ИНТЕРВЮ

site.btaАсоциираното членство в Европейската космическа агенция не е самоцел, България трябва да знае защо е там, каза Любомир Бабуров от "Рацио.бг"

Асоциираното членство в Европейската космическа агенция не е самоцел, България трябва да знае защо е там, каза Любомир Бабуров от "Рацио.бг"
Асоциираното членство в Европейската космическа агенция не е самоцел, България трябва да знае защо е там, каза Любомир Бабуров от "Рацио.бг"
Снимка: Делян Петришки/БТА

Космосът вече не е затворена зона между правителствени агенции и компании с големи възможности. Той е вече достъпен и за средноголеми дружества, а дори и за малки предприятия. В откриващото се море от възможности, България и частният ѝ сектор трябва да решат къде да се заявят, в какви области са компетенциите и къде бизнесът може да е сред пионерите. Това са думи на Любомир Бабуров, основател на "Рацио.бг" и индустриален координатор на Европейската космическа агенция за България, в разговор с репортер на БТА. Повод за него беше проведената тази седмица беседа с членове на Българската предприемаческа асоциация (BESCO) в неформална обстановка на темата "Космос".

България, смята Любомир Бабуров, не може да претендира за място сред големите играчи, нито компаниите ѝ, но може да избере ниша на специализация. И като начало може да се спре върху областта за наблюдението на Земята и постъпващите данни от Космоса - така, че след 10 години да стане естествен избор за всеки, който иска да получи услуга, свързана с информация и обработка на данни за планетата. Най-хубавото в това направление е, че повечето приложения още не са измислени. 

Той потвърди целенасочената политика на официална София да надгради статута на България от сътрудничеща си страна в асоцииран член на Европейската космическа агенция (ЕКА). И това дори е постижимо в обозримо бъдеще - до две години. За да стане реалност обаче, България следва да положи усилия в покриването на критерии в три основни направления. Именно усилията в тази посока ще гарантират, че страната ни и нейният частен сектор знаят причината да бъдат асоцииран член в ЕКА, и че разполагат с необходимата компетенция, която да надграждат. Асоциираното членство не е самоцел, то ще постави България на същия терен, на който са големите играчи в сектора, наблегна Любомир Бабуров, добавяйки, че това признание ще отвори пред големите български компании и нови финансови възможности. Преди да достигнем до тази цел обаче, бизнесът и правителството следва да гледат в една посока, а в деловите среди да променят нагласата си, така че да могат да си сътрудничат в общност по проекти, на базата на споделени компетенции и отговорности. 

Следва пълният текст на интервюто: 

Под какъв ъгъл Вие представихте темата "Космос" на неформалната среща? 

- Представих възможностите за използване на технологии в Космоса. Най-простият пример е с т. нар. "наблюдение на Земята" посредством различни сателити. Има публични данни, които са например от програмата "Коперник" ("Коперник" е програма на ЕС за наблюдение на планетата и околната среда - бел. авт.), засичащи различни характеристики на Земята – за температура, влажност, с топологията, географията и др. Има и по-нишови неща като сателитите, върху които работят от "Ендуросат". Този тип данни, които можем да използваме от Космоса, имат много приложения. По-интересното е, че повечето приложения още не са измислени. 

Можем да си представим приложения за агрикултура, за критична инфраструктура, от порядъка на отбраната, на водоснабдяване и всички под характеристики, които могат да бъдат вътре. Данните от Космоса могат да ни оптимизират процеса по начин, който иначе би бил много трудоемък на място. 

Тоест гледате на Космоса като основата, на която да стъпи развитието на сектори на Земята? 

- Има концепция за "апстрийм" и "даунстрийм". Наблюдението на планетата е т. нар. "даунстрийм" - как използваме технологии от Космоса на Земята. "Апстрийм" е обратното - как адаптираме използвани неща от авиацията, автомобилната индустрия или от процесите на автоматизация. 

Причината да се спра на наблюдението на Земята е, че там има най-много възможност в момента да си намерим, от моя гледна точка, място в рамките на тази индустрия. Смятам, че като страна сме позиционирани уникално, има възможност да се възползваме с нашата ИТ индустрия. Защото, когато говорим за нещо толкова голямо като Космос, ние трябва да си намерим някаква ниша. Няма да сме тези, които утре ще направим конкуренцията на "Спейс Екс", ще "завладеем" Луната, ще "завладеем" Марс… 

Трябва да си изберем нещо, в което хем имаме компетенцията, хем можем да сме сред пионерите в рамките на избора ни - да създадем компании и решения, които да са в България. Така че след 10 години, когато някой потърси решение за наблюдение на брегова охрана или за ерозия на почви, България да се е превърнала в естествено място за предоставяне на подобна услуга. Да е очевиден изборът, че ние сме мястото, където компаниите вече са измислили тези неща. 

Смятам, че в България имаме много сериозен сектор, с висока компетенция. Тук имам предвид компаниите, които се занимават със софтуерна обработка, с обработка на данни, със създаване на приложения, с работа с процеси, създаване на добавена стойност покрай сложни процеси, подизпълнители на големи компании и прочие. Този тип опит развихме много сполучливо през последните 10-15 години. Разполагаме с хора, върнали сме и немалко от чужбина. 

Говорейки за авангардни технологии, практика в други държави е правителството, в частност специализирани агенции или силови ведомства, да бъдат двигател на развитието им. В България липсва подобна институционална традиция. Ще се окаже ли успешен опитът на страната да разгърне потенциала изцяло въз основа на импулс от страна на частния сектор и по-конкретно от нововъзникващи и по-рисково ориентирани предприятия?

- Да отстъпим с крачка назад и да видим каква глобална картина се разкрива пред нас. Не виждаме единствено държавни инициативи, които "бутат стрелката напред" и единоборство между САЩ и Русия да речем, както е било в годините на Студената война, пораждащи импулс. Не! Днес нещата са много по-сегментирани. Няма двама големи играча, има много такива. Първо - имаме много повече агенции, които са в играта. Не са само НАСА и "Росскосмос", има ЕКА, агенциите от Индия, от Япония, от Турция и др. Тоест още на публично ниво има много играчи, готови да инвестират и имат различни приоритети. 

След това вече има големи частни играчи, опитващи се да изземат и оптимизират част от дейности в област "Космос". Можем да видим, че има все повече на брой частни компании, които изземват инициативата и се опитват да оптимизират процеси. Ами "Спейсекс" (SpaceX) успяват да намалят всяка година себестойността на изстрелванията. Откакто "Ендуросат" съществува като компания, са успели да намалят цената тройно на един микросателит в Космоса. Дори имат амбицията да намалят с наполовина постигнатата редукция досега и то още през 2025 година. 

Намалявайки разходите, индустрията прави Космоса много по-достъпен. Изведнъж неща, които са били първоначално изцяло в полето на компетенции на държавите, после на много големи компании с големи възможности, сега стават достъпни дори за средноголеми, а защо не и за малки компании. 

Поглеждайки към България, въпросът на фона на този развой в сектора е кой трябва да поеме инициативата, така че да сме на планираното място след 10 години? Това е сложен въпрос, но със сигурност не зависи само от държавата, не зависи и само от бизнеса. Моят прочит е, че трябва задължително да има активност от страна на Министерството на иновациите и растежа (МИР), активност от страна на Министерство на финансите и сме свидетели на подобно раздвижване от страна на МИР, чиято администрация е много активна в усилията им да опосредстват всички дейности по работа с ЕКА. Въпрос е на добър синхрон и съгласуване между бизнеса и публичния сектор, така че държавата да знае първо от какво има нужда частният сектор и съответно да го защитава, да е наясно и с реалните възможности на бизнеса. 

Част от моята мисия в момента е да се опитам да обединя разговорите между публичните и частните субекти, да съм едно от свързващите звена. Това беше и целта на организираното събитие с БЕСКО – първо да даде видимост на този сектор, и второ, да осветли разговора за нуждите, компетенциите, в каква посока да се развиваме. 

Не сме още асоцииран член на ЕКА, но сме в сътрудничество с тях. Относително бързо можем да станем асоцииран член - догодина или през 2026 г., ако изпълним серия от ключови показатели на представяне (KPI – бел. авт.) към тях, ако имаме политическа воля и воля от страна на индустрията.  

В тази посока ли се движим? 

- Безспорно! Очакваме през октомври да се обяви една от следващите програми на ЕКА за финансиране на бизнеса, на образованието, науката и в момента очакванията ни към интереса по програмата ни са много по-големи спрямо предишните осем години. 

Колко значим ще бъде фактът за асоциираното членство на България в ЕКА? За какво ще е показателен? 

- Асоциираното членство само по себе си не е самоцел. То не е награда, с която ще се окичим. Една от причините да не сме асоцииран член е, че не сме подали правилните сигнали от страна на България, че сме готови. Защото в програмата, в която сме заедно с ЕКА - "Планът за европейски коопериращи държави" (The Plan for European Cooperating States – PECS, бел. авт.) има серия критерии, които, ако покрием, можем да станем асоцииран член. Ако в рамките на 6 до 9 месеца си свършим успешно работата, ако догодина покажем правилните действия и направим волеизявляния от страна на държавата, от страна на индустрията, в допълнение към подобрените ни показатели, то тогава имаме смислена заявка да бъдем асоцииран член. 

Първото въздействие с подаването на тази заявка е, че вече ще имаме изискването от ЕКА да инвестираме повече в тези проекти и второ - ще играем на едно поле с големите играчи в Космоса. Тогава наши големи компании като "Диджитал Лайтс" (Digital Lights) например ще могат да участват на равна нога с компании, които се финансират в Германия, Франция и други страни. В момента големите ни компании нямат способността да го правят, защото нямат достъп до финансирането.

Кои ключови показатели не покриваме? 

- Три са основните направления. Първото е съотношението на проекти, които се подават към ЕКА, като фокусът на проектите е индустрия. В България имаме много малко проекти, които са подавани по тази мярка от страна на индустрията.

Второ - качеството на проектите. Има 100 точкова система, оценявана по цял набор от критерии. При нас проектите са по-скоро с ниско качество, отколкото ЕКА ги харесва. И с причина, защото когато са с по-ниско качество, това може да означава, че самият бизнес случай не е валиден, или не е ясен за самия човек, който го пише, или е непълен.     

Третият критерий е колко в крайна сметка компании кандидатстват? Ако имаме няколко наградени проекта на година от трийсетина предложения, то това е прекалено малко. Нужни са повече. Освен това те не трябва да са толкова капсулирани. Наблюдаваме у нас, което е валидно и за Източна Европа, че има много компании, които искат да направят сами всичко по проекта. Но ние сме част от общност. И нещата стават в рамките на сътрудничеството. Компетенцията не е нещо, което можеш да изградиш във всички направления. Особено, ако си по-малка компания. 

Всички изследвания поставят България и частния ѝ сектор като догонващи в европейския контекст при усвояването и разработката на авангардни технологии, материали и пр. Но от друга страна България също е яхнала тази вълна. Тогава къде е истината между това, че сме изоставащи и че сме сред активните експериментатори с новостите? Колко меродавна е моментната снимка на изследванията? 

- Никога не съм бил песимист. Тази нагласа не е продуктивна. Тъй като съм имал щастието да работя през последните 10 години с много технологични компании, имам и наблюдения покрай стартъп сцената в България и различните решения, които се правят на нашата територия за редица западни държави, ами ние сме много добри в това да аутсорсваме решения, които ги разработваме тук и са за външния пазар. Имаме и INSAIT.

Така например България е дом на една от най-интересните компании на световно ниво. Тя произвежда най-висококачествените камери, използвани в много проекти на НАСА, включително и за проекта "Артемис". Името ѝ е "Имперекс" (Imperx).     

В момента имаме таланта, имаме възможността и изглежда се намираме в интересно време, в което наблюдаваме процес на намаляване на размерите на ИТ компании на световно равнище, което лека-полека ще започне да се отразява и у нас. За първи път не сме просто в някакъв абсолютен бум, да ни трябват повече и повече програмисти за повече и повече банални неща, които да разработват. За първи път сме в момента, когато можем да катализираме тази общност и да започне да развива добавена стойност в България, за български компании и според мен мястото е Космосът.  

/ВЙ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 16:55 на 17.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация