site.btaЗастаряването на населението, ниският растеж на производителността и търговските спорове са предизвикателства пред еврозоната, според МВФ

Застаряването на населението, ниският растеж на производителността и търговските спорове са предизвикателства пред еврозоната, според МВФ
Застаряването на населението, ниският растеж на производителността и търговските спорове са предизвикателства пред еврозоната, според МВФ
Снимка: AP/Andrew Harnik

През настоящата година икономиката на еврозоната ще отчете скромно ускоряване на растежа си и последвало допълнително укрепване през 2025 г., въпреки че средносрочната перспектива пред валутния съюз остава предизвикателна. Това са част от заключенията, получени днес в редакцията на БТА, от най-новия доклад на Международния валутен фонд (МВФ) относно общите политики за страните от еврозоната.

През 2024 г. се очаква повишаването на реалните заплати и известното намаляване на спестяванията на домакинствата да допринесат за воденото от потреблението икономическо възстановяване.

За идната 2025 г. МВФ предвижда облекчаването на условията за финансиране да подпомогне възстановяването на инвестициите. Стабилните нива на заетост и растежът на номиналните заплати продължават да подкрепят потреблението. В средносрочен план обаче се очаква растежът да бъде подтиснат от застаряването на населението и ниския растеж на производителността в еврозоната, предупреждават експертите на фонда.

Фискалните буфери на страните приели еврото като официална валута, намаляха, докато натискът върху разходите ще продължи да нараства, предвижда още МВФ.

Засилването на геополитическото напрежение, търговските спорове и изкривяващата (пазарните условия – бел. р.) индустриална политика могат допълнително да усложнят икономическите перспективи и средата за създаване на политики за региона, който е силно отворен в търговско отношение, предупреждават от ръководената от Кристалина Георгиева институция.

Тези предизвикателства изискват добре калибрирани политики за макроикономическа стабилизация и структурни реформи за укрепване на архитектурата на ЕС и единния пазар. Подобни политики могат да се подсилват взаимно, за да стимулират растежа, да подобрят устойчивостта и да се справят с предизвикателствата от една все по-податлива на шокове и фрагментирана глобална икономика, съветван експертите.

ЕС трябва да даде приоритет на укрепването на единния пазар, като същевременно избягва изкривяващите промишлени и търговски политики. Мерките, насочени към защита на икономическата устойчивост и конкурентоспособност на ЕС в отговор на фрагментацията на международната търговия и заплахата от протекционизъм, следва да избягват създаването на изкривявания, които могат да навредят на европейската икономика и да провокират ответни реакции от търговски партньори. Анализът на МВФ установява, че държавната помощ на национално ниво подобрява резултатите на фирмите получатели, но също така води до значителни отрицателни последици за фирмите, които не са получили такава помощ, което може да отслаби единния пазар.

Инфлация

МВФ очаква инфлацията в еврозоната да се върне към целевото ниво на Европейската централна банка (ЕЦБ) – 2 на сто, през втората половина на 2025 г.

Затягането на паричната политика през 2022–2023 г. помага за намаляване на инфлацията и ще продължи да го прави за още известно време. Спадовете на цените на суровините също допринасят за намаляването на общата инфлация. Инфлацията при услугите, която е по-чувствителна към увеличенията на заплатите, също намалява, макар и по-бавно от общата инфлация.

По последни данни заплатите и инфлацията регистрират лек ръст на годишна основа. Широкият инструментариум за проследяване на възнагражденията и мерките, насочени към инфлацията сочат предстоящо забавяне, тъй като растежът на номиналните заплати отслабва спрямо високите нива, наблюдавани през 2023 г., а корпоративните печалби се свиват.

Затягането на паричната политика може да доведе до по-голямо от очакваното забавяне на икономическото производство. Растежът може също да бъде по-нисък поради неблагоприятни външни фактори, като например засилване на геополитическото напрежение и/или по-слабо глобално търсене, посочват от МВФ.

Освен това ръстът на потреблението в еврозоната може да не се засили, както се предвижда, ако пазарите на труда на страните членки се охладят, което може да навреди на потребителските настроения. Тези фактори биха могли обаче и да понижат инфлацията под базовият сценарии на МВФ.

Осигуряване на макроикономическа стабилност

ЕЦБ може постепенно да разхлаби паричната си политика с темпове, които зависят от новите икономически данни. Прогнозите за спад на инфлацията, въз основа на текущата информация, предполагат, че лихвените проценти могат постепенно да бъдат намалени, за да достигнат основен лихвен процент от около 2,5 процента до края на третото тримесечие на 2025 г., смятат от МВФ.

Постепенното облекчаване на паричната политика в еврозоната би постигнало баланс между поддържането на закотвени инфлационни очаквания и избягването на прекалено рестриктивна позиция.

Фондът препоръчва още новата рамка за икономическо управление на ЕС да включва значителни фискални корекции в много страни членки, както и устойчива политическа подкрепа.

Въпреки че ще са необходими значителни фискални корекции в много държави от еврозоната, които имат висок дълг и дефицит, тези с умерени или ниски фискални рискове ще имат повече възможност за фискална подкрепа, ако тя е необходима.

Средносрочните фискално-структурни планове, които трябва да бъдат изготвени през септември 2024 г., следва да бъдат подкрепени от ясна фискална стратегия, структурни реформи, повишаващи растежа и устойчивостта, и висококачествени мерки.

Банките от еврозоната

По отношение на банките в еврозоната МВФ заключават, че те са устойчиви на фона на бързото покачване на лихвените проценти. Техните капиталови съотношения като съвкупност са силни и ликвидността е достатъчна. Банковите печалби са високи, но вероятно ще станат по-умерени.

Следователно, въпреки че растежът на кредитирането в еврозоната в момента е нисък, властите трябва да насърчават банките да използват своите временно високи печалби за изграждане на предпазни мерки, включително чрез увеличаване на изискванията за антициклични капиталови буфери, препоръчва МВФ.

Налагането на специфични данъци върху печалбите на банките представляват проблем, защото създават несигурна бизнес среда и биха могли също така да възпрепятстват натрупването на банков капитал.

Трябва също да се разработят небанкови макропруденциални инструменти, като ограничения върху ливъриджа или спешни ограничения върху обратното изкупуване за инвестиционни фондове, като същевременно продължават усилията за преодоляване на пропуските и подобряване на споделянето на данни между надзорните органи.

Повишаване на производителността, постигане на климатични цели и справяне с фрагментацията

По-високият икономически растеж би създал възможност за справяне с фискалните предизвикателства, произтичащи от застаряването на населението, зеления преход, енергийната сигурност и въпросите на отбраната.

Според МВФ икономиката на Европа е затруднена от ниския растеж на производителността, което ще бъде все по-проблематично за растежа на стандарта на живот, тъй като неблагоприятните демографски тенденции се засилват. Недостатъчните частни и публични инвестиции, ниските разходи за научноизследователска и развойна дейност в областта на цифровите технологии, административните бариери за навлизане на фирми и нестабилните пазари на труда са фактори, които допринасят за това.

 Действията на страните членки на еврозоната за укрепване на капацитета за прилагане на реформи и инвестиции биха помогнали за ускоряване на положителните ефекти от програмата "Следващо поколение ЕС" (Next Generation EU), подкрепяйки растежа и производителността.

По-нататъшното интегриране на финансовите пазари, увеличаването на бюджета на ЕС за инвестиции в обществени блага, за справяне със споделените дългосрочни предизвикателства, увеличаването на гъвкавостта на пазара на труда и укрепването на единния пазар, като същевременно се избягват изкривяващи промишлени и търговски политики, всичко това ще помогне за насърчаване на ефективно разпределение на ресурсите, постигане на производителност ползи и насърчаване на приобщаващ и устойчив растеж, заключават експертите на Фонда.

Във време на геоикономическа фрагментация и бързи структурни промени, европейските икономически перспективи разчитат на съживяване на растежа на производителността и привличане на инвестициите, необходими за ускоряване на зеления и цифров преход. Интегрирането на националните капиталови пазари би помогнало за постигането на тези цели чрез увеличаване на финансирането за иновативни дългосрочни инвестиционни проекти, увеличаване на възможностите за споделяне на риска, подобряване на разпределението на спестяванията в ЕС и постигане на икономии от мащаба в целия съюз.

МВФ посочва като важен момент развитието на инициативите за развитие на банковия съюз, включително тези, насочени към укрепване на набора от инструменти за управление на кризи и въвеждане на европейско застраховане на депозитите.

Бюджетът на ЕС трябва да бъде увеличен, за да нараснат и да се прилагат по-целенасочено публичните инвестиции.

Следващата многогодишна финансова рамка на ЕС предлага възможност да се наблегне на инвестициите в обществени блага, включително енергийна сигурност, смекчаване на изменението на климата, отбрана, научноизследователска и развойна дейност, за да се отговори на големите структурни предизвикателства, пред които е изправена икономиката, припомнят от Фонда.

/СЛС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 18:16 на 25.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация