразява по-високите цели, поставени с Европейската зелена сделка и Европейския закон за климата, Пакета "Готови за 55", Плана RЕPowerEU, както и последния доклад за България в рамките на Европейския семестър. Документът определя националните цели по петте измерения на плана до 2030 г. - декарбонизация, енергийна ефективност и сигурност, вътрешен енергиен пазар, както и научни изследвания, иновации и конкурентоспособност.

Заместник-министър Ненов посочи, че актуализираният план е продукт на задълбочен труд и усилия от междуведомствената работна група. В него са отразени спецификите ни като държава по отношение на енергийния ни микс и виждането ни как да се декарбонизира икономиката по устойчив начин. Той каза още, че в документа са отразени и направените препоръки на ЕК.

Ненов отбеляза, че актуализираният план предвижда до 2030 г. България да постигне 34,48 процента дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия. Според плана за сектор електрическа енергия този дял е 55,51 процента.

Той обясни, че сред акцентите в плана по отношение на енергийната сигурност са диверсификацията на доставките на енергийни ресурси и добави, че вече е в ход успешната диверсификация на ядрено гориво в АЕЦ "Козлодуй". Други аспекти касаят развитието на газовата инфраструктура, изграждането на Вертикалния газов коридор, устойчивото използване на ролята на местните енергийни ресурси. Освен развитието на потенциала на възобновяеми източници, се отчита ключовата роля за момента на съществуващите въглищни мощности, но с тенденция на постепенното им извеждане от експлоатация до 2038 г., развитието на нови ядрени мощности с планирано пускане в експлоатация през следващото десетилетие на два нови ядрени блока в АЕЦ "Козлодуй", които в перспектива да заместят съществуващите 5 и 6 блок, които са с очакван хоризонт на експлоатация до 2047 г. и 2051 г. В плана е залегнало още развитие на системите за съхранение и разработването на двете ПАВЕЦ "Батак" и "Доспат", посочи Ненов. 

Александър Давидов, началник отдел "Енергийни баланси, секторни политики, стратегии и пазари" в Министерството на енергетиката, обясни, че основните цели, които са заложени в плана по отношение на вътрешния енергиен пазар са за повишаване на електроенергийната междусистемна свързаност, развитие, модернизация и цифровизация на енергийната инфраструктура и пълна либерализация на пазара на електрическа енергия, за което се предвиждат конкретни мерки и политики. Относно пълната либерализация на дребно на електрическа енергия се предвижда поетапно премахване на регулираните цени за всички крайни клиенти, чието начало беше отложено за следващата година. Предвиждат се също мерки за защита на уязвимите групи клиенти.

Енергийната ефективност е хоризонтална политика. Въпреки, че планът се представя от Министерството на енергетиката и Министерството на околната среда и водите, в дейностите по енергийна ефективност трябва да участват всички сектори - транспорт, индустрия, услуги, домакинства, каза Ивайло Алексиев, изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР). Той посочи, че най-предизвикателният сектор относно енергийната ефективност е транспортът, който е най-големият потребител на енергия в страната още от 2009 г. насам, а във връзка с декарбонизацията това е най-трудният сектор. Най-специфичната инвестиция е в индустрията и това показва, че повишаването на конкурентоспособността на предприятията е изключително важно за постигането на националната цел по отношение на енергетиката и климата, каза Алексиев.

По отношение на постигане на националните цели за енергийната ефективност на домакинствата и обновяването на сградите това ще изисква около 8 млрд. лева допълнителни инвестиции, а в индустрията може да се реализира с над 1 млрд. лева, посочи той. Алексиев отбеляза, че в актуализацията на плана трябва да се премине към дългосрочен план за обновяване на сградите с планиране на мерки и конкретни действия. Привличането на частния капитал и частната инициатива в дейности по енергийна ефективност е критично важно за изпълнение на каквито и да било цели и това трябва да бъде сериозно залегнало в последващите нормативни документи извън стратегическия документ - ИНПЕК интегриран план, посочи експертът.

/ВЙ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 07:00 на 24.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация