След като по данни на Евростат страната ни вече не е последна по покупателна способност в ЕС

site.btaВажно е България да работи за привличане на инвестиции, особено инвестиции за технологично развитие, наука и образование, според икономисти

Важно е България да работи за привличане на инвестиции, особено инвестиции за технологично развитие, наука и образование, според икономисти
Важно е България да работи за привличане на инвестиции, особено инвестиции за технологично развитие, наука и образование, според икономисти
Снимка: Христо Стефанов/БТА, архив

България върви бавно към икономическо сближаване със средноевропейските нива и е важно да работи активно за привличане на инвестиции в технологично развитие, наука и образование, които определят бъдещия просперитет. Това посочиха гл. ас. Димитър Събев от Института за икономически изследвания към БАН и старши икономистът в Института за пазарна икономика Адриан Николов, потърсени от БТА за коментар по повод най-новите данни на Евростат, свързани със покупателната способност на населението в страните от ЕС през 2023 г. 

Според данните България е предпоследна в ЕС по стандарт на покупателните способности през миналата година, изразен в реално индивидуално потребление на глава от населението, като след нашата страна остава само Унгария. Така за първи път от влизането си в ЕС през 2007 г. България не е последна в тази класация, сочи справка.

Димитър Събев определи данните на Евростат като положителни и добави, че те не се отнасят само за 2023 г., а показват едно трайно подобрение през последните няколко години след 2017-2018 г. България бавно върви напред и бавно догонва европейските стандарти и ако положителната тенденция се запази, в обозримо бъдеще, да кажем към 2030 г., ние ще добием едно нормално европейско ниво на средно потребление, без да страдаме от комплекса, че сме "бедняците" на Европа, смята Събев.

Икономистът каза още, че данните отбелязват паритета на покупателната способност на човек от населението, което във връзка с това, че България е страна с демографски проблеми и бързо застаряващо население, говори, че част от икономическото подобрение се дължи на намаляването на населението. По думите му друг момент, който ни пречи да се зарадваме истински на тези данни, е че се говори за средни стойности, а България е страната с най-високо неравенство в Европа. В България доходите чувствително нарастват, но основно на 30-те процента най-богати българи, докато имаме значителни масиви от население, чийто стандарт на живот едва се помръдва от дъното, посочи Димитър Събев.

Според Събев има подобрение в България, но трябва да знаем, че процесите на икономическо сближаване протичат много бавно и те са обратими. Ако България тръгне отново в грешната посока, както беше тръгнала през 2010 г. в политиката на "постните пици", всичко добро в посока на подобряване на материалното положение на хората много бързо ще се компенсира, отбеляза той. 

Анализаторът посочи още, че е важно да се гледа на икономиката като на едно органично цяло, а не като на сума от показатели. Постигането на показателите далеч не е толкова важно, а дори може да попречи, важното е да се напипа истинският пулс на икономиката, смята той. Дълго време правителството на България в периода около 2015 г. и няколко години след това работи с политика на бюджетни излишъци. Прекомерните дефицити са опасни, те не трябва да се допускат. В същото време не трябва да се допускат и бюджетни излишъци, смята икономистът. По думите му държавата трябва "леко да отпуска каишката" на икономиката с малки бюджетни дефицити от порядъка на 1-2 процента от БВП. Другото важно според Събев е, че България трябва много сериозно да погледне на инвестициите и най-вече на инвестициите в технологично развитие и наука, защото те определят бъдещия просперитет. България изпревари Унгария по индивидуално потребление за 2023 г., но ако погледнем равнището на инвестициите в Унгария - то е двойно по-високо от българското, което говори, че дори да имаме малък успех, не можем да кажем, че той е траен, анализира икономистът. Затова според него с помощта на правителството и бизнеса в съвместна дейност трябва да се акцентира върху инвестициите, и зелената трансформация на икономиката е правилната посока за инвестиционна активност. 

Според старши икономиста в Института за пазарна икономика Адриан Николов данните на Евростат за индивидуалното потребление за 2023 г. потвърждават постепенната конвергенция на България към средноевропейските равнища. По думите му обаче няма някакъв фундаментален повод за радост. Това, че сме на предпоследното място е резултат от динамиката в Унгария, която тази година е на последно място, а не толкова от това, което се случва у нас, смята Николов. В Унгария имаше доста по-агресивна инфлация от нашата в резултат на сгрешени политики. Това ни позволява леко да ги задминем и ако в Унгария също продължат тенденции за забавяне на инфлацията и се върнат към по-високия ръст на доходите, който се наблюдаваше в предишни години при тях, най-вероятно България ще остане на последно място, обясни Николов.

Анализаторът посочи, че за него по-скоро повод за притеснение е доста бързото откъсване на Румъния, с която традиционно сме слагани в една група. Виждаме, че те се приближават до почти 90 процента от индивидуалното потребление на средноевропейската стойност, докато ние сме 73 процента. Получава се сериозна ножица между България и Румъния, която доскоро не беше налице, посочи Николов. Румънците успяха след пандемичния период да се оттласнат много по-бързо от дъното, да постигнат по-сериозен растеж, включително по отношение доходите на домакинствата и производителността на труда и това им позволи по-бързо да задминат България и да се отделят от този пакет, в който преди бяхме мислени традиционно, каза Николов.

Според икономиста в момента като че ли по-скоро политическата криза ни пречи да се съсредоточим върху фундаменталните неща, касаещи развитието на страната. Това, което виждаме в страните, които по-бързо се конвергират към средноевропейската стойност, е, че имат много по-високи инвестиции. Това, което успява да изтласка водещите източноевропейски икономики Полша, Чехия, Литва, но и Румъния през последните няколко години е много активното привличане на инвестиции, много бързото повишаване на производителността на труда, инвестициите в образование, отбеляза Николов. Той добави, че такива фундаментални неща, които са двигател на средносрочен растеж, би трябвало да са във фокуса на публичната политика. За съжаление ние по-скоро се чудим в момента как да разрешим политическата криза, продължаваща последните няколко години, вместо да мислим за дългосрочните цели и решаване на проблемите, каза Адриан Николов.   

В коментар на препоръките на Европейската комисия за икономическото развитие на страните от ЕС, гл. ас. Димитър Събев посочи, че от четирите области на препоръки за България голямо впечатление му прави загрижеността на Европа за това, че населението у нас намалява, както и че трудовите умения на много хора изостават за новата икономика. Европа мисли в перспектива за България и аз очаквам момента, в който България ще почне да мисли в перспектива за България, каза Събев.

В документа се подчертава, че през 2023 г. България е постигнала бюджетен дефицит от 1,8 процента от БВП, което е чувствително по-ниско от първоначално очакваното. България няма проблеми с дефицита, противно на това, което политически се говори у нас, разчитайки на ниската икономическа култура на населението, коментира още Събев. Той добави, че по-скоро проблемите на България са, че икономиката ни не е достатъчно зелена, не е от европейски тип и сме въглеродно неефективни. 

Адриан Николов от ИПИ коментира, че няма нещо особено ново в това, което ни казва Европейската комисия с публикуваните препоръки. От една страна това, което получаваме като съобщение е, че България трябва да спазва критериите от Маастрихт, т.е. да опитва да ограничава дефицита и да държи дълга в разумните граници, посочи той. Николов добави, че сигнал, който ни дава Комисията, е, че е редно да спазваме фискалните правила доста стриктно, ако искаме в средата на 2025 г. или в началото на 2026 г. да се присъединим към еврозоната. 

/ЦМ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 22:02 на 13.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация