site.btaИзоставаме значително в застраховането на площи със земеделски култури, в много европейски държави то е задължително, каза експерт в интервю за БТА

Изоставаме значително в застраховането на площи със земеделски култури, в много европейски държави то е задължително, каза експерт в интервю за БТА
Изоставаме значително в застраховането на площи със земеделски култури, в много европейски държави то е задължително, каза експерт в интервю за БТА
Снимка: Личен архив

У нас изоставаме значително в застраховането на площи със земеделски култури, което в много европейски държави е задължително. Това коментира в интервю за БТА Христина Денева, член на работната група "Земеделско застраховане" към Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ).

"Може да се каже, че през последните години се наблюдава тенденция за постепенно увеличаване на дела на този вид застраховка. Увеличаването на търсенето се случва с бавни темпове, което е необяснимо предвид все по-тежките събития през последните години, също така отчитайки резките и бързи промени в климата", коментира тя.

Експертът обясни, че се застрахова реколтата на база вложените средства за агротехнически мероприятия, като почвени обработки, торене и др. за производство на културата от 1 декар. Тези застраховки са сезонни и се сключват съобразно вегетацията и периодите на отглеждане на различните видове култури.

В "сезона на градушките" Христина Денева посъветва земеделците да не спестяват от застраховка, при положение че продукцията им е под открито небе.

"Застраховането е превенция, с прилагането на която земеделските производители могат значително да намалят загубите си вследствие настъпване на рискови събития в управляваното от тях стопанство", коментира тя. 

По думите й земеделските производители могат да участват в различни схеми за държавна помощ към ДФ "Земеделие", като от тази година процентът на съфинансиране на застрахователната премия е увеличен.

Следва пълният текст на интервюто:

 

Какви са застрахователните продукти, предлагани на пазара, които са насочени към земеделските стопани? 

- Част от застрахователите на пазара предлагат застраховки за различни видове земеделски култури - полско и оранжерийно производство. Основно се застраховат зърнено-житни култури - пшеница, ечемик, тритикале, също така зимна маслодайна рапица, царевица, слънчоглед, лозови и овощни насаждения, зеленчукови, както и етерично-маслени култури. Земеделските производители могат да получат защита чрез покритие на вреди, причинени от градушка, буря, проливен дъжд, пожар, наводнение, както и по-специфични рискове при есенните култури като измръзване/изтегляне и осланяване при овощни и лозя. Застрахова се реколтата на база вложените средства за агротехнически мероприятия, като почвени обработки, торене и др. за производство на културата от 1 декар. Тези застраховки са сезонни и се сключват, съобразявайки се с вегетацията и периодите на отглеждане на различните видове култури.

Какъв дял заема този вид застраховане от общия пазар? Как се движим спрямо страните от ЕС?

- По мое мнение към момента се застраховат около 20 процента от обработваемите площи в страната. В сравнение със страните от Европейския съюз при нас се наблюдава значително изоставане в сключването на този вид застраховки. В много европейски държави застраховането на площи със земеделски култури е задължително. 

Какво трябва да знаят земеделците, когато правят своя избор, какви препоръки и съвети може да им дадете?

- От изключително важно значение е, когато земеделският производител реши да сключи застраховка, да изиска възможно най-много информация, като например какви рискове се покриват по полицата. Да се запознае с Общите условия, да се поинтересува предоставените рискове обвързани ли са с конкретни периоди на покритие, има ли самоучастие по полицата и в какъв размер е то. Също така да се информира каква е процедурата при настъпване на събитие, как се калкулира обезщетението и други. Случва се да има разминаване между това, което стопаните са закупили като застраховка и техните очаквания. Съветът, който мога да дам на стопаните, е - не спестявайте от застраховка, това не е добро решение, при положение, че продукцията ви е под открито небе, както се казва "завод под небето". Също така не избирайте най-евтината застраховка, защото тя предполага ограничено покритие.
 
Каква е застрахователната култура у нас по отношение на тези застраховки? 

- Отговорът на този въпрос не е еднозначен, тъй като проблемът е комплексен и включва няколко аспекта. От една страна е слабата информираност, незаинтересованост и неразбирането на застрахователните продукти като цяло, както и типичната българска нагласа "на мен няма да ми се случи". Също така трябва да отчетем и негативните нагласи към застрахователните компании. Макар че в последно време тази нагласа като че ли започна да се променя в положителна посока. Ние, като застрахователи, полагаме усилия за популяризирането на тази застраховка, опитваме се да предоставяме цялостна информация, за да може нашите клиенти да са запознати и подготвени, защото само когато човек е информиран, той знае кой точно застрахователен продукт може да защити производството му. 
 
Виждате ли възможности интересът да се повиши и повече стопани да се застраховат? 

- Може да се каже, че през последните години се наблюдава тенденция за постепенно увеличаване на дела на този вид застраховка. Увеличаването на търсенето се случва с бавни темпове, което е необяснимо предвид все по-тежките събития през последните години, също така отчитайки резките и бързи промени в климата. Промяната в мисленето и нагласите на обществото се случва, но това става трудно. Интересът към тези застраховки ще се повиши, ако и трите заинтересовани страни работим заедно, а именно застрахователи, земеделци и експерти от Министерството на земеделието и храните.

Разработването и актуализирането на схеми за финансиране/дотиране на премиите, както е в много други държави, може значително да повиши интереса и повече земеделци да застраховат производството си.

Неотдавна Държавен фонд "Земеделие" обяви, че до 15 юни гроздопроизводителите могат да подават заявления за финансиране по интервенция "Застраховане на реколтата" от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в България 2023-2027 г. Преди подаването на документи лозарите трябва вече да са застраховали реколтата си в избрана от тях компания. Има ли други земеделски сектори, на които се дават подобни възможности и работещо решение ли е това? 

- Земеделските производители могат да участват в различни схеми за държавна помощ към ДФ "Земеделие". Една от тези схеми е и цитираната от Вас интервенция "Застраховане на реколта", при която се застрахова реколтата на винени лозя или известната сред производителите т.нар. "винарска програма". Друга схема за държавна помощ към ДФ "Земеделие" и бих казала доста по-популярна сред стопаните, е схемата за съфинансиране на застрахователни премии. При тази схема Фондът дотира застрахователната премия в различен процент в зависимост от вида култура. Тази схема обхваща следните видове култури: овощни, зеленчукови и етерично-маслени култури, тютюни и десертни лозя, както и зърнени култури - пшеница, ечемик, рапица, слънчоглед и царевица.

От тази година процентът на съфинансиране на застрахователната премия се увеличи. При овощни, зеленчукови, тютюни, етерично-маслени и десертни лозя, ДФ "Земеделие" дотира 70 процента от премията, при зърнените култури дотирането е в размер на 50 процента от премията. Увеличаването на процента на дотиране на премията от държавата предизвика засилен интерес сред стопаните и сред такива производители, които никога досега не са се застраховали. Финансовият ресурс по тази схема през следващата 2025 г. ще бъде увеличен, както и очакваме разширяване и актуализиране на параметрите за застраховка. През настоящата 2024 г. по тази схема се актуализира и застрахователната сума на декар, което беше очаквано от стопаните предвид увеличаване на разходите за агротехническите мероприятия, необходими за отглеждане на културите. 

Застраховането е превенция, с прилагането на която земеделските производители могат значително да намалят загубите си вследствие настъпване на рискови събития в управляваното от тях стопанство. 

/ЕС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 14:34 на 16.06.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация