site.btaИндия е изразила готовност за подписване на споразумение с България в областта на трудовата миграция, съобщи експерт

Индия е изразила готовност за подписване на споразумение с България в областта на трудовата миграция, съобщи експерт
Индия е изразила готовност за подписване на споразумение с България в областта на трудовата миграция, съобщи експерт
снимка: Христо Касабов/БТА

Председателят на Индийско-българската бизнес камара д-р Петър Велев съобщи по време на форум, че посланикът на Индия Санджай Рана е внесъл в Министерството на външните работи позицията на правителството на Индия за готовността за подписване на споразумение с България в областта на трудовата миграция и поиска от представители на изпълнителната власт ускоряване на процеса. Той каза това на кръгла маса на тема "Неизползвани възможности за внос на работна ръка", организирана от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Индийско-българската бизнес камара. На срещата присъстват дипломати, представители на изпълнителната власт и на бизнес организации.

Заместник-министърът на икономиката и индустрията Давид Сукалински съобщи, че в областта на трудовата миграция България има подписани спогодби с четири държави - Израел, Молдова, Армения и Грузия. Според Икономическия и социален съвет двустранните спогодби в областта на трудовата миграция са подходящо средство за осигуряване на сигурност и предсказуемост, намаляване на бюрокрацията и ускоряване на процеса по наемане на работна сила, допълни Сукалински.

Той посочи, че по последни данни на Агенцията по заетостта броят на регистрираните безработни в страната в края на април е общо 161 049, като се отчита понижение спрямо предходния месец с 2 586 души. Увеличава се броят на заявените в бюрата по труда свободни работни места на първичния пазар, като през април те са 15 636, а през предходния месец са били 14 706. В реалната икономика най-много са свободните работни места в сферата на преработващата промишленост - 19,2 на сто, търговията 18,7 на сто, хотелиерството и ресторантьорството - 15,1 на сто, каза още Сукалински, но посочи, че в въпреки тези тенденции, които се наблюдават и през 2023 година, национално представените работодателски организации все по-често сигнализират, че изпитват остър недостиг на квалифицирана работна ръка.

Председателят на Индийско-българската бизнес камара д-р Петър Велев изтъкна, че при 14 000 официално регистрирани в бюрата по труда дефицитът на кадри в страната е над 280 000 души – двадесет пъти повече, а през следващите три до пет години техният брой ще нарасне до 800 000. Въпросът, който аз бих задал, е не в коя индустрия има най-голям недостиг на работна ръка, не само квалифицирана, а има ли такава, в която да няма остър недостиг, каза Петър Велев и посочи, че това означава, че темата е не просто важна, а че тя е остра и даде пример само с липсата на 4000 медицински сестри у нас.

По думите на Сукалински за решаване на кадровия дефицит съществуват различни възможности, например чрез дуално обучение, професионално образование, курсове за квалификация и преквалификация и други подобни способи. Всички те към момента се използват, но наблюдаваният недостиг на квалифицирана работна ръка за бизнеса показва, че следва да се проучи и приложи възможността за привличане на квалифицирани кадри от трети страни, които в краткосрочен период да отговорят на нуждите на бизнеса, каза заместник-министърът.

Той напомни, че на 1 април 2024 година правителството прие реда за въвеждането в експлоатация и използване на автоматизирана информационна система, а именно платформа за производство по издаване на разрешения за пребиваване и работа – така наречената "синя карта". Разработената информационна система ще осигури дигитализиране на процесите, свързани с издаване на разрешителни за пребиваване и работа на чужденци в страната и ще намали административно тежестта за всички участници, заяви Сукалински. Той допълни, че чрез нея ще създадат условия за електронен обмен, проследимост, прозрачност и ще се съкрати времето за обработка на документи. Целта на "синята карта" на ЕС е създаване на по-привлекателна и ефективна общоевропейска схема за привличане на висококвалифицирани работници от трети държави. Тя ще бъде основен инструмент, включваш по-бързи процедури, по-гъвкави критерии за прием, даващ по-широки права и улеснена мобилност в рамките на европейската общност, посочи Сукалински.

Той съобщи за инициатива на Министерството, в рамките на която е изготвен и анализ за опростяване и улесняване на процедурите за достъп до пазара на труда на висококвалифицирани кадри от трети страни за нуждите на българския бизнес. В основните изводи от анализа се подчертава, че недостигът на работна ръка в България поставя сериозни предизвикателства пред дейността и растежа на предприятията, както и пред устойчивостта на икономиката. Липсата на работна сила в страната ни, според проучването на Икономическия и социален съвет, изготвил анализа, е обусловена от няколко фактора, сред които са ефектите на прехода от планова към пазарна икономика в началото на 90-те години на миналия век, довели до рязък спад на брутния вътрешен продукт, индустриалното производство, реалната работна заплата и последвалите от това емиграция и силно нарастване на безработицата и бедността, демографските предизвикателства.

Сукалински заяви, че заради констатирания недостиг на работна сила и проблемите, пред които се изправи икономиката ни, се очертава необходимост от формиране и следване на синхронизирана и проактивна политика в областта на трудовата миграция. От съществено значение, би било и създаването на централизирана информационна система, която би могла да предостави периодично данни, събирани по различни признаци, които да дават информация за вече получилите разрешения за пребиваване за работа чужденци: за броя работници, от кои държави са, какъв тип, в каква заетост, в кои сектори, образователна и квалификационна степен, срок на продължителност на тази заетост и други данни, които биха били, ползотворни за тази система.

ИСС е на мнение, че изграждането на системата за проучване на потребностите от работна сила би бил ключов фактор за подкрепа на бизнеса и стимулирането на растежа на българската икономика, каза Сукалински и допълни, че системата би следвало да отчита различните видове заетост, от които има нужда бизнесът, както и времевия хоризонт и продължителността на съответната заетост. В анализа се посочва, че от голяма полза би било и разработването на ежегодни програми за осигуряването на работници от трети страни за отделните сектори на икономиката, с особен фокус върху сезонната заетост, а именно - туризъм и селско стопанство.

(следва)

/СЛС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 16:41 на 22.06.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация